Решение № 747 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000502282 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3844 от 26.08.2019 год., постановено по гр.д.№ 116/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, е признато за установено по предявен от Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.Хаджидимово иск с правно основание чл.124 от ГПК, че ЕТ „К. Т.-КТ“ не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот, заснет като имот с планоснимачен № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010 г. на Кмета на Община Хаджидимово, находящ се в местността „Зад Манастира“ на гр.Хаджидимово, Област Благоевград, с площ за поземления имот от 1597 кв.м. при съседи на същия - от изток - резервоар на ВиК, от запад - път, от север - иглолистна гора на ДАГ-ДГС-Гоце Делчев и от юг - път.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.Хаджидимово против ЕТ „К. Т.-КТ“ иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ЕТ „К. Т.-КТ“ да спре започнатите строителни дейности /изграждане хотел и ресторант/, като бъде задължена да възстанови предишното положение в описания по-горе недвижим имот, като са разпределени и разноските по делото.

С определение № 900618 от 05.05.2021 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.Хаджидимово за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Решението е обжалвано от ищеца Манастир „Свети Великомъченик Георги“1 гр.Хаджидимово в отхвърлителната част досежно предявения негаторен иск с твърдения за неправилност. Оспорват се изводите на съда досежно собствеността върху поземления имот № 015002, върху който е извършено строителството на незаконния хотел от страна на ответника и които е съсобствен между страните, както и че на ищеца се пречи с действия на ответника. Твърди, че е собственик на идеална част от имота върху който е извършено незаконното строителство, като не е дал съгласие за това. Налице са създадени пречки за обитателите на манастира, поради което претендира негаторния иск да бъде уважен.

Решението е обжалвано и от ответника К. Л. Т., действаща като ЕТ с фирма „К. Т.-КТ“ в частта в която е уважен предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК с доводи за недопустимост и неправилност. Твърди се, че съдът се е произнесъл по незаявен петитум, което прави решението недопустимо. Отделно от това неправилно съдът е приел, че имот № 015002 по КВС е общинска собственост и въз основа на това не е могъл да бъде придобит по давност от праводателя му. Твърди, че е собственик на имота и в тази връзка моли съда да постанови решение с което да отмени първоинстанционният съдебен акт и да отхвърли исковата претенция в обжалваната част.

Претендира разноските по делото.

Подадена е и частна жалба от Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.Хаджидимово срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че не е следвало да разделя направените разноски по двата предявени иска, а съдът е следвало да присъди такива, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Въззиваемият по частната жалба не депозира отговор.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС от Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.Хаджидимово против ЕТ „К. Т.-КТ“, като се твърди, че ищеца е собственик на поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Хаджидимово и съставляващи по картата на възстановената собственост имоти с № 016015 и №016064, както и на част от имот 015002 по силата на решения на ОСЗ - Хаджидимово № Х1277/15.03.2002 г. и решение № Х1277/19.07.1996 г., както и скици с № 00638/16.08.2012 г. и № 00639/16.08.2012 г. Твърди, че посредством нотариален акт № 147, том II, peг. № 5213, нот. дело № 292/2011 г. По описа на нотариус А. Х. ответника е закупил незастроен поземлен имот, заснет като имот с планоснимачен № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010 г. на Кмета на Община Хаджидимово, находящ се в местността „Зад Манастира” на гр.Хаджидимово, с площ за поземления имот от 1597 кв.м. при съседи на същия - от изток- резервоар на ВиК, от запад - път, от север- иглолистна гора на ДАГ-ДГС- 2

Гоце Делчев и от юг-път. Твърди се, че този имот се намира в непосредствена близост до имотите на Манастира, отразени по картата на възстановената собственост на землището на гр.Хаджидимово с № 016015 и № 016064 - между него и тях минава полски път, като в документа за собственост на ответника неправилно било отразено, че имотът попада в местността „Зад Манастира “, а всъщност попада в местността „Пред Манастира” и част от територията му, както към момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент, е манастирска земя. Поддържа, че при възстановяване на собствеността върху земеделските имоти на Манастира, по - конкретно при възстановяване на собствеността върху нива, находяща се м. „Пред манастира”, в землището на гр. Хаджидимово с площ от 90.8 дка при граници, поради грешно отразяване на границите в КВС /по- конкретно на северната й граница/, имот № 015002 е отразен като общинска - незаявена земя, като частта от така описаната нива, която попада в имот № 015002 е около 1000 кв.м., поради което и Манастирът твърди, че е собственик на 1000/1597 идеални части от него по силата на §5 ал.1 и 2 от ПЗР на ЗВ.

Твърди още, че ЕТ „К. Т.-КТ“ е закупила имот № 015002 по КВС на гр.Хаджидимово от А.

В. В., който се е легитимирал пред нотариуса като собственик посредством нотариален акт №142, том X, per. № 188853, нот. дело № 1822/2008 г. По описа на нотариус В. Б., като с този акт, той бил признат за собственик на процесния имот по давностно владение при условията на чл.587 ал.2 от ГПК.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с обстоятелството, че е лишен от възможност да предяви положителен такъв спрямо соченото лице, доколкото посочената по-горе нива не била отразена с верните си граници в КВС. Твърди още, че този имот е от фонда на така наречените земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и че е следвало да се третира от Кмета на Хаджидимово като общинска собственост по силата на закона. Поддържа, че ответника не е собственик на имота, в който е започнала да изгражда незаконно хотел и ресторант, тъй като не може да придобие по давност имот, отразен като общинска собственост в КВС, а и не са изтекли повече от 5 години от момента на извършената транслативна сделка. Твърди, че ответника извършва незаконно строителство в имота и му се създават пречки за ползването му. Въз основа на изложеното предявява два иска: 1/ за признаване за установено от съда, че ЕТ „К. Т.-КТ“ не е собственик на незастроен поземлен имот заснет като имот с планоснимачен № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010г. на Кмета на Община Хаджидимово, находящ се в местността „Зад манастира” на гр.Хаджидимово, с площ за поземления имот от 1597 кв.м. и 2 / за осъждане на ЕТ „К. Т.-КТ“ да спре започнатите строителни дейности /изграждане хотел и ресторант/ като бъде задължена да възстанови предишното положение в имот с планоснимачен № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010 г. на Кмета на Община Хаджидимово.

Ответникът ЕТ „К. Т.-КТ“ оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искови претенции, като прави възражение за придобито право на собственост върху процесния имот по чл. 79 от ЗС.

3

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Не са налице твърдяните процесуални нарушения от първоинстанционният съд, тъй като решението е постановено по редовна искова молба. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали ответника е придобил правото на собственост върху поземления имот и дали са налице действия или бездействия от страна на ответника, накърняващи правата на ищеца, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно и подробно установена от първоинстанционният съд и не е необходимо да бъде преповтаряна от настоящия.

Предявения отрицателен установителен иск за собственост е допустим, тъй като за да е налице правен интерес от предявяване на такъв иск е достатъчно ищецът да твърди наличието в своя полза на права, които ответникът застрашава с поведението си и ги прави несигурни, без да е необходимо да ги нарушава.

В настоящия случай спорът между страните е собственост на имот № 015002 по картата на възстановената собственост за землището на Хаджидимово, като твърденията на ищеца са за това, че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот бил част от манастирска земя голям манастирски имот, намиращ се в местността „Пред Манастира”. Подадено е от манастира заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е издадено решение от 27.07.1995 г. на общинската служба по земеделие, но в картата на възстановената собственост имотът бил записан като временно стопанисван от общината - земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, по причина, че реалните граници на имотите на манастира не били вярно отразени.

Въпреки статута му на общински, едно трето лице се снабдило с нотариален акт за собственост по давност, а впоследствие ответницата го придобила чрез покупко-продажба и предприела действия по застрояването му. Ищецът не твърди да е собственик към настоящия момент. Той обаче, заявява права към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент, въз основа на които е поискал възстановяване на имота. Следователно, претендира в своя полза права, които ответницата оспорва, легитимирайки се за собственица понастоящем.

Доколкото няма данни за приключила земеделска реституция е налице интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. По делото се установи от представената преписка на ОСЗ – гр. Хаджидимово, че Манастирът е заявил на 03.12.1991 г. за възстановяване притежаваните от него земи описани в нотариален акт №207/1945 г., но оригиналното Решение № 701 от 27.07.1995 г. на Поземлена комисия гр. Хаджидимово, постановено по преписка № 452 от 03.12.1991 г. на Манастир „Св. Великомъченик Георги“ не е намерено приложено към преписката, като не може да се удостовери влизането му сила.

От друга страна преписи от документи се издават само въз основа на оригинала, т.е. след като няма оригинално решение като административен акт - не е възможно и да се издаде заверен препис от него като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Тук следва да се посочи, че актовете на ПК /респективно ОСЗ/ са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това 4 законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. В случая е представена компютърна разпечатка на посоченото Решение Х701, издадено на 27.07.1995 г., което не представлява административен акт, с оглед изясненото, че е представено в заверена компютърна разпечатка. В случая става дума за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност, респ. нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ. Липсата на този първоначален административен акт обаче не опорочава издаването на последващите решения по чл.18ж от ППЗСПЗЗ от 1996 г. и 2002 г., с които под т.5 и съответно т.3 са възстановявани имоти с № 016015 и № 016064, за които ищецът навежда доводи, че са относими към претендираните граници за възстановяване на земеделските земи. Това е така, тъй като реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. Доколкото обаче към датата на издаване на решението от 1995 не се е предвиждало признаване на собствеността с нарочен акт, съдът приема, че същият не е бил необходим за поставяне началото на фактическия състав на процедурата по възстановяване правото на собственост.