Решение № 80 от 16.05.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №

20221870101185 по описа за 2022 година

Л. Г. С. ЕГН 60040177337 е предявила против "Ф.И." ЕАД, БУЛСТАТ: ******** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1492,31 лв. 593,73-главница по сключен договор за паричен заем, както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от 02. 09. 2015 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 163, 63 лева възнаградителна договорна лихва за периода от 05. 12.

2008 година до 20. 03. 2009 година . до 24.11.2009 г., сумата 409, 95 лева - лихва за забава в размер на законната върху главницата за периода от 06. 12. 2008 година до 30. 07. 2015 година, както и 325 лева сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 30. 10. 2015 год. по ч. гр. дело № 669/2015 год. по описа на РС С. и е образувано изпълнително дело 20229270402158 по описа на ЧСИ С.А.Л..

Твърди се от ищцата Л. С. Г. в исковата й молба, че ответника Ф.И. ЕАД с образувало срещу нея изпълнително дело № 20229270402158 по описа па ЧСИ С.А.Л., Per. № 927 на КЧСИ и че изпълнителният титул по делото е изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден по ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 497/08.09.2015г. по чл. 410 ГПК. Ищцата твърди в ИМ, че е осъдена съм да заплати на ответното дружество сумата от 593,73 лв. - главница по договор CASH - 04292728 от 09/2008г„ сумата 163,63 лв. - договорна възнаградителна лихва от 05.12.2008г. до 20.03.2009г., сумата 409,95 лв. лихва за забава от 06.12.2008г. до 30.07.2015г., законна лихва върху главницата от 02.09.2015г.

(датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, сумата от 325 лв. за разноски в заповедното производство.

Направено е изявление в исковата молба, че в производството по ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., ищцата не е внесла възражение срещу издадената заповед, тъй като за издаването й е уведомена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК и реално не е узнала за нея.

Твърди се в ИМ, че от справка по ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., ищцата установила, че ответното дружество с заявило издаването на заповед по чл. 410 ГПК с твърдението, че е придобило с договор за цесия от 08.07.2014г., вземането на БПП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******** с предишно фирмено наименование „Д.Ф.И.“, по сключен с ищцата Л. Г. С. договор с номер CASH - 04292728 от 09/2008г. с краен срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.03.2009г..

Твърди се от ищцата в исковата молба, че тя не разполага с документи свързани 1 горепосочените договори за кредит и цесия. До съобщението изх.№ 26583/23.09.2022г. от ЧСИ Стоял Лазаров за образувано изпълнително дело № 20229270402158, ищцата твърди в ИМ, че не е получавала и документи за доброволно или принудително събиране на това задължение.

Твърди се в исковата молба, че ищцата Л. Г. С. няма задължение към ответника и че описаното вземане по кредит CASH - 04292728 от 09/2008г., се с погасило но давност още преди цедирането му на ответника, тъй като били изтекли 5 (пет) години, считано от 20.03.2009г. датата, на която с настъпила изискуемостта на целия кредит до датата на цесията - 08.07.2014 год. по съображения, че през който период кредиторът -БНП П.П.Ф. ЕАД не е предприемал действия за принудителното му събиране.

Твърди се в ИМ, че вземането на Ф.и. ЕАД се с погасило по давност, тъй като са изтекли 5 (пет) години, считано от 08.07.2014г. - датата, на която ответното дружество е заявило придобиване на вземането, през които дружеството не е предприело действия по събирането му, които действия съответно да са спрели или прекъснали давността.

Твърди се също така в ИМ, че ищцата Л. Г. С. не съм изпадала в забава спрямо ответника Ф.И. ЕАД, тъй като не получила уведомление от цедент за прехвърляне на вземането му на Ф.И. ЕАД. Твърди се в ИМ, че ако е налице сключен договор за цесия между БНП П.П.Ф. ЕАД и Ф.И. ЕАД, по силата на който е прехвърлено вземане по договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, то цесията не е породила действие спрямо нея, тъй като не й е било съобщено за тази цесия от предишния кредитор, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД. По отношение на забавата, ищцата твърди в исковата си молба, че същата не съвпада с изискуемостта на процесните вземания, предвид спецификата на взаимоотношенията, възникващи в резултат на цедиране на вземане. Позовавайки се на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД ищцата твърди че прехвърлянето с цесия има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В тази връзка, ищцата твърди, че доколкото до настоящия момент тя не е надлежно уведомена за цесията, прехвърлянето не е породило действие спрямо нея, съответно за нея ищцата не е възникнало задължение за плащане към ответника и не съм изпаднала в забава.

На следващо място, видно от изложеното в исковата молба, ищцата Л. Г. С. оспорва кредиторът БНП П.П.Ф. ЕАД да е притежавал непогасено вземане, произтичащо от сключен договор за кредит CASH - 04292728 от 09/2008г., поради което твърди, че и Ф.и. ЕАД не е придобило такова.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение на Ф.И. ЕАД, ЕИК ********, тя Л. Г. С. не дължи на този ответник сумата в размер от 593,73 лв. - главница по договор CASH - 04292728 от 09/2008г., сумата 163,63 лв. - договорна възнаградителна лихва от 05.12.2008г. до 20.03.2009г., нито сумата 409,95 лв. лихва за забава от 06.12.2008г. до 30.07.2015 год., нито законна лихва върху главницата за времето от 02.09.2015г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, сумата от 325,00 лв. за разноски по делото, поради погасяване на вземането по давност, както и тя ищцата Л. Г. С. не е изпаднала в забава спрямо дружеството. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника й адвокат Е.К. от САК поддържа предявения иск.

Ответникът Ф.И. ЕАД град С., ЕИК ******** град С. 1407, район Л., ул. Х.И. No 15 представлявано от законния си представител Л. К.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт А. представя в срок отговор на исковата молба в който оспорва иска като недопустим и неоснователен, а така също оспорва твърденията на които се основава иска.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ф.И. ЕАД е образувало срещу ищцата изпълнително дело № 20229270402158 по описа па ЧСИ С.А.Л., Per. № 927 на КЧСИ. Посоченото изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден по ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., въз основа на влязла в сила заповед № 497/08.09.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Л. Г. С. ищца по настоящото дело е осъдена да заплати на Ф.И. ЕАД град С., ЕИК ******** град С. сумата 593,73 лв. - главница по договор CASH - 04292728 от 09/2008г, сумата 163,63 лв. - договорна възнаградителна лихва за времето от 05.12.2008г. до 20.03.2009 год., сумата 409,95 лв. лихва за забава за времето от 06.12.2008г. до 30.07.2015 година, както и законната лихва върху главницата 593,73 лв. от 02.09.2015г. - датата на подаване в съда на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 2 от 325 лв. за разноски по делото. В производството по това ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., Л. Г. С. длъжник по това заповедно производство не подала възражение срещу издадената на 08. 09. 2015 година заповед № 497 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК .

Обстоятелството че тази заповед за изпълнение на парично задължение и вземането визизирано в нея са връчени на ищцата Л. Г. С. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК не променя извода, че е влязла в сила цитираната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и с основание е издаден за вземането по тази заповед изпълнителен лист. Твърдението на ищцата, че реално не е узнала за заповедта за изпълнение по чл. 410 не подлежи на обсъждане в настоящото производство, при положение че ищцата не се е възползвала от производството установено в чл. 423 ал. 1 от ГПК, няма постановен съдебен акт за прието от въззивния съд възражение по този ред.

От писмените доказателства по ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С., се установява, че Ф.И. ЕАД град С. ответник по настоящото дело е подало на 02. 09. 2015 година заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като претенцията че именно това дружество е титуляр на вземанията е основана на договор за цесия от 08.07.2014г., с която вземането на БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******** (с предишно фирмено наименование „Д.Ф.И.“) по отношение на Л. Г. С. на основание сключен с нея договор с номер CASH - 04292728 от 09/2008г. по силата на която БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******** (с предишно фирмено наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ продава вземането на Ф.И. ЕАД град С. С основание е прието от заповедния съд ч. гр. дело № 669/2015г. по описа на PC С. че крайният срок за изпълнение на договора за кредит с настъпил на 20.03.2009г., както и че са изпълнени условията на чл. 99 от ЗЗД по отношение на цесията. Л. Г. С. е уведомена за извършената цесия чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса на задълженото лице — гр. С., ул. „О.П.“ 28. Уведомлението е получено на посочения адрес на 20.03.2015г. лично от ищцата Л. С., установено от представеното към отговора на ИМ копие от обратната разписка, с която е връчено уведомлението. Отделно от това, приложено към отговора на исковата молба ответникът прилага ново уведомление, връчено на ищцата ведно с определението за насрочване на делото. Напълно неоснователно е от фактическа страна и несъстоятелно от правна възражението на ищцата че не е уведомена за цесията. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на цесията. То има значение ако преди уведомяването е извършено плащане на вземането или част от него по въпроса валидно ли е това плащане. В случая такова плащане няма включително до приключване на устните състезания по делото и се оказва без решаващо значение кога ищцата е уведомена за извършената цесия. Достатъчно е че вече е уведомена за цесията и съдът следва да съобрази този факт, щом е настъпил преди приключване на устните състезания по делото – чл. 235 ал. 3 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява че ищцата Л. Г. С. доказано дължи на ответника "Ф.И." ЕАД, БУЛСТАТ: ******** сумите, обективирани в изпълнителен лист от 30.10.2015 г. издаден по ч.гр.дело 669/2015г. на PC - С., издаден на основание влязлата в сила заповед № 497/08.09.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 2158/2022г. по описа на ЧСИ С.Л., per. № 927 на КЧСИ. Не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за никое от вземанията визирани в изпълнителния лист и влязлата в сила Заповед № 497/08.09.2015г.

В съответствие със задължителната за съдилищата актуална практика на ВКС, при положение, че процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, това е приравнено на вземане, установено със съдебно решение за което се прилага чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, по силата на която, ако вземането е установено със съдебно решение погасителната давност е всякога пет години.

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът основан на тази разпоредба средство за защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, каквато в случая не е налице. Оспорването на изпълняемото право от Л. Г. С. е неоснователно. В случая поради характера на производството няма съдебното дирене в заповедното производство по ч.гр. д. № 669/2015 г. на PC — С., по което е издадено изпълнителното основание. Поради това съдът приема че не е налице недопустимост на иска, като по същество, по въпроса за неговата основателност е от значение това че не са налице предпоставките по чл. 439 ал. 2 от ГПК. В конкретния случай е налице приключило заповедно производство по ч.гр. д. № 669/2015 г. на PC — С., като с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като няма такова писмено възражение, тази заповед е влязла е влязла в сила - чл. 416 ГПК. С основание съдът е издал изпълнителен лист за процесиите суми. В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на обстоятелства от които не се налага извод за недължимост на вземането по изпълнителния лист и 3 влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение. С изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, без да е подадено такова възражение, както и с изтичането на срока за възражение пред въззивния съд по чл. 423 ал. 1 ГПК, при положение че такова възражение нито е подавано, нито е приемано от въззивния съд са се стабилизирани последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като за вземането по тази заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.