Решение № 588 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200631 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. Н., подадена чрез адв. П. П. от АК – Варна, срещу Наказателно постановление № 9656/17.10.2025 г., издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на въззивника на основание чл. 177, ал. 5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2045,17 евро за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че процесните глоба в размер на 4000 лв. и временно спиране от движение на управляваното МПС на основание чл. 177, ал. 5, пр 5 ЗДвП са незаконосъобразни, тъй като противоречат на изискването за пропорционалност, установено в чл. 10д от Директива 96/53/ЕО на Съвета и в чл. 49, ал. 3 на Хартата на основните права 1 на ЕС, както и на българското право в частност на закрепените в Конституцията на Република България принципи на справедливост и равнопоставеност, доколкото предвидената в чл. 177, ал. 5, пр. 5 ЗДвП санкция изключва напълно възможността за извършване на индивидуализация на наказанието, препятства възможността да се вземат предвид всички относими към нарушението обстоятелства – тежест на нарушението, реално настъпили неблагоприятни последици, имуществено състояние на нарушителя и др.

Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. П. П. от АК – Варна, който поддържа въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна и.д. началник на отдел „Оперативн контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „пътна инфраструктура“ – гр. София се представлява от своя процесуален представител ю.к. *, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага доводи за неговата законосъобразност и поконкретно това, че правилно са наложени административни наказания за повторно нарушение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С Наказателно постановление № 9522/06.08.2025 г. на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Наказателното постановление влязло в законна сила на 03.09.2025 г.

На 17.09.2025 г. св. Е. Г. Г. (инспектор в АПИ) бил на работа, като в 12,28 часа на път ІІІ-2008, км 9+900, на отбивна площадка в посока гр. Девня – с.

Езерово, извършил проверкана съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка 2

*, модел ТГХ с рег. № * и полуремарке с три оси с рег. № ВТ1760ЕЕ, управлявано от жалбоподателя К. Г. Н..

По време на проверката се установило, че водачът извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел * и ролетка № 1305/18/5м/ е констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,500 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 3,500 т.

За направеното измерване бил съставен протокол за измерване на превозно средство № 0000086/2025 г

На място св. Г. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т.

3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 17.10.2025 г. В. Б. А. (и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София), приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Е. Г. Г. и писмени доказателства: протокол за измерване на превозно средство, свидетелство а регистрация, част ІІ, пътен лист, Наказателно постановление № 9522/06.08.2025 г., издадено от В. Б. А. (и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна 3 инфраструктура“ – гр. София) и известие за доставяне.

В случая въззивникът не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на оспореното от него наказателно постановление, като неговите възражения срещу законосъобразността му са изцяло от правно естество, поради което и няма някаква необходимост от детайлен и задълбочен анализ на събраните в хода на административно - наказателното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Авторството на деянието и субективната му страна на първо място се установява от показанията на св. Е. Г. Г. , които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на намиращите се в административнонаказателната преписка протокол за измерване на превозно средство и пътен лист.

Посочените по-горе писмени доказателства съдът оценява като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал.

1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата е бланкетна, като бланкетният състав е запълнен с нормата чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от 4

Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно посочената норма допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 3. сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б) над 1,3 m 24 t. Следователно максимално допустимото натоварване на тройната ос е 24 тона, като в случая превишаването е с 3,500 тона.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 5, пр. 5 ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лв. и временно спиране от движение на пътното превозно средство за срок от три месеца в случаите на повторно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът намира, че не следва да разглежда наличието на повторност, тъй като подобно обстоятелство не е посочено в издадения АУАН, а е въведено за първи път едва в НП. Следователно въззивникът е бил лишен от възможността да се защитава срещу това обстоятелство, което не може да му бъде вменено във вина едва в правораздавателния акт на наказващия орган.

Наред с това съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал ППС с осово натоварване, надвишаващо посочените по-горе норми.

Следователно приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а не тази по чл. 177, ал. 5, пр. 5 ЗДвП.

Няма процесуална пречка на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН съдът да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, като измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, 5 включително да приложи правилната санкционна норма.

Въпреки това съдът намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП от Закона за движение по пътищата с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 на Хартата на основните права на ЕС, съгласно която тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението (в случая административното нарушение). Същото се отнася и за разпоредбата на чл. 177, ал. 5, пр. 5 ЗДвП.

Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С - 61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С - 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ и/ или „имуществена санкция“ в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

Действително посочените решения са постановени във връзка с тълкуването на друга санкционна разпоредба, но съдът намира, че даденото от СЕС тълкуване е напълно приложимо в настоящия случай, при който прилагането на санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП или тази на чл. 177, ал. 5, пр 5 ЗДвП води до нарушаване на принципа за пропорционалност, предвиден в общностното право.