Решение № 1748 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330118158 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Богалита Трейд“ ЕООД, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „първо“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер от 733,43 лева с ДДС, от които 557,13 лева с ДДС – за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, собственост на ищеца – „***“ и 176,29 лева с ДДС – цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа за месец май 2022 г., представляваща платена при начална липса на основание сума по фактура № ***/*** г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (13.12.2022 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът осъществява търговска дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и растителен произход и по силата на сключен с ответника договор е потребител на електроенергия в притежавания от него обект с ИТН *** – „***“, ***. Твърди се, че обектът е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставената електроенергия се извършва със съоръжения собственост на същия. Това се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно на мачтов трафопост – командна кабина и ел. провод 20 kV, разположен в УПИ ***, производствени и обслужващи дейности, кв.

*** от ПУП на ***, който се стопанисва и поддържа от ищеца. Изтъква се, че 1 ответникът ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия НН по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, с които ищцовото дружество имало сключени договори за наем, без да заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН.

Поддържа се, че ответното дружество ползва съоръжението, въпреки че не е собственик на същото и не заплаща суми за ползването, като начислява на ищеца такси за пренос и достъп ниско напрежение, които са част от цената по издавани фактури. Ищецът счита, че не дължи заплатената на ответника сума в общ размер от 733,43 лeва по фактура № ***/*** г. – издадена за сумата от 5041,67 лева, част от която е процесната сума, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването са собственост на ищеца, а уредите за измерване на електроенергия за краен потребител са монтирани в трафопост килия „Ниско Напрежение“ също собственост на ищеца. Твърди, че трафопостът е присъединен към мрежата на ответника „Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от „средно напрежение“ в „ниско напрежение“, което означавало, че ответникът не доставя електроенергия ниско напрежение. Счита, че като потребител, който захранва собствения си обект по мрежа, която е негова собственост, не следва да заплаща цена за услуга и дейност, които не му се предоставят. Изложени са съображения за приложимата, според ищеца, нормативна уредба относно реда за законосъобразно измерване на използваната електроенергия и начисляването на следващите се от това такси. Поддържа, че измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определените места и на ниво ниско напрежение. Предвид изложеното, моли така предявеният осъдителен иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който оспорва иска. Твърди, че за процесния период отношенията между страните са уредени с договор от *** г., сключен на основание чл. 11, т. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Сочи, че услугите се предоставят в обект с ИТН ***, а не в обект с ИТН ***, като последният е номер на средството за търговско измерване, монтирано на обекта. Поддържа, че предоставените мрежови услуги, вписани в процесната фактура, са остойностени съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. Твърди, че услугата „пренос“ се заплаща за транспортиране на ел. енергия през преносната мрежа до обект на клиента при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Не оспорва, че в случая в нарушение на изискванеот по чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, измервателния уред е бил монтиран не от страната на по – високото, а от страната на по – ниското напрежение на силовия трансформатор, но счита, че това обстоятелство е без значение във връзка с дължимостта на „такса за пренос“. Изтъква, че цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за 2 всеки един клиент. В изпълнение на задълженията си по сключения между страните договор от *** г., ответникът пренесъл в обекта на ищеца ел. енергия, като за стойността на предоставената мрежова услуга била издадена процесната фактура. Изтъква, че обектът на ищеца изначално е присъединен към електропреносната мрежа на ниво „ниско напрежение“, като впоследствие не е подавал искане за промяна на мястото на мерене на ел. енергия на ниво средно напрежение, въпреки изричните указания, изпратени му от „Електроразпределение Юг“ ЕАД относно реда, по който да извърши тази промяна. Поради изложеното счита, че доколкото в процесния период обектът на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал е ел. енергия на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от ответното дружество, то процесната сума е дължима, като се твърди, че цената за пренос през електроразпределителната мрежа, начислена в процесната фактура е 362,38 лева. В случай, че се установи, че мястото на измерване на ел. енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, ответникът счита, че недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на предоставената услуга, вписана в процесната фактура. По отношение на вземанията за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа се излагат доводи, че е нормативно залегнало цената за тези услуги да се заплаща от всеки клиент, който е присъединен към електроразпределителната мрежа. Поддържа се цената за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа по процесната фактура в действителност да е в размер на 114,66 лева. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е направил искане за привличане на негова страна на трето лице – помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, доколкото е заплатил на него, платените от ищеца суми за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, като носител на лицензия за предоставяне на тези услуги, като предявява срещу последния обратен иск за присъждане на сума в размер от 176,29 лева, представляваща платена при начална липса на основание цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, начислена по фактура № ***/*** г. С Определение № 4457/12.04.2023 г. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника по предявения срещу него иск и е приет за съвместно разглеждане предявеният от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД обратен иск, по който при уважаване на иска срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, да заплати на последния сумата от 176,29 лева, представляваща платена сума за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа по процесната фактура, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозиран отговор на обратния иск, с който оспорва същия, като взема становище и по първоначалния иск. Твърди, че ищецът по първоначалния иск 3 дължи платената цена, доколкото има нормативно задължение за това. Счита, че без значение за дължимостта на цените за достъп до и пренос през преносната мрежа е нивото на напрежение, на което е присъединен клиентът.

Поддържа, че е меродавно единствено количеството измерена електрическа енергия. Сочи, че не е спорен по делото фактът, че между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Богалита Трейд“ ЕООД има сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, в който следвало да са уточнени предварително мястото на присъединяване и мерене. Изтъква, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не е собственик на измервателната система. Твърди, че сумите за пренос и достъп до електропреносната мрежа се дължат на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. За да бъде уважен същият иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми. В тежест на ответника е да установи основанието за заплащането им, както и право да ги задържи.

С Определение от 20.07.2023 г., като безспорно между страните е отделено, че ищецът е потребител на услугите, предоставяни от ответника по силата на сключен между тях договор за обект „***“, ***, който обект е присъединен към електропреносната мрежа на ниво „ниско напрежение“ и измерването на ел. енергията за процесния период е извършено на ниво „ниско напрежение“. Ищецът е заплатил на ответника процесната сума, начислена по фактура № ***/*** г. Не се оспорва, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на Мачтов трафопост 20 kV изпълнен в съответствие с „Разрешение за строеж“ на община *** от ИО *** АД и е въведен в експлоатация с разрешение от *** г., като трафопостът се намира в имот - УПИ ***, производствени и обслужващи дейности, кв. *** от ПУП на ***, който се стопанисва и поддържа от ищеца.

По обратния иск е безспорно, че ищецът по него е заплатил на ответника сумата от 176,29 лева – цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, начислена по фактура № ***/*** г. като носител на лицензия за предоставяне на услугата по пренос и достъп до/през елетропреносната мрежа.

Спорно по делото е обстоятелството по кои цени следва да се определя цената за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и цената за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа.

Във връзка със спорните въпроси по делото е допусната съдебно техническа експертиза, заключението по която се кредитира, като 4 компетентно изготвено и обосновано. От същата се установява, че доставяната на ищеца електроенергия по електроразпределителната мрежа на ответника е средно напрежение, която се трансформира от съоръжения на ищеца в ниско напрежение. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ – при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В случая, обаче, от СТЕ се установява, че мястото на измерване на консумираната ел. енергия в процесния имот през процесния период не съответства на това законово изискване, доколкото измерването се прави на страната на ниско напрежение, а ответникът доставя на ищеца електрическа енергия – средно напрежение и следва именно тя да се измерва, а не трансформираната от ищеца. Ответникът е начислил за процесния период електрическа енергия по цени на ниско напрежение.