Решение № 111 от 09.11.2023, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 152/2023
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 02.12.2023
- Състав
- Емилия Димитрова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 126, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Каварна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20233240100152 по описа за 2023 година
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл.
49, ал. 1 СК от П. В. Т. срещу Р. Ф. Т., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
В исковата молба ищцата излага, че страните са сключили граждански брак на 19.11.2005 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община Каспичан. От брака съпрузите имат родени две деца - А, родена на *** г. и Й, роден на *** г. Твърди, че страните се запознали в Кипър, където и двамата са работили. Там се родили и двете им деца. Към момента на подаване на исковата молба ищцата живеела и отглеждала децата в Кипър, а към настоящия момент тримата живеят в гр. Каспичан. Твърди, че преди шест години ответникът напуснал семейното жилище. До преди година поддържал контакт с децата, но от шест месеца престанал да им се обажда и да отговаря на техните позвънявания. Дезинтересирал се напълно от семейството. Преди три години съпрузите постигнали съгласие за прекратяване на брака, но не успели да изготвят и подадат необходимите документи за това.
С оглед дългата фактическа раздяла, липсата на разбиране, взаимност и близост и настъпилото отчуждение между съпрузите ищцата моли бракът да бъде прекратен с развод, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Изразява 1 желание след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име Т..
Претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права над децата А и Й, с определяне режим на лични отношения с бащата и присъждане на дължима издръжка на децата, определяне на местоживеенето на децата при майката. Моли на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК да бъде издадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт и пътуване в чужбина на децата А и Й.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа изцяло подадената искова молба.
В законоустановения срок ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М. В. от ДАК е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че след събиране на допуснатите доказателства ще може да изрази становище относно искането за прекратяването на брака.
В съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че с оглед събраните в процеса писмени и гласни доказателства предявените искове се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
От събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз осн. на акт за граждански брак № *** г. на Община Каспичан, се установява, че Р. Ф. Т. и П. В. Маджарова са сключили граждански брак на 19.11.2005 г. в гр. Каспичан, като съпругата е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си Т..
От представените удостоверения за раждане № *** и № ***, изд. от Община Каспичан, и удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх.
№ 333/14.07.2020 г. се установява, че П. и Р. Т., са родители на две деца - А родена на *** г. и Й роден на *** г., които не са навършили пълнолетие.
Установява се от представените удостоверение изх. № 1507/03.10.2023 г. и служебна бележка № ДА07-188/06.10.2023 г., че А Т. през учебната 2023/2024 г. е ученичка в ХІд клас на ПЕГ „Н.Вапцаров“ гр. Шумен, а Й Т. е ученик в VІв клас на СУ „Сава Доброплодни“ гр. Шумен.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите ВГМ и АМП се установиха изложените в исковата молба обстоятелства.
2
Свидетелите потвърдиха, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от дълго време – повече от шест години, като ответникът напълно се е дезинтересирал от семейните си задължения, както към съпругата, така и към непълнолетните деца. През време на брачното съжителство се проявил като безотговорен съпруг и родител. През последната година преустановил напълно връзката с децата, като семейството не знае дори къде се е установил да живее. През целия период на фактическа раздяла не е изпращал средства за издръжка на децата и не е проявявал желание да се грижи за тях. Към настоящия момент майката и децата живеят в гр. Каспичан, в собствено жилище, където се отглеждат при много добри условия и добра подкрепяща среда в лицето на най-близкия кръг от родственици и приятели.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че основно грижи за децата полага майката П. Т.. От месец юли 2023 г. майката и децата живеят в гр. Каспичан в собствено жилище. А е записана като редовна ученичка в ХІ клас на ПЕГ „Никола Вапцаров“ гр. Шумен, а Й е ученик в VІ клас на ОУ „Сава Доброплодни“ гр. Шумен. Децата видимо са добре обгрижени, имат самостоятелно обзаведена стая в жилището, подходящо облечени са според сезона, възрастта и пола си. Майката се старае да задоволява в семейна среда основните битови, емоционални и образователни потребности на децата. Децата имат силна емоционална връзка помежду си.
Заедно пътуват до гр. Шумен, до училище и обратно. Имат доверителни отношения с майка си, която споделя, че не среща никакви проблеми с отглеждането им.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото доказателствени средства се установи, че между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие.
Брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изискват законът и моралът. Бракът е непоправимо разстроен, т.к. не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, поради това, че безвъзвратно е изчезнала взаимната привързаност, уважение и доверие помежду им. От всичко това следва, че запазването на брачните отношения не 3 създава нормални условия за живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Не се спори, че отношенията между съпрузите са охладнели, което е довело до фактическата им раздяла. При тези обстоятелства в интерес на съпрузите е бракът да бъде прекратен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината, с оглед искането на ищцата .
Относно фамилното име след развода :
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име - Т.. С разпоредбата на чл. 53 СК законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото запазването на брачната фамилия е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име - Т..
Относно упражняването на родителските права:
По делото не се спори между страните на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава на кого да предостави родителските права, както и местоживеенето на децата, изхождайки от техния интерес, като преценява: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. От събраните по делото доказателствени средства се установи, че след фактическата раздяла, а и преди това майката е тази която е полагала всички необходими грижи за децата А и Й, като получава помощ и от своето разширено семейство. От всичко гореизложено може да се направи заключението, че майката има необходимия родителски капацитет и битови 4 условия за отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца и следва упражняването на родителските права да й бъде предоставено.
Съгласно чл. 126, ал.1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно". Не се установиха важни причини децата да живеят отделно от майка си, поради което местоживеенето следва да се определи при адреса на майката в гр.
Каспичан.
На бащата следва да бъде определен обичайният за деца на такава възраст режим на лични контакти, тъй като в интерес на децата е те да поддържат лични отношения и с двамата си родители. Бащата следва да може да вижда и взема децата при себе си, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с приспиване в дома на бащата, както и 30 дни през лятната ваканция, и пет дни през коледната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Относно издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК, като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК) - в случая 195,00 лв.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, сочи минималната издръжка на детето, а не минималната издръжка, дължима на детето от един от родителите. В настоящия случай ищцата е претендирала заплащане на издръжка от бащата на всяко от непълнолетните деца в размер от 200.00 лв., който размер е близък до минимално предвидения, поради което искът следва да бъде уважен в неговата цялост.
По искането за даване на заместващо съгласие :
По отношение искането на ищцата по чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл.
76, т. 9 от ЗБЛД, съдът намира от правна страна следното:
За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е 5 решение на съда. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното решаване от родителите по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай. По делото се установи по категоричен начин, че майката и децата са живели дълги години в Кипър, където имат изградена среда на живот и създадено социално обкръжение, баща им и роднините по бащина линия живеят в Румъния. Изхождайки от интереса на децата и обстоятелството, че те трябва да имат възможност да контактуват с близките и приятелите си живеещи в чужбина, съдът счита, че е налице необходимост от издаване на исканото разрешение, което ще е изцяло в интерес на тяхното възпитание и развитие.
При така изложените обстоятелства, съдът счита че ищцовата претенция следва да се уважи и съдът да постанови, както заместващо съгласие на бащата за пътуване на децата в чужбина, така и заместващо съгласие за снабдяването на децата с паспорти. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване в чужбина и издаване на паспорти, ще бъдат защитени по най-добър начин интересите на децата, които следва да се поставят на първо място. Искането следва да бъде уважено, за посочените от ищцата държави, за период до навършване на пълнолетие.