Решение № 7 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110138775 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1873,64 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: ****, аб. № 245529, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване, 252,85 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., 44,64 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване, и 9,00 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 24422/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1873,64 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 44,64 лв.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 252,85 лв.

1 върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 9,00 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. до 20.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.05.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Б. С. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, както и че не е единствено собственик на процесния имот, доколкото към момента на придобиването му е бил в брак. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървис” ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за абоната е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждения недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 1, том I, нот. дело № 1/1996 г., видно от който на 19.01.1996 г. ответникът Б. С. Б. е признат собственик недвижим имот, представляващ Апартамент № 38, находящ се в *****

Видно от приложеното по делото Удостоверение за граждански брат на Димитровски народен съвет, ответникът е сключил граждански брак на 09.02.1077 г. с **** Чолакова.

От представените по делото Препис-извлечение от акт за смърт на Столична община – район „Люлин“ и удостоверение за наследници № ****/15.08.2019 г. се установява, че съпругата на ответника **** Б.а е починала на 05.08.2019 г. и е оставила за наследници – съпруга си и ответник в настоящото производство - Б. С. Б. и племенниците ****, ***** и ****

Представените е Договор № ****/03.10.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: **** и „***** за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 26.08.2002 г., Договор № *****, сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

От представеното удостоверение за актуално състояние на „***** се установява, че същото е пренаименувано на „Иста България“ ЕООД, а от представения договор за прехвърляне на дружествени дялове се установява, че дяловете на „Иста България“ ЕООД са прехвърлени на „Техем Енердж Сървисис ГмбХ., регистрирано в Германия.

По делото са представени съобщение към фактура № **** от 31.07.2020 г., съобщение към фактура № ****** от 31.07.2021 г. и съобщение към фактура № **** от 31.07.2022 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП, документ за извършен главен отчет за периода 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г., протокол за неосигурен достъп от 22.04.2021 г. и протокол за неосигурен достъп от 31.05.2022 г.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото 2 разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД след преобразуването на „Иста България“ ЕООД. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР процесната сграда не ползва топлинна енергия за отопление, а само битово гореща вода. Топлинната енергия за битово гореща вода се начислява според показанията на 2 бр. водомери. За периода 2019 г./2020 г. абонатът е осигурил достъп за отчет на водомерите, като има издаден главен отчет. За периода 2020 г./2021 г. и 2021 г./2022 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, поради което за тези периоди е начислявано служебно количество топлинна енергия за БГВ на база „брой лица“ по 140 л. на денонощие за 1 бр. потребител. Вещото лице е установило, че общите топломери, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са преминавали периодична проверка в законоустановените срокове и същите са били изправни. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на начислената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 1886,94 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1307,68 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, както и след издадените кредитни известия от промяна в цената – 1873,64 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 20.04.2023 г. – 259,40 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. е 44,64 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.06.2020 г. – 20.04.2023 г. е в размер на 8,44 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.01.2020г.

– 30.04.2022 г., която е в размер на 1671,42 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 20.04.2023 г. е в размер на 195,87 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на 3 топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждения недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) № 1, том I, нот. дело № 1/1996 г.) може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период. Съдът съобрази, че ответникът е придобил имота въз основа на Заповед № РД-41/1984/02.11.1984 г. на председателя на ИК на СНС като обезщетение за отчужден негов имот по реда на ЗТСУ. В процесната хипотеза придобитият като обезщетение недвижим имот за отчужден на единия съпруг имот, имотът е лична индивидуална собственост на отчуждения собственик и същият не представлява съпружеска имуществена общност. В този смисъл последователната трайно установена съдебна практика (ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Решение № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Решение № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС) приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, макар това да е станало по време на брака, собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл.