Решение № 143 от 23.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Ловеч, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101515 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Ф. М.

Ф. против С. Ф. К. Л. за присъждане на вземания за незаплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван отпуск, обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие и обезщетение за забава върху вземането за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск.

В искова молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудово договор на *** ищецът е назначен при ответника на длъжност „лекар“, на 4-часов работен ден, с месечно възнаграждение от 773,22 лв.

За периода от датата на възникване на трудовата връзка до прекратяването й (***.), поради неизплащане на трудовото възнаграждение, ищецът поддържа, че не му е заплатено трудовото възнаграждение в размер на 773,22 лв. месечно или общо 3 866,10 лв.

Поради забава при заплащането на трудовото му възнаграждение ищецът твърди, че има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 193,51 лв. за периода ***. до 09.10.2025 г.

Към дата на прекратяване на трудовата връзка ищецът твърди, че не е използвал отпуск за пет работни дни и търси заплащане на обезщетение в размер на 185,75 лв., а поради забава при заплащането му и обезщетение за забава в размер на 2,21 лв. за периода ***. до 09.10.2025 г.

Ищецът поддържа, че трудовото му правоотношение е прекратено поради забава изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетения, дължими по Кодекса на труда или по общественото осигуряване и има право на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 773,22 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 866,10 лв. – трудово възнаграждение за 1 периода април – август 2025 г. , 193,51 лв. – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода ***. до датата на подаване на исковата молба, 185,75 лв. – обезщетение за неизползван отпуск за пет работни дни, 2,21 лв. обезщетение за забава върху вземането за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за периода ***. до датата на подаване на исковата молба и 773,22 лв. – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.

Ответникът не ангажира отговор по исковата молба.

В хода на производството ищецът се представлява от пълномощника си Ф. Ф., който по същество излага становище за основателност на заявените искове. Поддържа, че хода на производството е доказано възникването на трудовото връцка между страните и заеманата от ищеца длъжност, изпълнението на възложените трудови функции, основание за начисляване и изплащане на трудово възнаграждение, липсата на предложено изпълнение от ответника, прекратяването на трудовата връзка с едностранно изявление в отправена покана за доброволно изпълнение. Представителят на ищеца заявява искане за разноски за процесуално представителство, размера на които да бъде определен по справедливост.

Ответникът не участва чрез свой представител и не изразява становище по същество.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който С. Ф. К. Л. възлага на Ф. М. Ф. да изпълнява задълженията за длъжността „лекар“, при четиричасов работен ден, срещу заплащане на трудово възнаграждение в размер на 773,22 лв., с размер на основния отпуск (не се чете). Ищецът се е задължил да постъпи на работа на *** В покана, адресирана до ответника, ищецът посочва, че е назначен на длъжност лекар с договор от *** След възникване на трудовата връзка му е изплатено само възнаграждението за м. март 2026 г., а следващите месеци ответникът не му е предложил изпълнение за положения труд. В поканата се определя срок за изпълнение на задълженията по посочена сметка и се посочва, че тя следва да се счита за заявление за прекратяване на трудовата връзка поради неизплащане в срок на трудовите възнаграждения. Поканата е връчена на ***. срещу разписка на представител на ответника.

От изготвеното по делото заключение от вещо лице икономист се установява, че за периода април – август 2026 г. на ищеца е начислено брутно възнаграждение в размер на 3 362,00 лв. През месец юни 2025 г. във ведомостите за заплати е начислено обезщетение за неизползван отпуск за десет дни в размер на 368,20 лв. Чистият размер на възнаграждението за периода е 2 857,15 лв. Чистата сума не е изпратена на ищеца. За последния месец преди прекратяването на трудовата връзка с ищеца брутно трудово възнаграждение на ищеца е 773,22 лв., а среднодневното 35,15 лв. При изслушването на вещото лице то уточнява, че при начисляване на твърда заплата среднодневното възнаграждение се влияе от броя на работните дни, които в месеците в годината са различни. Има прието мнение, че би трябвало да се определя на 21 работни дни средно дневно или на календарните дни, които присъстват в съответния месец. Това е практика, възприета сред 2 счетоводните среди. При брутно трудово възнаграждение от 773,22 лв. и 21 работни дни среднодневното възнаграждение е 34,92 лв. Информацията относно начисленото обезщетение за ползван отпуск е изведена от счетоводните записвания, без преглед на трудовото досие на ищеца.

Очертаната фактическа обстановка се установява от ангажираните писмени доказателства (трудов договор и заявление за прекратяване на трудова връзка, ведно с известие за доставка), които не са оспорени от страните и от приетото заключение по допусната икономическа експертиза, данните, в което се подкрепят от установеното от писмените доказателства относно съществуването на трудовата връзка, предоставянето на разположение на ищеца на ответника за изпълнение на възложените му функции и начисляването на трудово възнаграждение. Всички обсъдени погоре доказателства се подкрепя, поради което съдът основава изводите си по фактите на тях.

При съобразяване на установените по делото факти, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са искове за присъждане на вземания за незаплатено трудово възнаграждение с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТр, обезщетение за неизползван отпуск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТр, обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТр и обезщетение за забава върху вземането за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Страните са се намирали в трудово правоотношение до ***. вкл. (датата на получаване от ответника на изявлението на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение поради неизплащане на трудовото възнаграждение).

Ищецът е назначен на длъжност „лекар“, при непълно работно време, с месечно възнаграждение от 773,22 лв. За процесния период той е бил на разположение на ответника, за което му е начислил възнаграждение за положения от него труд. За периода ***. до ***. (датата на получаване на изявлението на ищеца от ответника за прекратяване на трудовата връзка) ответникът не е предложил изпълнение за дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Размерът на брутното възнаграждения за този времеви отрязък (трудовото възнаграждение е претендирано в брутен размер) е 3 362,00 лв., според заключението вещото лице, до който размер претенцията се явява основателна, а за горницата следва да се отхвърли.

Върху вземането за заплащане на трудово възнаграждение ищецът претендира обезщетение за забава. В договора страните не се уговори падеж на това задължения. Възнаграждение се дължи за положен труд, с оглед на което то е дължимо на първо число на месеца следващо този, за който то е начислено. Обезщетението се дължи върху вземането, което ищецът би получил, а то е нетен размер, тъй като преди изплащането му работодателя следва да се отчисли дължимите осигуровки за работника и данък. Нетният размер на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е 2 857,15 лв. или по 600,00 лв. за първите четири месеца и 457,15 лв. за последния. Съобразявайки тези размери на вземанията и началния момент, от който ответникът е в забава за заплащането им, съдът приема, че искът е основателен до размера на сумата от 100,52 лв. (33,41 лв. върху вземането за 3 м. април, 26,72 лв. върху вземането за м. май, 20,25 лв. – върху вземането за м. юни, 14,09 лв. – върху вземането за месец юли и 6,05 лв. върху вземането за м. август). За горницата до сумата от 193,51 лв. искът следва да се отхвърли.

За периода април – юли 2025 г. ответникът не е запратил трудовото възнаграждение на ищеца. През м. август 2025 г. ищецът е отпрали изявление до ответника за изплащане на неизплатеното до този момент трудови възнаграждения и за прекратяване на трудовата връзка поради неизпълнени на основно задължение на работодателя по трудовата връзка (за заплащане на възнаграждение за положен труд). С достигането на това изявление до ответника на ***., по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТр, трудовата връзка между страните се счита прекратена.

При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие поради забава при изплащането на трудовото възнаграждение (чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. първо КТр) работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение (чл. 221, ал. 1 Ктр).

Съгласно чл. 326, ал. 2 КТр срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили подълъг срок, но не повече от 3 месеца. В индивидуалния договор, който е безсрочен (в договора е включена уговорка за изпитване, но тя не е основание за формиране на извод за срочност на договора), не уговорен срок на предизвестието при прекратяване на връзката, с оглед на което и съобразявайки цитираната разпоредба (чл. 326, ал. 2 КТр) съдът приема, че предизвестието е 30 дни. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 773,22 лв., като в този размер претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудова връзка без предизвестие се явява основателна.

Заявена е претенция за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск.

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТр при прекратяване на трудовото правоотношение, служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Доказването на ползването на платен годишен отпуск като положителен факт, който изключва вземане за заплащане на обезщетение, е в тежест на работодателя, а той може да го проведе с помощта на всички доказателствени средства.

В договора страните не са уговори размер на годишния отпуск, с оглед на което съдът приема, че той е в размера, определен в закона като минимум - 20 дни (чл. 155, ал. 4 КТр). Ищецът е работил при ответника в рамките на период от 6 месеца (от *** до *** г.). Пропорционално на отработеното от него време той има право на отпуск за 10 работни дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал.1 КТр платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

По делото не са ангажирани доказателства за дадено от ответника писмено 4 разрешение за ползване на отпуск, но са налични данни за начислено обезщетение за ползване на платен годишен отпуск за десет работни дни през м. юни2025 г. В тази част заключението не е оспорено, а отразените в него данни съвпадат с подадени за осигуряване на ищеца. Тези данни включват както периода на реално отработено време така и на ползване на редовен платен годишен отпуск.