Решение № 469 от 27.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 475 Година 2019,27.11. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На четвърти ноември Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав:

Председател:Антоанета Андонова –

Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар Цветанка

Арнаудова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 178 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Ф.М.Х. и А.М.Х., и двете с адрес: *** чрез пълномощника Адвокатско дружество „Чаталбашев,Петкова и Иванова“,представлявано от адв. Стоян Чаталбашев с адрес на кантората гр.София,1000,ул.“Клокотница“ № 2А,ет.8 са предявили обективно и субективно съединени искове против “ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с които искат ответника да бъде осъден да им заплати сума в размер на по 100 000 лева на всяка от тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на техния брат А.М.М., загинал при ПТП на 09.05.2014 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Д.Х.. Претендират и компенсаторна лихва в размер на законната такава от деня на увреждането - 09.05.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетенията. Твърдят, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.05.2014 год. е причинена смъртта на техния брат А.М.М., в следствие на което те търпят неимуществени вреди. Заявяват, че на посочената дата към 14,15 часа, Д.А.Х., управлявал л.а марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“, с д.к. № А 9014 МК по път I-9, като в участъка на кв. Сарафово и Центъра на Бургас /посока Центъра на Бургас/ нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, в следствие на което реализирал сблъсък с А.М.М., който в това време извършвал ремонтна дейност на пътя. Посочват, че пътя бил в ремонт, а ограничението на скоростта – 40 км/ч. Пострадалият бил откаран в болнично заведение, но починал. По случая било образувано досъдебно производство и прокурорска преписка по описа на Окръжна прокуратура – Бургас. Твърдят, че водачът Х. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил чл. 7, ал. 4 от ЗДвП и чл.

47, ал. 3 от ППЗДвП – като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения. Заявяват, че е налице причинно – следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, а именно: смъртта е причинена от тежки увреждания несъвместими с живота, получени от ПТП. Ищците твърдят, че в случая деянието е извършено виновно, като формата на вина е – непредпазливост. Заявяват, че вината на водача е установена с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г. по ВНОХД № 131/2016 г. на Апелативен съд Бургас и Решение № 284 от 27.12.2016 г. по н.д. № 1015/2016 г. на ВКС. Ищците твърдят още, че смъртта на техния брат им причинила силен шок, който прераснал в емоционална депресия. Плачат, страдат от безсъние, затворили са се в себе си и са се изолирали от околните. Ходят на гроба на своя брат и търсят утеха, тъй като той им бил опора и приживе винаги са могли да разчитат на него. Сочат, че в следствие на случилото се изживяват стрес, подтиснатост, безпокойство, ранимост, вътрешна опустошеност, усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Това довело да развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците. Заявяват, че между тях и брат им се установила трайна и дълбока емоционална връзка, много по – силна от обичайната връзка между такива сродници. Между тях имало особена близост, изразяваща се във взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие.

Предявеният иск по отношение на търсените обезщетения е с правно основание в чл.226 вр. с чл.223,ал.1 КЗ/отм./На основание параграф 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 год. за процесната застраховка „гражданска отговорност“ следва да се прилагат правилата на Част ІV на КЗ/отм./. Предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в чл.86 ,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД.

Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 намира исковете за допустими, но за неоснователни. Счита, че в случая не е налице твърдяната от ищците трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и длъжностните лица, организирали ремонта на пътния участък. Пострадалият извършвайки ремонтна дейност на пътя не е осигурил своята лична безопасност и сам е създал предпоставки за настъпването на ПТП, а длъжностните лица от строителната фирма не са провели действителен инструктаж на работниците, и не са поставили на определените места необходимата пътна сигнализация, както и закриване на постоянни пътни знаци. Заявява, че при въвеждане на временна организация на движението, посочените лица не са изпълнили вменените им задължения с Наредба № 3/16.08.2010 г., поради което при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете факта на съпричиняване от тяхна страна.

Ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения като го счита за силно завишен. Счита, че дори да се приеме наличие на изключение, предпоставящо обезвреда на ищците, то претендираното обезщетение не отговаря на действителните болки и страдания, тъй като е прекомерно и не него се цели не реално репатриране на вредата, а обогатяване от един трагичен инцидент. Оспорва и претенцията за лихва от датата на събитието. В тази връзка посочва, че от една страна същата е частично погасена по давност съгласно чл. 111 от ЗЗД, а от друга страна счита, че не следва да заплаща лихви, тъй като до момента на получаване на исковата молба не е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, поради което не е в забава. Не оспорва факта, че е сключил застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“, с д.к. № А 9014 МК. Прави доказателствени искания.

Ищците са депозирали в срок допълнителна искова молба чрез пълномощника си, в която оспорват въведената възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като заявяват, че дори при поставена каска не е могло да се предотврати леталния изход, предвид механизма на удара. Оспорват и другите възражения за прекомерност на претендираните обезщетения и за липсата на забава у ответника за заплащане на компенсаторни лихви. Правят нови доказателствени искания.

Ответникът чрез упълномощения си представител е депозирал в срок отговор на допълнителна искова молба, в който продължава да поддържа вече заявените възражения в писмения отговор, като доразвива съображенията си в него.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, чe с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г., постановена по НОХД № 1156/2015 по описа на Окръжен съд Бургас, Д.А.Х. е бил признат за виновен в това, че на 09.05.2014 г., около 14,15 часа, в гр. Бургас, на път I-9, в участъка между ж.к.

„Сарафово“ и ж.к. „Изгрев“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № А9014МК, нарушил определени правила за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата и допуснал пътно транспортно произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта на А.М.М.. Към момента на извършване на деянието собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, по полица № 02114000500387, с валидност от 03.02.2014 до 02.02.2015 г. Ищците са сестри на починалия А.М. и не са получавали обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат им А.М.М..

Съгласно

Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Изразено е разбирането,че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, не водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания за нея. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления