Определение № 6 от 06.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Варна, 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Митев като разгледа докладваното от Петър Митев Частно наказателно дело № 20243100201694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 213 ал.4 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на П. В. М. срещу Постановление на прокурор при Апелативна прокуратура - Варна от 05.11.2024г., по пр.преписка № 901/24г. на АП–Варна, преписка № 3658/24г. на ВОП с което е потвърдено постановление на ОП Варна от 26.09.2024г. с което е бил постановен отказ да се образува наказателно производство.

Преписката се отнася до деяние по чл.282 от НК, което е сред престъпленията, по които съдът извършва проверка на постановленията по реда на чл.213 от НПК.

Като взе предвид материалите по делото, съдът намира, че жалбата срещу прокурорското постановление е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в срока по чл. 213, ал. 4 от НПК при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

С жалбата се изразява недоволство със становището на прокурора, като се оспорват изводите за липса на престъпление по чл.282 от НК или друго от общ характер. Твърди се, че приетата фактическа обстановка е изцяло невярна. Счита се, че в хода на изпълнителното производство длъжностните лица са извършили закононарушения и са осъществили състави на престъпление не само по чл.282 от НК, а и такива по чл.289 от НК, чл.308, чл.309, чл.310,чл.311, чл. 209 и чл.211 от НК.

Прави се искане съдът да отмени постановлението и да върне преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на 1 закона.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло законосъобразността и правилността на прокурорския акт на прокурора от Окръжна прокуратура, потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура Варна, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения.

Предварителната проверка била възложена на основание чл.145 от ЗСВ от ВОП на отдел „Икономическа полиция“ при ОД МВР - Варна, за извършване на проверка по изнесените в жалбата твърдения с данни за осъществени престъпления по чл.282 от НК от ЧСИ Людмил Станев Станев и други престъпления от общ характер от ПЧСИ Васил Иванов Станев и вещо лице Радостин Димитров Сарандев.

Въз основа на установените от проверката факти прокурорът от ВОП е преценил че няма данни за престъпление както по чл.282 от НК, така и за други престъпления от общ характер. Изложил и обсъдил фактите, от значение за крайното му решение дали са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. В подкрепа на изводите се е позовал на извършена проверка по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Людмил Станев от Инспектората към министерството на правосъдието, която приключила с доклад и констатация, че не са установени нарушения на задълженията по ГПК на ЧСИ с единствен пропуск в дейността на ЧСИ по отношение на упражняването на контрол върху дейността на своите помощници и служители, за което била дадена препоръка, както и за извършена финансова проверка на ЧСИ от финансов инспектор то ЗЧСИ, при която не са били констатирани нарушения. Поради което с постановление от 26.09.2024г. е отказал да образува наказателно производство на основание чл.213 ал.1 от НПК. Постановеният отказ е атакуван от жалбоподателят пред погорестоящата прокуратура, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението и искане за отмяна. Впоследствие постановлението на прокурора от ВОП е било потвърдено от прокурор от Апелативна прокуратура - Варна. Крайният извод до който е достигнал представителя на погорестоящата прокуратура, че в хода на проверката не са били събрани каквито и да било данни за извършено престъпление по чл.282 от НК или 2 друго престъпление от общ характер.

Следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл.213 ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл.243 ал.5 от НПК. Съдът се води от прокурорския акт и коментираните от него престъпления. Когато отказът касае престъпления, които не са измежду визираните в чл.231, ал.4 от НПК, жалбата се оставя без разглеждане. В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува досъдебно производство, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на досъдебно производство няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента прокурорът, очевидно е счел че не следва да се събират повече данни за твърдяното престъпление по чл.282 от НК, а и не е необходимо, доколкото действията на ЧСИ по изпълнителното дело действително не изпълват хипотезата на визираното престъпление.

В постановленията на прокурорите от ВРП и Апелативна прокуратура Варна е направен обстоен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление по чл.282 от НК или токова от общ характер. Определено липсват елементи от обективната и субективната страна за осъществяване на престъпният състав на чл.282 от 3

НК.

От субективна страна съставът на това престъпление се характеризира с два признака - пряк умисъл и специална цел - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Изпълнителното деяние по чл.

282 от НК се изразява в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата. Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност. В конкретния случай не са установени никакви данни за поведение на лице което да осъществява някоя от посочените форми на изпълнителното деяние по чл. 282, ал.1 от НК или пък данни за извършено престъпление по чл.289 от НК - да е склонено длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи за да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването или друго от общ характер. Ето защо съдът счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката.

Изяснени са обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на преписката и крайния извод дали да се образува досъдебно производство или да се откаже поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.282 от НК.

Що се касае до изложените от жалбоподателят данни за извършени престъпления по чл.308 от НК, чл.309 от НК, чл.310 от НК и чл.311 от НК, от ЧСИ и други лица в хода на изпълнителното производство по ИД №1513821г., жалбата в тази час следва да се остави без разглеждане, доколкото посочените престъпления, не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК или измежду изрично посочените от законодателя по чл.231 ал.4 от НПК, поради което отказите на прокурора да образува досъдебно производство по отношение на тях не попадат в обхвата на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.231 ал.4 от НПК потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред първоинстанционен съд само за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл.131, 132, 133, 134 – 141, чл.151, ал.

3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл.155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл.167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл.

4

283, чл. 304б, ал. 2 , чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал.

3, чл.335, чл.343, 343а, чл.349а, чл.352, ал.1, 2 и 4, чл.353б, ал.4, чл.353в, ал.1, 4 и 5, чл. 353д, ал.1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от НК. Затова и обжалваното постановление на ВОП, потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди и на основание чл. 213 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурора от Окръжна прокуратура от 26.09.2024г., с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.преписка №3658/24г., потвърдено с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура - Варна от 05.11.2024г.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5