Решение № 299 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Стоицев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601303 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313340/”Въззивно производство”.

Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/от сл.защитник на подс.Б. Е. С. /адв.К. П./заедно с Въззивна Жалба-Допълнение към нея срещу Присъда от 05.07.2022 г. на СРС,НО,131 - ти състав по НЧХД№ 18300/19 г. с която подсъдимата С. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.182,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, като по реда на чл78А,ал.1 от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание „Глоба“ в размер на 2500 лв.Подсъдимата е осъдена да заплати деловодните разноските по водене на наказателното производство ,както и разноските направени от частния тъжител.

В своята ВЖ служ.защитник изразява общото си недоволство срещу обжалвания първоинстанционен акт,намирайки че последният е незаконосъобразен,неправилен , необоснован и явно несправедлив.Предвид това се иска от въззивния съд да отмени осъдителната присъда и да постанова нова оправдателна такава или алтенативно-да отмени присъдата и да върне делото на друг състав на СРС/Заб.Предс. - в случай ,че СГС открие съществени проц.нарушения/.Изразява се готовност след запознаване с мотивите да се изложат конкретни доводи в подкрепа на ВЖ.След запознаване с Мотивите на СРС е депозирана ВЖ-Допълнение където отново се акцентира върху очакването въззивният съд служебно да открие съществени проц.нарушение/след като не се визират конкретни такива в самата ВЖ/.Излага се виждането ,че деянието не е съставомерно от субективна страна ,тъй като е „следвало да бъдат доказани конкретни действия или бездействия на осуетяване на изпълнение решението на съда“ касателно режима на личните контакти.Сл.защитник допуска ,че дори деянието да осъществява на пръв поглед състава на това престъпление , то не е налице умисъл подсъдимата да предотврати контактите на ч.тъж. със сина му К..По делото нямало несъмнени доказателства в това отношение,тъй като според свидетели детето е отказвало да се види с баща си.Според сл.защитата когато „вратата не се е отваряла“ в дните на посещение на ч.тъж. и това е било несъмнено ,тъй като детето не е искало да види баща си.Не можело също така да се очаква подсъдимата да предприеме активни и дори силови действия 1 да предостави детето за контакт баща му.Въпреки доказателствата за влошени отношения между подс. и ч.тъж.,то първата не се е стремяла съзнателно да осуетява съдебното решение.

В първото съдебно заседание,насрочено от въззивния съд за 10.04.2023 г. бе постъпила писмена Молба от подсъдимата/с положен върху нея копиран подпис/, в която подс.С. иска да се отложи делото.Като причина за това тя изтъква ,че се намира в САЩ,без конкретни данни за щат,населено място и адрес на пребиваване,както и без доказателства за дата на отпътуване и дата на вероятно завръщане.Подсъдимата сочи още,че иска отлагане на делото за друга неконкретизирана дата , на която декларира ,че ще може да присъства/без списък с дати с някакви ангажименти/.За съда означаваше ,че подсъдимата е в състояние да се яви на всяка следваща дата,при единственото изискване СЗ на 10.04.2023 г. да се отложи.Това искане за отлагане тя допълнително обосновава с намерението си да даде обяснения и да се изкаже последна.По отношение на първото искане е налице Определение на СГС по реда на чл.327 от НПК,в което не се допуска събирането на гласни доказателства във въззивнвата инстанция.По отношение на второто искане-при задочно производство подс. сам се лишава от правото да се изкаже последен.Служ.защитник в СЗ заявява ,че подсъдимата не я е уведомявала ,че се намира в САЩ,дори твърди че няколко пъти опитвала контакт ,но не успяла.Съдът отложи делото за друга дата, като бе изискана справка дали подсъдимата е напускала страната.Бе указано на подсъдимата по полвзан от нея ел.адрес да посочи дали желае продължаване на наказателното производство в случай на изтекъл давностен срок.По този начин в пълна степен бяха гарантирани процесуалните права на подсъдимата да участва лично в производството по делото с гарантирана възможност да реализира заявените в Молбата й процесуални действия.

В следващото СЗ , на 26.04.2023 г. съдът докладва на страните постъпилата справка от МВР,БДС от която е видно ,че подсъдимата наистина е напуснала страна в неустановена посока от ГКПП Аерогара София на 23.11.2022 г. и няма данни да се е завръщала.Това означаваше ,че независимо дали подс.С. е в САЩ или другаде , то тя се намира на неустановено място извън пределите на Република България и не посочва на съда адрес за призоваване.Не постъпи и искане от подсъдимата или сл.защитник наказателното производство да продължи , ако съдът констатира изтекла давност за наказателно преследване.

Служ.защитник по хода на делото предлага на съда да не дава ход на делото поради нередовното призоваване на подс.С.,без да уточни кой е адреса от който подсъдимата би могла да се призове редовно.Добавя ,че няма връзка с нея,не е съгласувала защитата с нея,а и самата подсъдима искала да присъства,но не знае защо не се явява ,за да изпълни желанието си.САЩ биха могли да установят адреса й , счита още сл.защита.

Съдът намери ,че са налице предпоставките на чл.269,ал.3,т.4,б.“А“ от НК ,за да се даде ход на делото задочно в отсъствие на подсъдимата ,тъй като същата е извън страната , не е посочила адрес за призоваване, както и тъй като разглеждането на делото в нейно отсъствие няма да попречи да се разкрие обективната истина.Предвид това се даде ход на делото в отсъствие на подсъдимата, а така също понеже в залата се намираше неин служебен защитник/адв.К. П./.

Служ.защитник след даване на ход на делото в отсъствие на подсъдимата ,заяви че би искала да се оттегли като служебен защитник и поиска да бъде заменена с друг такъв.Съдът не уважи искането на сл.защитник , тъй като от една страна при задочно производство защитата е задължителна, а от друга страна - представителната власт на един служебен защитник не възниква въз основа на гражданскоправна едностранна сделка и упълномощително правоотношение между клиент и адвокат, за да може така да бъдат оттеглени пълномощията. Възникването на функцията по служебната защита е резултат от адм.акт по назначаване на определен защитник от съответния орган , който осъществява ръководството и надзора на процесуалните действия в съответната фаза на процеса.Извън всичко гореизложено , защитникът по реда на чл.95 от НПК следва да уведоми клиента си/подс.С./за отказа от защитата, което очевидно в настоящия случай не е сторено и няма как да бъде сторено.

След докладването на ВЖ и приемането на писмените доказателства , при липсата на доказателствени искания , съдът намери за изяснена фактическата обстановка и обяви за приключено събирането на доказателствата и обяви за приключено съдебното следстви.Бе даден ход на делото по същество.

Защитникът заявява лаконично ,че поддържа ВЖ , като намира ,че следва СГС да отмени обжалваната осъдителна Присъда.Вместо нея се иска от въззивния съд да постанови нова 2 оправдателна Присъда, тъй като атакувания съд. акт е неправилен и не е установен субективния елемент.

Частният тъжител по същество пледира за потвърждаване на обжалваната Присъда на СРС,тъй като намира последната за законосъобразна , правилна и справедлива.Тъжителят посочва ,че на 20.01.,03.02.,13.06 и 08.09.2018 г. подсъдимата не е била на адреса си , което се доказва от документите по делото и показанията на св.Й.Т..На 07.04.2018 г. подс. е изпратила ел.писмо ,че се намира в гр.Кюстендил с детето , но след Сигнал до тел.112 се установява ,че тя е в йога център „Мандала“/бул.“****/.Свидетелите А.П. и В.П. доказват че тя не е била на адреса и на 13.06.2018 г.и целенасочено е отчуждавала детето от ч.тъжител/баща му/.На 03.11.2018 г. подсъдимата е била на адреса , но е попитала тъжителя какво прави там.Субективно ,на всички дати в Тъжбата подсъдимата не е била на адреса и не е уведомила ,нито е писала на ч.тъжителя , което означава че е действала умишлено и целенасочено е пречила на контактите на тъжителя със сина му.От материалите по делото е видно и че подсъдимата умишлено е отчуждавала детето от баща му и неговите роднини по бащина линия.Друго подобно дело е било прекратено по давност.Предвид горното,ч.тъж. предлага да се потвърди Присъдата на СРС и да му се присъдят разноски.

Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата Б. Е. С. и частния тъжител Я. В. В. били съпрузи ,като в хода на последния на 30.05.2007 г. се родило общото им дете К. Я.ов В..По силата на бракоразводно решение от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 641/2016 г. по описа на РС,гр.Кюстендил в сила от 20.12.2017 г. бракът им бил разнтрогнат с развод по исков ред.Личншите отношения между тях обаче били преустановени още от 2011 г.,като оттогава те били в състояние на фактическа раздяла.По силата на друго съдебно решение по реда на чл.127,ал.2 от СК било постановено съд.решение № 569 от 20.07.2012 г. по гр.дело № 1020/2011 г. по описа на РС,гр.Кюстендил упражняването на родителските права било предоставено на майката подсъдимата Б. С. , а бащата/ч.тъжител В./ бил с определен режим на лични отношения по график, като вземането и връщането следвало по силата на съдебното решение да става от дома на майката.Тъй като още от фактическата раздяла /в рамките на брака/ личните отношения между съпрезите били влошени ,срещите на ч.тъжител с детето му ставали трудно и той се обърнал за съдействие към Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/,СО,район „Слатина“ , като последните вече били наясно с въвличането на малолетното дете К. в конфликта между родителите и работели по случая.Уведомени за проблема били и фондация „Закрила на детето“ и Агенцията за социално подпомагане.

На 20.01.2018 г./дата в рамките на графика за режим на лични контакти на ч.тъжител със сина му/ на адреса на майката/подс.С./ в гр.София,бул.“**** на отишли Я. В. и служителя на фондация „Закрила на детето“ св.Й. Т..За времето от 09,00 до 09,05 ч. ч.тъж. почукал на вратата/поради неработеща звънчева инсталация/,но никой не отворил вратата.По този начин В. не осъществил личен контакт с детето си,за което бил изготвен протокол.В това време подсъдимата била завела детето в гр.Кюстендил, за да не се намира в София и така да може да осуети контакта на детето с баща му.Това ,че детето е било в Кюстендил било съобщено от бабата на детето и майка на подсъдимата/св.Динка С./ ,както и от самото дете по-късно на ч.тъжител.

На 03.02.2018 г./следващата дата в режима на лични контакти/ на адреса на майката/подс.С./ в гр.София,бул.“**** на място отново отишли Я. В. и служителя на фондация „Закрила на детето“ св.Й. Т..В 09,00 ч. почукал на вратата,но никой не отворил вратата.По този начин В. не осъществил личен контакт с детето си.В това време подсъдимата пак била завела детето в гр.Кюстендил, за да не се намира в София и така да може да осуети контакта на детето с баща му.Това ,че детето е било в Кюстендил било съобщено на ч.тъж. от бабата на детето/св.Динка С./ и майка на подсъдимата.

На 07.04.2018 г./дата в режима на лични контакти на ч.тъж. с детето му/ ч.тъж. бил на горния адрес заедно със св.Й.Т. , като в 09,00 ч. никой не отворил на почукване на вратата.Така отново ч.тъж. не осъществил личен контакт с детето си по силата на съдебното решение.В този случай обаче подсъдимата била уведомила с и - мейл от 05.04.2018 г. ч.тъж. че на 07.04.2018 г. ще бъде на адреса,като му написала „С К. ще сме на постоянния ни адрес в режима ти на контакти.Уведомявам те“.На тази дата обаче , след като не установил контакт с детето си на адреса на майката,ч.тъж. и свидетеля потърсили подсъдимата по месторабота – студио за йога и действително установили ,че там се намира подсъдимата С.,но детето не било там.За това посещение ч.тъж. бил потърсил и съдействие от органите на полицията, на които показал и и – мейла,посочен по-горе.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aea85b0-6a57-4c20-975b-1ffe6c2f43e3