Решение № 268 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Цветко Лазаров

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000503339 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 264754 от 15.07.2021г., постановено по гр.д. № 893/ 2018г., 1-11 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на М. Е. Т. сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 28.11. 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.07.2017г. до окон- чателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и претенцията за присъж дане на законна лихва за периода от 28.11.2016г. до 05.07.2017г.; на основа- ние чл. 78, ал. 1 да заплати на ищцата сумата от 187, 50 лв., представляваща деловодни разноски; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокатско дружество „В., У. и партньори“ сумата от 2 647, 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение; на ос- нование чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на СГС сумата от 3 000 лв., представля- ваща дължима държавна такса и сумата от 112,50 лв. – разноски за вещи лица. С решението ищцата е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1 062, 50 лв., представляваща направе- ни по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответното дружество в частта, с която е осъдено да заплати на ищцата сумата над 15 000 лв. до присъдените 75 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като счита така постановеното решение за недопустимо и неправилно, поради 1 необоснованост и незаконо- съобразност, с подробно изложени твърдения в обстоятелствената част на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски в двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и нео- боснованост.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално леги- тимирана страна, поради което се явява допустима.

Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз- но изложените оплаквания, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 28.11.2016г. ПТП, при което ищцата е получила травматични увреждания от виновния за ката- строфата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изпла- щане.

За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отго- ворността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с по- крита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вре- ди, съдът е съобразил характера на уврежданията, възрастта на пострада- лата към момента на инцидента, проведеното лечение, което включва про- дължителен болничен престой и неколкократни оперативни интервенции с поставяне на имплант, настъпили усложнения по времето на възстановява- нето, търпените болки и страдания, непълното и възстановяване и трайно намалена работоспособност, както и неудобствата и притесненията, които е изпитвала по време на оздравителния процес, тъй като е разчитала изцяло на чужда помощ, причинения й от произшествието стрес, както и нивата на застрахователните покрития и конкретните икономически условия към мо- мента на инцидента. За неоснователно е прието възражението за съпричи- няване на ответника.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице висящо наказателно производство срещу водача на лекия автомобил, застрахован при него, като съдът е следвало да спре делото до приключването му, а не да разглежда спора по същество.

Приключването на наказателното производство срещу виновния водач с влязла в сила осъдителна присъда задължава на основание чл. 300 от ГПК гражданският съд да приеме, че деянието е извършено, неговата противоправност и вина- та на дееца. Въпреки това съдът може сам да прецени дали може със сред- ствата на гражданския процес, да се установят твърдените факти – нали- чието на противоправно деяние, вина, причинна връзка между тях, за да ан- гажира отговорността на застрахователя. Следва да се отбележи, че дори деянието 2 на извършителя да не е престъпление, то отново може да бъде про тивоправно и вследствие на него да са настъпили вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване. Освен това, в хода на въззивното производство ищцовата страна представи Решение №141 от 15.07.21г. по н.о.х.д. № 145/ 21г., с което е потвърдена осъдителната присъда на делинквента Д..

Следователно, в настоящото производство няма спор по елементите от фактическия състав на прекия иск, а именно, че е извършено противоправ- но деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противо- правното деяние. Нещо повече, решението, в частта, в която ответното дру- жество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв., ведно със за- конната лихва върху тази сума от 06.07.2017г. до окончателното изплаща- не, като необжалвано, е влязло в законна сила, което е в подкрепа на извода за основателност на иска.

В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд, по спорния въпрос за размера на присъденото обезщетение, намира следното:

От представената медицинска документация се установява, че на 29. 11.2016г. ищцата е приета в МБАЛ „Света София“ ЕООД, гр.София, Отде- ление по ортопедия и травматология, където е извършено оперативно лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с ме- тална остеосинтеза. На 07.12.2016г. е изписана, като в същия ден е приета в отделението по физиотерапия и рехабилитация, от където след извършва- нето на терапия и рехабилитация е изписана на 14.12.2016г. с подобрение на състоянието. На 04.01.2017г. е приета в отделението по неврология на същото болнично заведение с оплаквания от силни болки в кръста и чети- рите крайника, датиращи от 4-5 дни, довели до затруднение в походката и самообслужването от един ден. Поставена е диагноза увреждания на лумбосакралните коренчета. След проведено лечение ищцата е изписана и е прие- та в отделението по физиотерапия и рехабилитация на 09.01.2017г., в което е проведена терапия.

На 16.01.2017г. е приета отново в отделението по ор- топедия и травматология, където е извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставения имплант, поради миграция на винт и диском- форт. Проведено е следоперативно лечение, след което ищцата е изписана и приета в отделението за физиотерапия и рехабилитация на 22.01.2017г., където е лекувана до 31.01.2017г., на която дата е постъпила в отделението по обща хирургия с диагноза: флебит и тромбофлебит на други дълбоки съ- дове на долните крайници. На 13.02.2017г. е приета по спешност в отделе- нието по неврология за лечение на уврежданията на лумбо-сакралните ко- ренчета, от където е изписана на 18.02.2017г. На 21.06.2017г. пострадалата е постъпила в отделението по ортопедия и травматология, където е извър- шена оперативно частична екстракция на поставените импланти. Изписана е на 01.07.2017г.

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 17.07.17г., от което се установява, че ищцата е с 52% трайно намалена работоспособ- ност с водеща диагноза „счупване на горния край на тибията (голям пи- щял).

3

От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила бикондилно счупване на горния край на големия пищял на лява подбедрица. Медикобиологич- ният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Извършено е оперативно лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица, изразяващо се в от- крито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Поради дефект на костта се е наложило взимането на кост от таза за попълване на дефекта. След операцията са настъпили усложнения – отваряне на раната и разместване на един от винтовете, което наложило повторно оперативно лечение за отстраняване на винта и затваряне на рана- та. Ищцата е получила възпаление на вените на лява подбедрица.

Търпяла е интензивни болки и страдания за срок около 2 месеца. При нормално про- тичане на възстановителния процес, без усложнения, срокът за възстановя- ване е около 6 месеца, но при ищцата са настъпили такива, поради което възстановяването й е продължило допълнително 2 – 3 месеца.

При извършения личен преглед на ищцата, около две години и поло- вина след инцидента, вещото лице е констатирало, че има накуцваща по- ходка в ляво. Налице е и ограничен обем движение в лява коленна става при свиване от 90 градуса, при норма 130 градуса. Останали са видими опе- ративни белези в областта на лява коленна става, подбедрица и лява хълбочна област.

В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице поддържа за- ключението си, като е обяснило, че след счупването ищцата е имала възпа- лени усложнения в областта на раната, като едно от тях е това на съдовете на подбедрицата. Експертът посочва, във връзка с уврежданията на лимбал- но-сакралните коренчета нямало описани увреждания в областта на кръста при самата катастрофа, но продължителното ходене с помощни средства води до промяна в натоварването на гръбначния стълб и появата на такъв вид оплаквания от кръста и прешлените.

Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свиде- телката В. (дъщеря на ищцата), от които се установява, че след като научила за инцидента отишла в болницата, където била приета майка й. Последната не можела да се движи. Тъй като лекарите в гр.

Петрич не мо- жели да оперират пострадалата, се наложило да я преместят за лечение в болнично заведение в гр. София, което станало на следващия ден. Ищцата изпитвала силни болки, не можела да се движи и имала нужда от чужда помощ. Първоначално за пострадалата се грижила свидетелката, но тъй като се наложило да се върне на работа, наела жена, която да обслужва майка й по два часа на ден, тъй като последната не можела да става от леглото. След време се наложило ищцата да постъпи отново в болницата за изваждане на винт. Там престояла около 45 дни, тъй като настъпили услож- нения. Кракът й започнал да се подува и да посинява. Получила тромбоф- лебит. Продължавала да има нужда от чужди грижи дори след изписването й от болницата. Първоначално започнала да се придвижва бавно с прохо- дилка. След няколко месеца отново постъпила в болница за нова операция, където престояла 2 седмици. Започнала да се движи бавно и с патерици. Въпреки това не 4 излизала от вкъщи, тъй като не можела и я било страх. Постепенно започнала да се движи само с една патерица, а след това с ба- стун. След около година и половина вече можела да се движи самостоя- телно. Въпреки това и към момента имала силно накуцване, изкривяване на тялото в лявата област. Все още изпитвала затруднение с ходенето и не из- лизала сама, било я страх да излиза на улицата сама. Цялото й тяло оста- нало изкривено, единият й крак останал по-къс, като все още изпитвала болки в кръста, кракът й изтръпвал. След инцидента пострадалата се про- менила, вече не била същия човек, както физически, така и психически.