Определение № 335 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20235200500394 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на заповедния съд , с което е обезсилена заповед за изпълнение , издадена по реда на чл.410 от ГПК.

По заявление на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК: 103533691 и адрес: гр. Варна, по ч.гр.д.№ 12/2022 година по описа на В.ски районен съд /след изпращане по подсъдност от Габровски районен съд/ е издадена заповед за изпълнение против А. А. Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Г., ул."Р." № 7, с настоящ адрес гр.В., ул."И.Б." № 5,с която е разпоредено да заплати на кредитора : главница в размер на 318,08 BGN (триста и осемнадесет лева и 08 стотинки), представляваща незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 09.07.2021г. до 24.09.2021г. за обект с абонатен №0106305030 и адрес: гр.Р., с клиентски № 1600111759, ведно със законна лихва за периода от 09.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 23.05.2021г. до 15.09.2021 г. в размер на 6,12 BGN (шест лева и 12 стотинки), държавна такса в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00BGN (петдесет лева).

Връчването на издадената заповед на длъжника е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК , чрез залепване на уведомление.

1

На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК , съдът е указал на заявителя ,че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си ,като съответно довнесе държавна такса. В указания срок не са представени доказателства за предявяване на иска .

В този срок обаче е постъпила молба, в която заявителят е посочил ,че след подаване на заявлението и образуване на производството , длъжникът е изплатил сумите , представляващи дължима главница и лихви ,но не е заплатил сторените в заповедното производство разноски.

Молят да бъде издаден изпълнителен лист само за разноските.

С определение от 25.01.2023 година Районен съд В. е приел в мотивите си ,че искането за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, а заповедта на основание чл.415 ал.5 от ГПК – да се обезсили.

В диспозитива на определението си обаче е постановил само обезсилване на заповедта за изпълнение, като дори е прекратил производството по образуваното частно гражданско дело.

Това определение е обжалвано с частна жалба от заявителя.

Позовават се на т.10.в. от Тълкувателно решение №4/2013 по Тълкувателно дело №4/2013 на ВКС. С оглед на факта на заплащане на задълженията за ел. енергия и лихви, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането бил отпаднал, както и тъй като вземането за разноски няма самостоятелния то нямало интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Считат, че обжалваното определение е неправилно , като изрично сочат ,че липсва произнасяне в диспозитива му по искането за издаване на изпълнителен лист.

Молят определението да бъде отменено и издаден изпълнителен лист в частта относно разноските.

По повод указанията на съда заявителят изрично е посочил, че не прави искане по реда на чл.248 от ГПК ,а обжалва постановеното определение ,с което заповедта е обезсилена.

Считайки, че е налице допусната от първоинстанционния съд фактическа грешка , въззивният съд е прекратил производството пред себе си и върнал делото на първоинстанционният съд за отстраняването и.

Районният съд формално е сторил това , като е постановил определение № 348 от 6.06.2023 година , с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 12/05.01.2023г. по ч.гр.д. № 12/2022г. по описа на РС-В., като е постановил и диспозитив , с който е оставил без 2 уважение молба вх. № 5380/17.10.2022г. за издаване на изпълнителен лист по постановената по делото Заповед № 7/10.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта й за разноските.

В мотивите си съдът си е позволил да не съобразява приетото в мотивите на ТР № 4 от 18.06.2014 година, постановено по т.д.№4/2013 година – т.10в, въпреки ,че е посочил какво е приел ВКС, като освен това е изложил абсурдно становище относно съотношението между възможност да се направи искане за присъждането им и основателността на това искане.

Според подържаната теза всяко такова искане би било неоснователно.

Доводите , основаващи се на нормата на чл.404 от ГПК биха могли може би да имат някаква теоретична стойност , но при обсъждане на законодателството de lege ferenda

Според въззивната инстанция не е издържана и тезата ,че разноските следва да се присъдят в производство по чл.248 от ГПК.

Последователна и непротиворечива е съдебната практика, според която в такава хипотеза се издава изпълнителен лист само в частта относно разноските/Определение по частно гражданско дело № 20215300502749 по на Окръжен съд Пловдив; Определение № 521 от 14.07.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 237/2020 г.; Определение на Разградски окръжен съд по в. ч. г. д. № 132 по описа на РОС за 2018г.;Определение на Ямболски окръжен съд по в.ч.гр.д.№ 234 по описа за 2019 ;Определение на Добрички окръжен съд по ч.гр.д.№146/2018година и др./

Съдебна практика в смисъла , подържан от първоинстанционния съд няма.

Поради изложеното , съдът намира ,че постановеното определение / първоначално и след допусната поправка на фактическа грешка/ , следва да бъде отменено в частта , с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист в частта , относно разноските и разпоредено издаването на такъв, като съответно в тази част заповедта за изпълнение не следва да бъде обезсилвана.

Тъй като жалбата е против определението в цялост , въпреки ,че няма изложени доводи относно обезсилването на заповедта в частта относно главницата ,то в тази част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение от 25.01.2023 година, постановено по ч.гр.д.

№12/2022година , в което е поправена очевидна фактическа грешка с определение №348 от 6.06.2023 година , в частта ,с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение и отказано издаване на изпълнителен лист само в частта относно разноските.

Да се издаде изпълнителен лист на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК:

103533691 и адрес: гр. Варна против против А. А. Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Г., ул."Р." № 7, с настоящ адрес гр.В., ул."И.Б." № 5, за разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Потвърждава определението в останалата част.

Делото да се върне на РС В. за издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4