Решение № 743 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110145847 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от **** срещу Ж. К. С.а, лично и като наследник на починалия след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК П. Л. С., и Т. П.К. като наследник П. Л. С., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

3387,25 лв. – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, 532,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 15.04.2021 г., 24,21 лв. - стойността на услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, и 4,95 лв. - мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. - 15.04.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч. гр. д. № 23188/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в условията на разделна отговорност, както следва:

Ж. К. С.а (3/4) - сумата от 2540,44 лв. – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 399,55 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2018 г. – 15.04.2021 г., сумата от 18,16 лв. - стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,71 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.05.2018 г. – 15.04.2021 г.;

Т. П. К. (1⁄4) – сумата от 846,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена 1 топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 133,18 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2018 г. – 15.04.2021 г., сумата от 6,05 лв. - стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,24 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.05.2018 г. – 15.04.2021 г.

В исковата молба и уточняващата я молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот при квоти 3/4 за Ж. К. С.а и 1/4 за Т. П. С.а, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: *****, абонатен № ****, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия.

Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендират се разноски.

В срока по чл. 414 ГПК Ж. К. С.а и наследодателя на ответниците П. Л. С. са възразили, че вземанията по заповедта са погасени по давност; че задълженията към „**** са били своевременно заплащани; че размерът на задълженията е неправилно определен; че не е налице основание за начисляване на лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. П. С.а, чрез назначения й по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва исковете. Прави възражение, че претендираната сума за главница е погасена по давност, а на основание чл. 119 ЗЗД недължима е и мораторната лихва.

Ответницата Ж. К. С.а не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Със становище, докладвано в първото съдебно заседание, ответницата Ж. С.а оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения за нередовност на исковата молба поради ненадлежна конкретизация на претенциите. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия до имота поради липса на реален отчет на измервателните уреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност, като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции, както и конкретно е формулирал искането си към съда.

Посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият 2 имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период. С оглед на периодичния характер на заявените искови претенции, не е необходима конкретизация по размер за всеки отделен месец на претендираната сума в рамките на заявения период, както и на отделното количество топлинна енергия за този период. Поради това, претенциите на ищеца, заявени с исковата молба, са ясни и конкретизирани, като са изложени обстоятелства, на които ищецът основава своите искания.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови 3 нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.09.1987 г. Ж. К. С.а и П. Л. С. са придобили следния недвижим имот: апартамент № 46, находящ се гр. *****. Посоченото обстоятелство се подкрепя и от данните, отразени в последващите документи, подписани от Ж. К. С.а и П. Л. С., които са пряко свързани с доставката на топлинна енергия в процесния имот (л. 17-19).

Доколкото към момента на сключване на договора от 1987 г. в качеството си на купувачи по сделката, са били и двете лица, предвид липсата на доказателства относно момента на възникване на брачното правоотношение помежду им (прекратено със смъртта на П. Л. С. на 25.06.2022 г.), то следва да се приеме, че същите са придобили имота при равни права – по 1/2 ид. част от имота при режим на съсобственост.

По изложение съображения следва да се приеме, че през процесния период между ищеца, от една страна, и Ж. К. С.а и П. Л. С., от друга, е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга съобразно притежаваните от тях права.

След смъртта на съсобственика П. Л. С. притежаваната от него 1/2 идеална част от собствеността върху имота по силата на наследственото правоприемство е наследена от законните му наследници – съпругата му Ж. К. С.а и дъщеря му Т. П. К. при равни квоти – всеки по 1/2 идеална част или по 1/4 ид. ч. от собствеността (арг. чл.

5 и чл. 9, ал. 1 ЗН). По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено през процесния период или да е било учредено право на ползване на трето за спора лице.

Следователно, ответницата Ж. К. С.а е носител на 3/4 ид. ч. от собствеността върху имота, от които 2/4 ид. ч., придобити по силата на покупко-продажбата от 21.09.1987 г. и 1/4 ид. ч. по наследяване от починалия й съпруг, а ответницата Т. П. К. на 1/4 ид. ч., придобита по наследяване от баща й П. Л. С.. С оглед на това ответниците са наследили съобразно наследствените си квоти задълженията на П. Л.

С. за стойност на топлинна енергия за периода преди смъртта на наследодателя.

На следващо място, спорно е обстоятелството дали до процесния имот е доставяна топлинна енергия през исковия период, по отношение на което съдът приема следното:

В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.