Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3306 от 24.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1459/2025
Вид
Определение № 3306
Подписан
24.11.2025
В сила
24.11.2025
Състав
Боян Балевски, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2,пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 24.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Кооперативна организация на инвалиди “Ралица“-гр. Стара Загора ЕИК

000790562 против решение №117 /16.04.2025г. , постановено от Апелативен съд-Пловдив по в.гр.д. № 609/23 по описа на същия, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 223 от 03.07.2023г., постановено по т.д. № 300/2022г. по описа на ОС -Стара Загора в съответните отхвърлителни части е постановил друго, с което е осъдил Кооперативна организация на инвалиди “Ралица“-гр. Стара Загора да заплати на “ИНСТАЛ” ООД- гр. Стара Загора , с ЕИК 123744315 , както следва: сума в размер на още 31 394.52 лв., наред с вече присъдените 24 686.69 лв., представляваща извършени, но незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от 20.03.2018г. - акт № 10 и по Протокол Обр. 19 от 26.06.2018г. - акт № 11, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сума в размер на още 23 638.58 лв., наред с вече присъдените 102.86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, формирано от сбора сумата от 14 565.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 33 547.98 лв. за периода 05.04.2018г. - 15.07.2022г. и на сумата от 9176.04 лв., представляваща обезщетение за забава н а плащането на главницата от 22 533.23 лв., считано от 11.07.2018г. -15.07.2022г, както и сума в размер 5157.41 лв., представляваща направени разноски пред първоинстанционния съд и 10 641.46 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът неправилно е приел, че са налице извършените и 1 приети СМР по сключения между страните договори за изработка.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за изхода по спора, които се свеждат до това, дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл.264 ал.3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл.266 ал.1 ЗЗД , както и дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в несъответствие с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т1 ГПК.

Претендират се разноските настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба “ИНСТАЛ” ООД- гр. Стара Загора в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВКС, за което прилага списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплащане договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

О т приетия като писмено доказателство договор от 27.07.2017г.,се установява, че между „Виго“ ООД, в качеството му на изпълнител и ответната кооперация, в качеството й на възложител е постигнато съгласие, по силата на което възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение дейностите на обект: Строителство на лекарски и зъболекарски кабинети – преустройство на част от масивна стопанска сграда на първи надпартерен етаж в УПИ 14. от кв.1 по плана на гр. С тара Загора , представляващ ПИ с идентификатор 68850л515.82 по кадастрална карта с адм. адрес ул. Св. Княз Борис Първи № 100. Не се спори и че на 25.01.2018г. между същите страни е бил сключен договор, по силата на който ответникът е възложил, а „Виго“ООД “ ООД е приел да извърши СМР, изразяващи се в преустройство на съществуващи обекти за стопанска дейност на част от първи етаж със застроена площ 566.69 кв.м. част от сутеренния етаж със застроена площ от 465 кв.м. в същата стопанска сграда и обособяването на магазини за промишлени стоки, офис и бар – клуб срещу заплащане на определено възнаграждение. С договори от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г е възложено, изпълнението на СМР –тата, които ответната кооперация е възложила за изпълнение на „Виго“ ООД в стопанска сграда с посочения по-горе 2 административен адрес. В т.4.3 от договорите страните са се съгласили плащането на възнаграждението за изпълнените СМР, дължимо в 3 - дневен срок от подписване на протокол обр. 19, да бъде заплатено от кооперацията на изпълнителя – ищец “ИНСТАЛ” ООД- гр. Стара Загора, като в т.4.4 е предвидено, че това задължение за ответника е с произход договор за цесия, по силата, на който „Виго“ ООД е прехвърлил вземането си по договора от 27.07.2017г. и 25.01.2018г. в полза на ищеца, за което се е задължил да бъде уведомена Кооперацията. Не се спори, че ищецът е изпълнявал строително монтажни работи на процесния имот през 2017г., които са заплатени от ответника, както и че са приети и разплатени извършените от него СМР по актове обр.19 от 07.02.2018г. и от 12.03.2018г. Няма спор, а това е установимо и от представеното удостоверение № 19- 16-2 от 09.01.2019г. на Община Стара Загора, че процесният обект Магазини за промишлени стоки, офис, бар – клуб и кафе – бар е б и л въведен в експлоатация, като това удостоверение е издадено по заявление на възложителя от 02.01.2019г., ведно с окончателен доклад от 14.08.2018г. от „Геодет“ ЕООД, упражняващ строителния надзор.

Съдът е посочил, че спорът се е концентрирал за това изпълнени ли са от ищеца строителните работи, за които са съставени протокол обр. 19 от 20.03.2018г. и от 26.06.2018г. и са издадени проформа фактури за стойността на изпълнените работи. От приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните СТЕ, се установявало, след оглед на място извършени СМР по части Архитектура, ВиК и ЕЛ, които са актувани с процесните протоколи обр.

19, с изключение на скритите работи. Експертът е остойностил установените СМР по акт обр. 19 от 20.03.2018г. в размер на 15 836.89 лв. с ДДС, съответно по акт обр. 19 от 26.06.2018г. в размер на 15 035.18 лв. с ДДС. Според изложеното от въззивния съд, вещото лице е констатирало идентичност на дейностите, за които са съставени актове и от „Брод инвест“ ЕООД и конкретно тези по шпакловка, грундиране и латеск, но след като е установил, че подобни дейности са извършвани в цялата административна сграда, а в съставените от третото лице актове не е посочено, къде са извършвани и предвид несъвпадане на количествата, актувани от ищеца и от „Брод инвест“ ЕООД е обобщил, че не може да установи съвпадение на тези дейности.

Според експерта единичните цени в съставените процесни актове са посочени на база оферта от 11.05.2016г., по които цени са заплащани и останалите СМР по предходните актове обр. 19 от № 1 до № 9, както и че същите са икономически обосновани. След представяне на Актове за установяване на скрити работи от 20.02.2018г., 24.02.2018г. и 25.02.2018г., които касаят полагане на полипропиленови, полицинковани, PVC тръби и изтегляне на кабели от в.л. е извършено остойностяване на същите с изготвеното допълнително заключение.

Приетата пред втората инстанция комплексна съдебно техническа експертиза, според съда, е категорична си, че са били извършени всички скрити работи и съпътстващи ги дейности, така както са посочени в съставените протоколи, обр. 19 /Акт № 10 и Акт № 11/ по част „ВиК“ и 3

„Електро“, както и по част „Архитектура и строителство“, с уточнението по последната част, някои от видовете, като грундиране, шпакловка с мрежа, грундиране на стари стени и тавани, вароциментна мазилка в тоалетните на ет.2 и ет.3 не е възможно да се види изпълнението при оглед на място, но е технологично правилно да се изпълни и има обеми с такива количества. По отношение на дейностите по демонтаж на фаянс и теракот в тоалетните на ет.2 и ет.3 е посочено, че тези дейности не са видими при оглед, като е констатирано, че в тези сервизни помещения няма стари облицовки, както и че технологично правилно е преди полагане на новите да се демонтират старите амортизирани такива, като е уточнено, че в помещенията има обеми с такива количества. Експертите са посочили, че къртене на бетон стъпала пред магазините е дейност, която е скрита, както и че няма как да се установи дали е изпълнена, тъй като липсва заснемане с уточнението, че към момента на огледа стъпалата не съществуват. По отношение на претенциите за изнасяне, натоварване и извозване на строителни отпадъци, експертите са посочили, че извършваните строителни дейности по необходимост са свързани с акумулиране на големи количества отпадаци, като на обекта в сутерена е констатирано наличието на такива, но е невъзможно да се отговори на въпроса дали това са всички отпадъци или е имало и такива, които са изнесени, натоварени и извозени до предвидените за това места. Експертите, при извършения оглед на място, са констатирали наличието на преградни стени от тухлена зидария в помещенията на сутерена /изба/, което количество е по – голямо от претендираното за заплащане разрушаване на тухлени преградни стени с вароциментна мазилка. По отношение на демонтажа на фаянс и теракот вещите лица са посочили, че не могат да определят точно количество, предвид липсата на заснемане. Досежно актуваните като извършени СМР в акт обр. 19 с № 11 от 26.06.2018г. и конкретно сваляне на стара вътрешна вароциментова мазилка, посочено като изпълнено в тоалетните на ет.1 и ет.2, експертите при огледа на място са констатирали наличието на изпълнени нови мазилки в тоалетните, чието количество е по– голямо от претендираното, а по отношение на грундирането на стени и тавани и поставяне на гипсокартон са посочили, че не е възможно да се види изпълненото при оглед, но е технологично правилно да се изпълни и е констатирано наличието на обеми с такива количества. Аналогични са констатациите и по отношение на шпакловка с мрежа на стени и тавани, по отношение, на която дейност е констатирано наличието й на места и обеми с такива количества. Досежно вароциметовата мазилка в тоалетни на ет.3 е посочено, че към настоящия момент същите са изпълнени с нова фаянсова облицовка и не може да се установи полаганата мазилка, но според експертите полагането й е технологично обосновано и има такива обеми, които са актувани като скрити работи в съставения акт обр. 10. Констатациите на експертите по отношение на актуваните дейности по демонтаж на фаянс и теракот от тоалетните на ет.3 са аналогични на тези, касаещи вароциментовата замазка, а по отношение на изнасянето, 7 натоварването и извозването на 4 строителни отпадаци е подържано становището, обосновано за същите дейности в съставения акт обр. 19 от 20.03.2018г. Досежно претенцията за заплащане на дейностите по демонтаж на дървени прозорци и демонтаж на метална решетка за прозорец, вещите лица се констатирали, че всички прозорци са сменени с нови, но количеството и вида на свалената стара дограма не може да се констатира при оглед на място. От събраните гласни доказателства, които съдът е кредитирал, като подкрепени от останалите събрани доказателства – гласни и експертни становища, се установявало, че от страна на изпълнителя, работници са извършвали СМР по офисите, магазините и бар – клуба, а извършените конкретни работи, след като били извършени се остойностявали и съставените актове обр. 19 се изпращали на електронната поща на кооперацията, която след като приемала акта и нареждала паричния превод, след м.03.2018г. само работници на „Инстал“ работили на този обект, а отвън по изолацията работила друга фирма, както и че от лятото на 2018г. обектите, след приключването им били отдадени под наем. Сочи се от свид.показания, че всички дейности били изпълнени, за което свидетелства, както въвеждането на обекта в експлоатация, така и данните от съставените актове обр. 12 за скрити работи и извършените контроли, както и че процесните актове 10 и 11 са крайните актове, в който са отразени дейностите по ЕЛ, ВиК , както и и изпълнение на санитарните изисквания за наличието на санитерен възел за всеки обект, преустройството на Кафе – бар и свързаната с него външна тоалетна. Пред въззивния съд са били разпитани допълнително още свидетели, от които се установявало, че са правени следните СМР:полагане на гипсокартон, шпакловка и боя, като се посочва, че са били правени няколко вида шпакловки – само на гипсокартон и такива след предварително грундиране, изкърпване и поставяне на мрежа.