Решение № 82 от 09.09.2019, Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н

И Е № 82 гр. Сливница, 09.09.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр.

Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при участието на секретаря Г.

Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 790 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

М.К., украински гражданин, роден на *** г. в гр. Луганск, Р Украйна, обжалва наказателно постановление № 4379а - 68 от 29.11.2018 г. на Началника на ГПУ – Калотина, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал.1, т.3 ЗЧРБ е наложена глоба в размер на 2 000 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Наред с това се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е спазил всички изисквания за краткосрочен престой, къкавто му е разрешен.

С оглед на горното, жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, респ. да намали наложеното му наказание до минимума.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ГПУ - Калотина, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № УРИ - 4379а – 68 от 31.10.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 4379а - 68 от 03.10.2018 г., протоколи от 31.10.2018 г., копие от паспорт, удостоверение, заповед № 4078з-939 от 15.11.2018 г. на Директора на РДГП – Драгоман, справка за пътуване на лице - чужд гражданин, нотариално заверено пълномощно, както и показанията на свидетелите М.Б.М. и Х.Л.С.), намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на пълномощник на жалбоподателя на 10.12.2018 г., видно от извършеното в същото отбелязване, а жалбата е подадена в РС - гр. Сливница на 14.12.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 31.10.2018 г., около 20.00 часа, жалбоодателят М.К., гражданин на Р Украйна, роден на *** г., живущ в Р Украйна, се намирал на ГКПП - Калотина на трасето за излизане от страната в лек автомобил, марка „Алфа Ромео“, с рег. № СВ 8939 МА. На жалбоподателя била извършена проверка от служителите на пункта - свидетелите М.Б.М. и Х.Л.С., в хода на която било проверено какъв е престоят на лицето в Република България

Вследствие на извършената проверка свидетелят М.Б.М., на посочена в АУАН длъжност командир на отделение при ГКПП - Калотина, съставил на жалбоподателя в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението – Х.Л.С. и К.К.К., АУАН № 4379а-68 от 31.10.2018 г. за това, че на 31.10.2018 г., около 20.00 часа на ГКПП - Калотина, за излизане от Р България с лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № СВ 8939 МА се е явило лицето М.К. като при извършване на гранична проверка се е установило, че същото е пребивавало в страната 125 дни при разрешено краткосрочно пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, с което е нарушил чл.34 ЗЧРБ вр. чл.23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. АУАН бил предявен на лицето за запознаване без да бъде осигурен на нарушителя превод на същия на разбираем за него език.

На лицето бил съставен и протокол от същата дата за явяване в 30-дневен срок, считано от трети ден след съставяне на АУАН, на ГКПП К. за връчване на наказателно постановление, който протокол бил съставен на разбираем за нарушителя език.

Въз основа на така съставения АУАН Георги Паунов Георгиев - с посочена в НП длъжност началник на ГПУ Калотина, издал наказателно постановление № 4379а-68/29.11.2018 г., за това, че на 31.10.2018 г., около 20.00 часа на ГПКК - Калотина, за излизане от Р България с лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № СВ 8939 МА се е явило лицето М.К., като при извършване на гранична проверка е установено, че лицето е пребивавало в Република България 125 дни при разрешено краткосрочно пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната, с което е превишил престоя си с 35 дни, с което виновно е нарушил чл.34 ЗЧРБ вр. чл.23, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, поради което и на основание чл.53 и чл. 48, ал.1, т.3 ЗЧРБ му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл.84 ЗАНН вр. чл.283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.

Съдът се позова частично и на показанията на свидетелите М.Б.М. и Х.Л.С., като възприе изложеното от тях, че проверката е била действително извършена. Съдът обаче не даде вяра на показанията на свидетелите, че в хода на същата са установили, посоченото в АУАН превишение на престоя на жалбоподателя в страната, доколкото, както и самите свидетели сочат в разпита си, превишението на престоя се установява посредством база данни, от която към АУАН се прилага и съответна разпечатка, именно от която следва да бъде установено кога лицето е напускало и се е връщало в страната и какво е било превишението.

В настоящия случай доказателства за превишението на престоя по делото не са представени, като от разпита на свидетелите не биха могли да бъдат установени всички правнорелевантни за установяване на нарушението факти и то по предвидения в закона несъмнен начин.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно нарушение, а също и в стадия по издаване на наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

Съгласно чл.1 ЗАНН, сред целите на този закон е осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р.

Б. я, са част от вътрешното право на страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧОС, ратифицирана от Р България със закон, обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за Б.от 07.09.1992 г.), като нормите й имат непосредствено действие съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията.

ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен процес, което включва правото на всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (§ 1), както и правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§ 3, б.а). В мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на Конституционния съд на Р. Б.я, обнародвано в ДВ бр.

20/09.03.2012 г. се приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на административнонаказателното производство като при разглежданото му на наказаното лице с е гарантира правото на справедлив процес, включително правото му да разбере в какво е обвинен и как може да се защити срещу обвинението, когато не владее езика, на който му е отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то е нарушено неговото основно право по Конвенцията, като порокът следва да се приравни на неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност на издадения санкционен акт.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № 4379а-68 от 31.10.2018 г. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Не са спазени императивните изисквания на чл.43, ал.1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя поради факта, че същият не е български гражданин, и не владее български език. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по безспорен начин, че нарушителя т владее български език.

В случая е установено, че жалбоподателят е украински гражданин. В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че същият владее български език. Контролните органи е следвало да установят по категоричен начин дали жалбоподателят владее български език, каквито доказателства по делото не са събрани. При така установените факти контролните органи е следвало да осигурят преводач и тогава да продължат административнопроизводствените действия.

Разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис.

Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение на основните права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания гарантират и обезпечават правото на защита, а запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. В случая актът не е предявен в присъствието на преводач или в превод на сръбски или на друг разбираем за жалбоподателя език, каквото е изискването на закона.

Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.

Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира процедурата по връчването, тъй като съответните подписи са положени без предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване на АУАН.

Административнонаказващият орган съгласно чл.52, ал.2 ЗАНН е следвало да върне акта, за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна степен засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.