Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 31.01.2024, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 74/2024
Вид
Решение № 411
Подписан
31.01.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Георги Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 15 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27а · Закон за закрила на детето
  • чл. 24, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл. 33, ал. 1 · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 411

Пазарджик, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150700074 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД).

2. Образувано е по Жалба на К. К. Т., [ЕГН], с постоянен адрес с. Щъркова, [улица], общ. Лесичево, обл. Пазарджик, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Цар Самуил, № 28, к. 2, адв. С. М., срещу Заповед № ЗД/Д-РА-003 от 05.01.2024 г., издадена от Р. К., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик с която е наредено временно настаняване на детето Г. Г. Т., [ЕГН], с родители/законни представители: Майка: К. К. Т., [ЕГН] постоянен адрес с. Щърково, общ. Лесичово, [улица] и адрес по местонахождение гр. Пазарджик, ул. Н. Ф., №3, вх. Б, ет.6, ап.16; Баща: Г. А. Т., ЕГН: *********, с постоянен адрес: с. Щърково, общ. Лесичово, ул. 4, № 16 и адрес по местонахождение, гр. Камено, обл. Бургас, ул. Х. С., № 5А в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, с. Звъничево, обл. Пазарджик, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето за срок от една година или до настъпване на промяна в семейните обстоятелства.

3. Поддържа се, че процесната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона.

Според жалбоподателката, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в заповедта не са посочени в необходимата пълнота, фактическите основания за издаването . Счита се, че същата е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства по случая, което е нарушение на чл. 35 от АПК.

Оспорва се извода на административния орган, че К. К. Т., трайно не полага грижи за детето.

Поддържа се, че напускането на жилището на 05.11,2023 г. от страна на Г. Т. и оставянето  да преспи при своя приятелка е последица от завишения контрол, който жалбоподателката е налагала спрямо дъщеря си. Сочи се, че това е причината за моментните неразбирателства между майка и дъщеря. В случая, жалбоподателката е била забранила на Г., за разлика от нейните връстниците и приятелите, вечер, когато вече е тъмно да е навънка с тях, поради притеснения за нея. Тези нейни грижи и контрол са накарали Г. да се възпротиви срещу тях и да не се прибере вкъщи във въпросната вечер.

Твърди се, че към момента, К. Т. работи на бензиностанция „ОМВ“ на длъжност „касиер на каса“, като за в бъдеще ще има възможност да си осигури нова квартира, с която с дъщеря си да живеят отново заедно само двете и детето да продължи обучението си в СУ „Георги Бенковски“, гр. Пазарджик, какъвто е най-добрия интерес за него. В този смисъл се поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от ЗЗД, тъй като няма данни, жалбоподателката да е в трайна невъзможност да отглежда детето си и без основателна причина не полага трайно грижа за него.

Възразява се, че в хода на административната процедура, не е изследвана възможността за настаняване на детето в семейна среда на близки и роднини с оглед защита най-добрия интерес на детето, като по преписката липсват декларации, съставени по реда на чл. 27, ал. 4 от ЗЗД. Поддържа се също така, че в хода на административната процедура и при издаване на оспорената заповед не са съобразени в никаква степен нито възрастта и потребностите, нито пък последиците, които ще настъпят за Г. Т. при откъсването  от семейната среда. Иска се оспорената заповед на да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пазарджик, към Агенцията за социално подпомагане, е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита се, че оспорената заповед изпълнява предвидената от закона цел - защита на интересите на детето, които са застрашени от неспособността на майката да осигури необходимите грижи за правилното му физическо и психическо развитие. Твърди се в тази насока, че от извършеното проучване и изготвения Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила от 04.12.2023 г. е установено, че майката употребява ежедневно алкохол. Родителската грижа от нея е непълноценна. Тя сменя квартири и работа. Често с детето остават без доходи. Липсва подкрепа от роднини. Детето предоставя информация за малтретирането му. Показва наличие на страх и не желае да се върне при майка си.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорената заповед. Поддържа се, че целта на процесната мярка за закрила не е прекъсване на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени от националното и международното законодателство над тези на родителите му.

Иска се жалбата да бъде, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е връчена на К. Т. на 10.01.2024г., а жалбата срещу  е регистрирана в деловодството на администрацията на 17.01.2024 г. Това ще рече, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите :

6. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, административния орган е приел за установени, следните факти и обстоятелства:

В Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик е постъпил Сигнал от 06.11. 2023 г., като инспектор от „Детска педагогическа стая“ Пазарджик е съобщил за дете, което не искало да се прибере при своята майка вечерта на 05.11.2023г .

Постъпил е сигнал за дете в риск от Национална телефонна линия за деца 116 111 с изх. № 1016/08.11.2023 г. за системно упражнявано върху детето психическо и физическо насилие от майката.

Тук следва да се констатира, че Сигнал от 06.11. 2023 г., на инспектор от „Детска педагогическа стая“ Пазарджик не е приложен по административната преписка. Сигнал за дете в риск от Национална телефонна линия за деца 116 111 с изх. № 1016 от 08.11.2023 г. също не е приложен по административната препис. Наличен по преписката е единствено Сигнал изх. № 43143 от 07.11.2023 г. (л. 63).

7. Според административния орган, във връзка с тези сигнали е установено, че нощта на 05.11.2023 г., детето Г. Т. е преспало в жилището на своя приятелка след намесата на служители на Районно управление на МВР Пазарджик. На 06.11.2023 г. социални работници от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик са провели разговори с майката К. Т. и с детето Г.. Установени са влошени взаимоотношения по между им. Детето е споделило, че редовно е „тормозено и тероризирано“. Майката често не работела, употребявала ежедневно алкохол, често не осигурявала храна. Ангажирала го с наличната домакинска работа. Налагала контрол, който е свързан със създаване на конфликтни отношения.

В мотивите на оспорената заповед е заявено, че „….За посочените обстоятелства в процеса на социалната работа беше предоставена информация и от други източници, познаващи семейството…“. Липсва указание или конкретизация, кои са тези „…други източници, познаващи семейството…“, нито пък се сочат конкретните данни, които са получени от тези източници.

На следващо място, освен твърденията на третото лице Н. К., която според Сигнал изх. № 43143 от 07.11.2023 г.(л. 63) е пресъздала думите на детето Г. за това, че „... същата(става реч за К. Т. – пояснението мое) е продължително безработна и алкохолно зависима, което се отразява крайно негативно на родителския й капацитет…“ и твърдението, че А. Г., братовчед на бащата на Г., при посещение в отдел „Закрила на детето“ е заявил, че майката злоупотребява с алкохол(така в Доклад – л. 80), каквито и да е други данни, за действително наличие на някаква злоупотреба или трайна зависимост от страна на жалбоподателката с алкохол не се представиха по делото.

Всъщност, в приложения по преписката Протокол от 15.11.2023 г.(л.66) за проведена среща с А. Г., не се съдържат изявления за това, че жалбоподателката злоупотребява с алкохол. Протокола е подписан от Гергиминов, поради което би следвало, като негови изявления да се приемат единствено твърденията за това, че отношенията между Г. и майка  са влошени, че е виждал случай в който майката е „малтретирала“ Г., че тя е гладувала и че той е помагал с пари и храна.

Всичко тава обаче, не е попречило на административния орган, да възприеме категоричния извод, че К. Т. „…употребявала ежедневно алкохол…“.

При наличните по делото данни, единствено въз основа на твърденията на К., която явно не познава лично жалбоподателката, не е възможно да се приеме, че констатацията на административния орган е истинна.

8. Приетото за установено от административния орган, че родителите на Г. са разведени, че детето не поддържа връзка с баща си, както и че майка  често е оставала без работа и доходи е основано на събраните в хода на административната процедура данни. Тези факти не са спорни между страните в процеса.

Няма съмнение и спор, че именно поради тези причини, на 29.08.2022 г. К. Т. е посетила офиса на отдел „Закрила на детето“ Пазарджик и е подала заявление(л.31) за настаняването  заедно с Г. в Център „Спешен прием“ на Комплекс за социални услуги за деца и семейства Пазарджик, тъй като е останала без жилище и без работа. По искането е било издадено направление с изх. № НП/Д-РА-107 от 30.08.2022 г.(л.32), като социалната услуга е продължена с направление № НП/Д-РА-121 от 30.09.2022 г.(л. 35). В съставения Доклад(л.42) е прието, че като основна проблемна зона при детето Г. може да бъде отчетена липсата на сигурна и защитена среда, в която момичето да расте и да се развива, както и невъзможността на майка  да осигури стабилна семейна среда за детето си.

9. Във връзка със случая от 05.11.2023 г., при който детето Г. Т. е преспало в жилището на своя приятелка, от страна на административните органи е бил проведен разговор с нея и с майка  К. Т.. Според съставения протокол от разговора(л.55), майката е посочила, че в нощта на 05.11.2023 г., отношенията между нея и дъщеря  ескалирали. Заявила е, че има проблеми с това, че е изгубила работата си, че няма собствена квартира и се налага да живее в жилището на Д. Х.. Жалбоподателката е заявила, че упражнява контрол върху детето, но „… дребни неща са се натрупали във времето …“. Във въпросната вечер, Г. е изключила мобилния си телефон и поради това, майката е подала сигнал на телефон 112.

В Протокола е отразено споделеното от Г. за това, че майка  упражнявала контрол върху нея, имали уговорен час, а майката започвала да звъни по-рано да се прибира в къщи. Посочила е, че живеят много зле, баща  не се интересувал от нея, че ходела гладна на училище.

Г. е заявила, че „…Не иска да живее с майка си, защото пост. и вика, кара я да чисти, а тя само пие и спи…“.

С оглед така сложилите се отношения, К. Т. е подала Заявление от 06.11.2023 г.(л.57) до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, дето  Г. да ползва социална услуга в Център „спешен прием“ на Комплекс за социални услуги за деца и семейства Пазарджик. Издадено е направление с изх. № НП/Д-РА-139 от 06.11.2023 г. за подслон и психологическа подкрепа за развитие на умения за себеразбиране и адекватна оценка на кризисната ситуация „родител- дете“. За майката К. Т. е заложено изготвяне оценка на родителския капацитет да се грижи за него. Социалната услуга е продължена с направление с изх. № НП/Д-РА-152 от 07.12.2023 г.

Според представената по делото Оценка на родителския капацитет(л. 87), К. Т. счита, че с Г. е изградила силна привързаност, заради положените от нея грижи към нея. Споделила е, че е изключила бащите от живота на децата си, тъй като през годините не е била подкрепена от тях в осигуряването на стабилна и защитена семейна среда. К. Т. е определила себе си като строг родител поради факта, че изпълнявала две роли - на майка и на баща. Посочила е, че използва хуманни дисциплиниращи средства за възпитанието на Г. - да не излиза от вкъщи, да домакинства. Доверила е, че два пъти е удряла дъщеря си, провокирана от поведението й (кражба), а кавгите между двете били заради „битовизми“ и заради училището (бягства от часовете и слаб успех). Счита, че е съпричастно и възприема важността на образованието за живота на детето си. Отрекла е да злоупотребява с алкохол. Отчита важността от наличие на приятели в живота на детето. О. Г. като контактно дете с много приятели. За себе си счита, че ако се изключи астмата, която има е здрава и може да се грижи за детето си.