Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266739 от 29.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2560/2021
Вид
Решение № 266739
Подписан
29.11.2021
В сила
26.02.2022
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2560/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2, вр. с чл. 101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д.Г.Б. твърди, че на 25.07.2019 г. е сключил със С.А. договор за заем за сумата от 60 000лева, по които договор ответникът „Х.2.“ ЕООД е солидарен длъжник, като падежът на задължението за връщане на заемната сума и уговорената възнаградителна лихва в размер на

6680,00 лева е 25.09.2019 г. Сочи, че ответникът е погасил част от заемната сума в размер на 30 000,00 лева и претендира разликата в размер на 30 000,00 лева и дължимата договорна лихва в размер на 6680,00 лева, както и лихва за забава в размер на 4325,35 лева за периода 25.09.2019 г. - 24.02.2021 г. Претендира разноските, направени в исковото производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Ответникът „Х.2.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди да не е поемал солидарно задължение за плащане на възнаградителна лихва и лихва за забава.

Третото лице-помагач на ответника С.Ю.А. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 101 ЗЗД

За основателността на исковете е необходимо да се установи наличието на облигационни отношения по валиден договор за заем, сключен със С.А.; наличието на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; настъпване изискуемостта на вземането за връщане на заемната сума и възнаградителна лихва, като и наличието на валидна уговорка за встъпване в дълг на ответника. Доказателствената тежест е у ищеца.

Между страните не е спорно сключването на договор за заем, в т.ч. предаването на заемната сума в размер на 60 000,00 лева на заемателя С.А., по който договор „Х.2.“ ЕООД е посочен като солидарен длъжник, като този факт се установява и от представения по делото договор и три извлечения за банкови транзакции.

Договорът е сключен за „Х.2.“ ЕООД чрез пълномощника С.Ю.А., който се е легитимирал с пълномощно № 7540 за заверка на подписа и № 7541 за заверка на съдържанието, том 3, акт74 от 10.07.2019 г. на нотариус Весела Червенкова.

Предмет на договора е заемна сума в размер на 60 000,00 лева, като в чл. 3, ал.1, вр. 4 е посочено, че заемополучателят се задължава да върне заемната сума, както и възнаградителната лихва в размер на 6 680,00 лева в срок най-късно до 25.09.2019 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените извлечения за 2 банкови транзакции, че ответникът е върнал част от заемната сума в общ размер на 30 000 лева.

Ответникът не ангажира доказателства за връщане на останалата част, както и за заплащане на уговорената възнаградителна лихва, чийто падеж е настъпил.

Налице е валидна уговорка за встъпване в дълг, като по аргумент от чл. 101 вр. с чл. 122 ЗЗД встъпилият в чужд дълг отговоря с него солидарно, като кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници. Доколкото отговорността на встъпилия в дълг не е ограничена, то той отговаря както за главното вземане, така и за акцесорните такива и в частност за уговореното в договора вземане за възнаградителна лихва.

Предвид изложеното предявените искове за връщане на незаплатената част от заемната сума и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени изцяло.

По иска по чл. 86 ЗЗД.

Предвид правните изводи за основателност на иска за главното вземане, както и настъпването на падежа - 25.09.2019 г.q ответникът е изпаднал в забава.

Дължимата лихва за забава на сумата в размер на 30 000.00 лева за процесния период 25.09.2019 г. - 24.02.2021 г. възлиза в размер на 4325,35 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на лихвен онлайн калкулатор.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство, както и тези в обезпечителното производство, предвид дадените задължителни указания в т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в общ размер на 2285,00 лева.

Така мотивиран, съдът на

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Х.2.“ ЕООД, ЕИК: ******да заплати на Д.Г.Б., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2, вр. с чл. 101 ЗЗД сумата в размер на 30 000,00 лева представляваща дължима сума по договор за заем от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 6680,00 лева – възнаградителна лихва по договора, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 4325,35 лева – лихва за забава за периода 25.09.2019 г. - 24.02.2021 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2285,00 лева разноски по делото.

Решението е постановено при участието на С.Ю.А., ЕГН:

********** като трето лице-помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: