Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 229 от 01.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 17/2021
Вид
Протокол № 229
Подписан
01.06.2021
В сила
01.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 9 · Закон за енергетиката
  • чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 229 гр. Варна , 01.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900017 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ “ВГ - 2” ЕООД, редовно призовано, представлява се от адвокат Панайот Панайотов, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Николета Железова, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“

ЕАД, редовно призовано, не се представлява.

АДВ. ПАНАЙОТОВ: Да се даде ход на делото.

АДВ. ЖЕЛЕЗОВА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 10263/31.05.2021 г., подадена от ищцовата 1 страна, с която в изпълнение на дадените указания с определение № 557/17.05.2021 г. е посочена банкова сметка.

АДВ. ПАНАЙОТОВ: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

АДВ. ЖЕЛЕЗОВА: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба.

Поддържам отговора и допълнителния отговор. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 10288/31.05.2021 г., подадено от третото лице-помагач, в което е обективирано изявление по отношение основателността на предявената искова претенция и по съществото на спора.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № № 557/17.05.2021 година, както следва:

Предявени са в условията на обективно съединяване искове от “ВГ - 2” ЕООД, ЕИК 124710508, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК

103533691, със седалище гр. Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и „Електроразпределение – Варна“ АД (в последствие „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД, а от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ“ АД). Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89/17.02.2010 г. с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД (от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД) по силата, на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР, като към момента на сключване на договора съгласно чл. 18, ал. 3 от последния приложима е преференциалната цена определена в Решение № Ц - 04/30.03.2009 г. на ДКЕВР. Твърди, че с приемането на Решение № Ц – 010/30.03.2011 г. се въвела нова преференциална цена за изкупуване на електроенергия.

Излага, че с влизането в сила на ЗЕВИ сключеният между страните договор за изкупуване запазил действието си и приложимата преференциална цена към момента на влизане в сила на закона била тази по Решение № Ц – 010.

Счита, че при определяне на преференциалните цени в Решение № Ц – 10, КЕВР е 2 въвел специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електрически централи, въз основа на който са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електроенергия, приложими в зависимост от размера на достигнатите от ВяЕЦ работни часове. По този начин т. 8 от Решение № Ц – 010 предвижда преференциална цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи работили до 2250 часа и т. 9 от Решение № Ц – 010 предвижда преференциална цена от 172,95 лв./MWh за вятърни електрически централи работили над 2250 часа. Твърди, че така е била и трайно установената практика между страните – за ветровите генератори с пълни ефективни годишни часове работа до 2250 часа се заплаща по – високата преференциална цена, определена със съответното ценово решение – Решение № Ц – 010, а за произведената електроенергия при следващите пълни ефективни годишни часове работа над 2250 часа – на по – ниската преференциална цена, определена в същото решение.

Сочи, че в резултат на измененията на ЗЕ е постановено Решение № СП – 1/31.07.2015 г., с което е установено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията. Съгласно т. 1.7 от Решение № СП – 1 нетното специфично производство на електрическа енергия на ВяЕЦ при определена цена в размер на 188,29 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение № Ц - 010) е 2000kWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение № СП – 1 нетно специфично производство на електрическа енергия на ВяЕЦ при определена цена в размер на 172,95 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 9 от Решение № Ц - 010) е 2300kWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. При тези стойности ответникът следвало да изкупува количествата електроенергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца.

Сочи, че за месец август 2017 г. е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 64,134 MWh, за която е издал Фактура № 113/12.09.2017 г. на стойност 1 689,13 лв. с ДДС. Уточнява, че продажната цена за количеството от 64,134 MWh е 21,948 лв./MWh /приложимата цена за електрическа енергия, произведена за излишък на балансиращия пазар при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. След издаване на Фактура № 113/12.09.2017 г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прага от 2250 часа ефективна работа и поради тази причина е издал Дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г. за сумата от 11 621,23 лв. с ДДС и Дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г. за сумата от 1 180,58 лв. с ДДС, с които ищецът е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение № СП – 1 (188,29 лв./MWh) за количество електроенергия, произведено през месец август 2017 г. Твърди, че ВяЕЦ на ищеца е достигнала 2250 ефективни часа работа и не е достигнала прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електрическа енергия от инсталиран 1 kW мощност, поради което цялото количество произведена през месец август електроенергия е подлежала на изкупуване по преференциална цена съобразно т.1.7 от Решение № СП – 1 3

(188,29 лв./MWh). Посочените суми не са заплатени от ответника, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава на плащането за сумата от 11 621,23 лв. в размер на 3 249,97 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба, както и обезщетение за забава на плащането за сумата от 1 180,58 лв. в размер на 329,34 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

Твърди, че през месец септември 2017 г. е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 1044,976 MWh, за която е издал Фактура № 115/30.09.2017 г. на стойност 216 874,32 лв. с ДДС. за продажната цена 172,95 лв./MWh /приложимата преференциална цена за електрическа енергия, съобразно т. 1.8 от Решение № СП – 1/, дължима след достигане на 2250 ефективни часа. За част от количеството произведена през месец септември 2017 г. електрическа енергия в размер на 935,866 MWh, ВяЕЦ е работила до 2250 ефективни часа, съответно продажната цена според ищеца е предвидената в т. 1.7. от Решение № СП – 1 (188.29 лв./MWh), а останалата част електрическа енергия в размер на 109,11 MWh е произведена при работа на ВяЕЦ от 2250 ефективни часа, но не е достигнала прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, подлежаща на изкупуване на преференциална цена по т. 1.8 от Решение № СП – 1 (172,95 лв./MWh). Излага още, че ответникът е заплатил само част от дължимата по Фактура № 115/30.09.2017 г. сума в размер на 19 467,45 лв. при обща стойност на фактурата 216 874,32 лв. с ДДС Предвид остатъкът в размер на 197 406,87 лв. с ДДС ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 55 054,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба. Доколкото обаче по издаденото към Фактура № 115/30.09.2017 г. Дебитно известие № 117/30.09.2017 г. на стойност 17 227,42 лв. с ДДС, ответникът не е извършвал плащане, ищецът освен сумата в размер на 17 227,42 лв. претендира и обезщетение за забава в размер на 4 804,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

По отношение на претендираните за месец октомври 2017 г. суми за произведена и доставена на ответника електроенергия, ищецът сочи, че същата е в размер на 86,516 MWh, за която е издал Фактура № 118/31.10.2017г. на стойност 17 955,53 лв. с ДДС, като продажната цена е в размер 172,95 лв./MWh /приложимата преференциална цена за електрическа енергия, произведена след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Излага, че ответникът е заплатил част от дължимата по Фактура № 118/31.10.2017 г. сума в размер на 1 560,31 лв. при обща стойност на фактурата 17 955,53 лв. Предвид остатъкът в размер на 16 359,22 лв. ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 4 572,46 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

Излага доводи, че отмяната на т. 1.7 от Решение СП с Решение № 1177/23.02.2018 г., постановено по адм.д. № 8522/2015 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, довела до приемане на Решение № СП – 5/28.03.2019 г., с което се определили еднакви стойности с тези предвидени в отменената т.

4

1.7 от Решение № СП – 1. Сочи, че Решение № СП – 5 било обявено за нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.д. № 4422/2019 г. на АССГ., което като последица имало ретроактивно действие. Твърди, че ответникът следва да заплати количеството ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури/дебитни известия и съответното им обезщетение за забава. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните. Излага, че ответната страна е в забава и дължи обезщетение за това в горепосочените размери.

В срока по чл. 367 о т ГПК, ответникът "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар.

Твърди, че поддържаната от ищеца възможност да се използват последователно двете преференциални цени е отречена както от КЕВР, така и от ВАС с мотивите на Решение № 1115 /28.01.2019 г., постановено по адм.д. № 5284/2018 г. Сочи, че за процесния период са заплатени както следва: за произведената през месец август 2017 г. ел.енергия в размер на 64,134 MWh над НСП цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД на обща стойност 1 689,13 лв. с ДДС, за произведената през месец септември 2017 г. ел.енергия в размер на 1044,976 MWh над НСП цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД на обща стойност 19 467,45 лв. с ДДС и за произведената през месец октомври 2017 г. ел.енергия в размер на 86,516 MWh над НСП цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД на обща стойност 1 560,31 лв. с ДДС.