Решение № 260347 от 03.06.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260347

03.06.2022 година, град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13501 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за мобилни услуги, като за всяка отделна услуга или пакет от услуги се подписвали отделни приложения. Били подписани общо 3 приложение за фиксиран интернет и телевизия, както и за допълнителни телевизионни канали. За периода 23.06.2017г.-22.11.2017г. ответникът дължал цена за предоставените услуги в размер на 97.02 лева, която не била платена. Поради неизпълнението правоотношението били прекратено и била начислена неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси за предоставените услуги, както и 200 лева за невърнати устройства- ТВ приемник и модем.

Иска се установяването на задълженията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Във възражението по чл. 414 ГПК се прави оспорване на задълженията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от кредитора „А1

България“ ЕАД срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена, в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно договора за мобилни услуги:

От представения на лист 6 от делото договор се установява, че между страните (ищецът с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) е възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като за всяка е предвидено да се подписва отделно приложение. Подписано е приложение 1 от същата дата за фиксиран интернет и телевизия, като е избран пакет „Мтел стандартен 50“ с месечна такса от 23.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца.

Към исковата молба са представени още две приложения за допълнителни услуги към телевизионния пакет, които са подписани от представител на дружеството, но в тях не е отразено да е била избрана конкретна услуга. Местата предназначени за отразяване на избора са останали празни, като от приложените фактури е видно, че за такива не са начислявани и такси. В счетоводните документи (с изключение на първия) е намерила отражение единствено месечната такса по основаната услуга. Същата е начислявана в размер по-нисък от договорения- 21.47 лева, според признанието на ищеца поради ползвана отстъпка.

Съгласно приетата

СТЕ договорът е заведен в системата на ищеца с партида *********. В системата на оператора услугата по договора е отразена като активна до 03.12.2017 г., като на 31.07.2017г. е отразено временно спиране на изходящи обаждания, а на 29.09.2017 г. временно спиране на изходящи и входящи обаждания. В самата извадка от системата на ищеца, приложена към заключението са отразени частично и пълно спиране. Заключението е изготвено след проверка в електронната система на ищеца, обосновано е и следва да бъде кредитирано. Представените със СТЕ справки представляват извлечения от електронната система на оператора и удостоверяват регистрираните за потребителя услуги. Същите са достатъчни, за да удостоверят ползваните услуги, доколкото по делото няма доказателства за модифициране на данните и не са оспорени от ответника.

Ето защо съдът намира, че се установява предоставяне на услугата до 29.09.2017г. и до тази дата ответникът дължи възнаграждение. Същото е в размер на 69.42 лева (21.47 лева за периода 23.06.2017-22.07.2017г.; 21.47 лева за периода 23.07.2017г.-22.08.2017г.; 21.47 лева за периода 23.08.2017г.-22.09.2017 г. и 5.01 лева за периода 22.09.2017г.-29.09.2017 г. пропорционално на дните от месечния период).

Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 69.42 лева с ДДС за месечни абонаментни такси. За разликата до 97.02 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неустойката в размер на месечните абонаменти:

Страните са уговорили неустойката в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване.

Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция на неустойката, която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена.

В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.

Посочените клаузи изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушават принципа на справедливост, създават условия за неоснователно обогатяване и излизат извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не държат сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.

Поради това претенцията за неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси следва да бъде отхвърлена.

Относно неустойката за оборудване:

Страната претендира неустойка в размер на общо 200 лева за предоставени устройства. В същото време в договора е уговорено, че при невръщането на предоставено устройство се дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Предвид горното между страните е било уговорено плащането на цената на предоставения продукт, а не на неустойка за него каквато се претендира.

Освен това съдът намира, че клаузата за неустойка е противоречи на добрите нрави, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на ответника, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на цената на ново устройство.

Поради това и тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за ДТ в размер на 35.78 лева, 14.43 лева за СТЕ и 9.62 лева за адв. възн. в заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Бергано“

ООД, ЕИК *********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:

69.42 лева- главница за незаплатени абонаментни такси за периода от 23.06.2017г. до 29.09.2017г. по договор за мобилни услуги от 29.05.2017 г. с партиден номер **** и Приложение 1 към него за услуга фиксиран интернет и телевизия; ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението в съда на 17.07.2020 г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 69.42 лева ДО 97.02 лева и като ОТХВЪРЛЯ претенцията за 624.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3860 от 20.07.2020г. по частно гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Бергано“

ООД, ЕИК *********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 59.83 лева- разноски в настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважения иск.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ : /п/

/Тоско

Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.