Решение № 612 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602990 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С определение от 3.05.2023 г. по н.ч.д. № 2123/2023 г. на СРС, НО, 101 състав, е извършено групиране на наказанията на осъдения И. М. Я., наложени по н.о.х.д № 1014/2020 г. на СРС, н.о.х.д № 5015/2020 г. на CРC, по н.о.х.д № 5415/2020 г. на CPC, н.о.х.д № 1224/2019 г. на ОС Варна, н.о.х.д № 1542/2020 г. на СГС и по н.о.х.д № 9539/2021 г. на СРС, 101 състав, като му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок о т седем години. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил общото наказание лишаване от свобода с една година. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на увеличеното общо най-тежко наказание, възлизащо на осем години. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което осъденият Я. е бил задържан п о всяко от делата, включени в съвкупността. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” по всяко от делата, включени в съвкупността.

Срещу определението, в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК, е постъпила жалба от осъдения И. М. Я.. В жалбата се твърди, че увеличаването на общото наказание е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не отчита тежкото здравословно състояние на осъдения Я.. Прави се искане определението да бъде изменено, като бъде отменено приложението на чл. 24 НК.

В съдебно заседание прокурорът приема жалбата за неоснователна, като поддържа, че първостепенният съд е извършил правилно групиране на наказанията и моли да се потвърди първоинстанционното определение като законосъобразно и 1 обосновано.

Защитникът на осъдения поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като определението, в частта относно приложението на чл. 24 НК, бъде изменено.

Осъденият И. Я. моли да бъде отменено увеличението на общото му найтежко наказание лишаване от свобода и подкрепя казаното от защитника си.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Въззивният жалбоподател И. Я. е роден на **** г. и понастоящем е на 61 г.

Осъждан е общо по 33 наказателни производства, като многократно наказанията му са били групирани. Страда от хипертонично сърце и дуодунална язва в клинична ремисия, с катаракта на дясното око, на която е предприето лечение по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Районният съд в атакуваното определение правилно е изяснил осъжданията му, които могат да бъдат предмет на групиране по чл. 25, ал. 1 НК:

1. по н.о.х.д. № 1014/2020 г. на СРС, по което с влязъл в сила съдебен акт от 21.03.2020 г. И. Я. е осъден за престъпление, извършено на 25.03.2019 г., по чл. 196, ал.

1, т. 1 от НК вр. чл. 29, б. „а“ и б. "б" от НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване;

2. по н.о.х.д. № 5015/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт от 28.11.2020 г.

И. Я. е осъден за извършено престъпление на 1.09.2019 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

29, б. „а“ от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което също е постановено да се изтърпи при строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспадано времето през което осъденият е бил задържан, считано от 14.11.2020 г.;

3. по н.о.х.д. № 5415/2020 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт от

18.02.2021 г. И. Я. е осъден за престъпление, извършено на 9.08.2019 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, 6. "а" и б. "6" от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при строг режим на изтърпяване;

4. по н.о.х.д. № 1224/2019 г. на Окръжен съд - Варна с влязъл в сила съдебен акт от 14.06.2021 г. И. Я. е осъден за извършени престъпления в периода от 3.01.2019 г. до 19.01.2019 г. по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, по чл. 211, пр. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК и по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 7 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б, „a" ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при строг режим;

5. по н.о.х.д. № 1542/2020 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт на 9.10.2021 г.

И. Я. е осъден за извършено престъпление на 10.07.2019 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК г на наказание 4 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

С определение от 16.11.2021 г. на СГС по н.ч.д. № 4284/2021 г. на същия съд, 2 влязло в сила на 7.02.2022 г., е извършено групиране на наказанията по цитираните пет наказателни производства, като на осъдения е наложено общо най-тежко наказание от 7 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е било увеличено с 1 година, като е постановено увеличеното общото най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване;

6. по н.о.х.д. № 9539/2021 г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 18.06.2022 г. Я. е осъден за извършено престъпление на 10.05.2019 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На следващо място районният съд е отчел, въз основа на правилно разбиране на материалния закон, че по отношение на наказанията и по шестте осъждания са налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно найтежко наказание, доколкото деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт по което и да е от тях. Поради това законосъобразно първата инстанция е наложила на осъдения едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 7 години.

И двете страни са останали удовлетворени от съдебния акт в посочената част.

Единственият спорен въпрос помежду им е относно допуснатото от районния съд приложение на чл. 24 НК, на основание на което общото най-тежко наказание е увеличено с 1 година и възлиза на 8 години лишаване от свобода.

При преценката на обстоятелствата, които имат значение за правилното решаване на въпроса за приложимостта на чл. 24 НК в конкретния случай, законосъобразно районният съд е съобразил, от една страна, тежко обремененото минало на лишения от свобода И. Я., който, както беше посочено, вече е осъждан по 33 наказателни производства. От този факт се извежда безусловно, че независимо от засилващата се тежест на налаганите му наказания лишаване от свобода, включително и след ефективното им изтърпяване при строг режим, целта на наказателната репресия не е била реализирана, защото осъденият е продължил да извършва престъпления.

На следващо място районният съд правилно е взел предвид и обхвата на настоящото групиране, което включва наложени наказания за 8 престъпления по 6 наказателни производства, всичките – тежки умишлени, извършени при условията на опасен рецидив.

Същевременно за пет от осъжданията, които са предмет на настоящата кумулация, със стабилен съдебен акт вече е било допуснато увеличение на общото най-тежко наказание от 7 години. Включването на шестото осъждане в групата от районния съд – по н.о.х.д. № 9539/21 г. на СРС, по същество не променя общото найтежко наказание измежду шестте наложени, възлизащо на 7 години. При това положение, за да има последователност в упражняването на наказателната репресия и да се избегне разнопосочност на съдебните актове и девалвация на правния им ефект, 3 съдът, който групира резултатите на шестте осъждания, следва да зачете направеното със стабилен съдебен акт увеличение на общото най-тежко наказание за пет от тях.

От друга страна, съдът се е съобразил с възрастта на осъдения и писмените доказателства за влошеното му здравословно състояние и не е оставил без внимание доводите на осъдения в тази посока. Напротив – съобразил ги е, когато е приел да увеличи общото най-тежко наказание с 1/7-ма – значително под допустимия максимален размер на увеличение на общото наказание. Действително осъденият е в напреднала възраст и страда от хронични заболявания, които изискват регулярен достъп до медицински грижи. Видно е обаче, че състоянието му не е било подценено от затворническата администрация, която му е осигурявала медицински прегледи и лечение. Същевременно здравословният статус на осъдения очевидно не е бил ефективен превантивен фактор сам по себе си, защото не е възпрял осъдения от извършване на престъпленията, които са предмет на групиране в настоящото производство, тъй като те са извършени в период, когато той вече е знаел за характера на заболяванията си и е изпитвал ограниченията, които те естествено са му налагали.

Поради това, в заключение, въззивният съд намира, че районният съд обосновано и законосъобразно е достигнал до извода, че приложението на чл. 24 НК е пропорционално на целта на наказването, защото справедливо оценява тежестта на извършеното от И. М. Я., както и факта, че преди процесните 6 групирани наказания той вече е бил осъждан по други 27 наказателни производства. Същевременно размерът на минималното увеличение отчита както изтъкнатото предходно произнасяне на СГС, така и данните за личностния статус на осъдения.

Оттук насетне районният съд законосъобразно е решил останалите съпътстващи групирането на наказания лишаване от свобода въпроси, като на основание чл. 59, ал.

1 НК и чл. 25, ал. 2 НК правилно е приспаднал при изпълнение на увеличеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият е бил задържан или вече е търпял наказание по всяко от делата в групата.

След законосъобразна преценка на фактите от обремененото съдебно минало на осъдения районният съд обосновано е определил и първоначален строг режим на изтърпяване на увеличеното общо най-тежко наказание.

Обобщавайки резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяната му или за изменението му, поради което прие, че следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т .6 НПК вр. чл. 338 НПК, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА определение на СРС, НО, 101 състав от 3.05.2023 г. по н.ч.д. № 2120/2023 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се съобщи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5