Протокол № 766 от 08.04.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 766 гр. Варна , 07.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100503613 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 16:01 часа се явиха:

Въззивната страна Н. С. К., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. В.Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна И. Д. И., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. И.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ –

ВАРНА“, редовно призовани, не се представляват от процесуален представител.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 426/01.02.2021 г.

АДВ. Р.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора.

1

АДВ. Р.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.

АДВ. Р.: Ние винаги сме готови.

Съдът докладва, че заключение с вх. № 5694/25.03.2021г., на съдебнопсихологичната експертиза с вещо лице Р. С. Г. е представено в срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ. Р.: Запознат съм със заключението. Да се изслуша вещото лице АДВ. Р.: Запознат съм. Да се изслуша вещото лице.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Р. С. Г.

– 68 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родство със страни по делото.

Предупредена по чл. 291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. на адв. Р.: Изследването на И.И.а е една типологична характеристика, не се отнася за конкретната личност. Това е едно определение на невротичност, което обаче е със средно изразена степен, т.е. не рязко, не интензивно при променящи се условия. Променящи се условия означава в ситуации, които са ежедневни или фрустриращи, случило се е нещо, някаква пречка, то е възможно да има затруднение да бъде гъвкав. По отношение на детето не може да се каже конкретно, че той трудно ще се адаптира или няма да може да бъде умерен в своите действия в ситуация, оставен с детето, не може да се твърди това. Емоционалната нестабилност също е в средна степен на изразеност, в рамките на нормата. Всеки човек, съвсем нормално е, в дадена ситуация би могъл да избухне, да не се овладее, да не запази самообладание, но то не е чак в такава степен изразено, за да е патология и да говорим за агресивност. При него е в средна степен, т.е. той може да запази самообладание, ако това е отговорът. Това са количествените резултати. На стр. 6, втори ред, съм допуснала техническа грешка. Става въпрос за майката госпожа К. и господин И..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. на адв. Р.: При майката са същите симптоми, писала съм, че има конфликтен потенциал. Тази черта в дадени моменти създава потенциална възможност по-бързо да възникне конфликт. При проведеното изследване риск не съществува за детето при общуване с бащата, съществува фактът, че бащата все още няма практически опит, поради така стеклите се обстоятелства, неговата работа е отдалечена, той по-малко е гледал 2 детето, да не може да се ориентира в дадена ситуация, но за риск от физическо насилие или някакво друго смятам, че не мога да дам категоричен отговор, няма такова нещо, което да е изведено. Разговорът с детето е осъществен по Вайбър. Поради факта, че бащата е отдалечен, не е непрекъснато с детето, поради това, че живее на друго място, работата му е такава, разделени са родителите, и всичко, което съм описала… Бяха две срещи – когато детето е болно и има температура, и следващата, когато е по-спокойно. Поради тези обстоятелства, които казах, няма изградена доверителна свързаност между баща и дете, няма такава. Детето има амбивалентно отношение, тъй като основната му дейност е игра, когато му се покажат играчки, когато му се насочи там вниманието, детето е усмихнато, иначе има други реакции, нежелателни. Много особена е ситуацията - по Вайбър, а не директна среща.

Всичко това оказва влияние, но няма изградена доверителна свързаност поради тези обстоятелства.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ, по съдебно – психологичната експертиза,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.

№ 5694/25.03.2021г. на вещото лице Р. С. Г..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в размер на 250 лева. /Издаде се РКО/

АДВ. Р.: Водим допуснатия ни свидетел.

АДВ. Р.: Отказваме се от нашия свидетел, тъй като е в чужбина, за да не сме причина за отлагане на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 426/01.02.2021 г. е допуснал изслушване на свидетел, воден от въззивната страна,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето Е. А. К..

СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля да влезе в съдебната зала.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

СВИДЕТЕЛЯТ Е. А. К., ЕГН *********, 56 г., българка, българска гражданка, 3 вдовица, майка на въззивницата, без дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Последният контакт на детето с бащата беше тази събота, преди два дни. Преди това последно не си спомням, преди да замине също е имал контакт, всяка първа и трета седмица, както е решил съдът – в събота и неделя.

Осъществяваме този режим, аз водих детето. Виждахме се заедно с детето на детска площадка, разхождахме се по улицата около час и след това той решаваше, че детето трябва да се прибере и си го прибирахме вкъщи. Аз присъствах през цялото време на срещите. На детската площадка се люляха, той се пързаляше на пързалката.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Докато живееха заедно дъщеря ми и И., аз отсъствах от България, но с дъщеря ми контактувах поне по два-три пъти на ден всеки ден.

От нея знам, че той е проявявал агресивно поведение към нея, не е разрешавал да излиза, ако на нея се наложи да излезе и му каже до час, и закъснее пет-десет минути, той веднага започва звънене по телефона. Той не издържаше повече от час да е с детето.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Това е откакто детето се е родило, но не беше само докато беше бебе. 2017 г. е родено детето, аз отсъствах дълго време. Аз говоря за периода 2017-2019 г. Ноември 2019 г. си дойдох окончателно в България. Знам за неговата агресия от нея, включително за това, че когато детето е било на два-три месеца, той в яда си я замерва с ябълка, тя е родила секцио, и я удря в операцията. При положение, че тя има четири медицински, явно е имало такава агресия. Повечето неща на мен ми бяха спестени, но когато се върнах в България, двете ми дъщери се изпуснаха пред мен как той е решил да я изхвърля през прозореца, а ние живеем на петия етаж, те живеят в наш апартамент. Той я хваща в агресията си, вдига я да я хвърли, тя се хваща за перваза на прозореца и започва да крещи, за да не я изхвърли. Това ми го казаха двете ми дъщери. Последното беше след като почина съпругът ми на 27.09.2019 г. На 06.10. тя е имала пациент, който има погребална агенция и е решила да отиде при него, за да се уточни дали можем да пренесем трупа или кремация, но се е забавила малко повече от това, което е казала на И., защото е отишла и на църква, и когато се връща, той проявява агресия. Тя държи детето на ръце, той започва да я души за врата, защото решава, че тя е закъсняла прекалено много, детето е в ръцете , започва да удря главички. След това тя ми се обади много разстроена, аз видях синините по врата , на Вайбър си говорихме, което за мен е недопустимо, той не е уважил дори смъртта на баща . Тя много искаше да доведе детето в Шотландия, защото мъжът ми не се прибираше, това му е един внук и много искаше да го види на живо детето, но той не разреши или поне да беше проявил желание заедно да дойдат. Те тогава живееха заедно.

Мисля, че се разделиха 10.2019 г. Той замина за Англия, тя не можа да му прости всичко, което причини. Мъжа ми така и не можа да си види внука. След като се разделиха, той не беше виждал детето до момента, когато съдът не излезе с решение, че има ограничителна 4 заповед за него за шест месеца и след това, когато излезе решението, че може да го вижда първата и третата седмица, си го вижда. Той с нея не се е виждал. На детето му носи играчка или книжка и на площадката се виждат. Носи му подарък и се виждат на площадката, където играят на люлките и се пързалят.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Вчера направихме изключение и не дадохме детето на И., защото валеше дъжд. Той искаше да види детето, в събота го видя, има право да го вижда и в неделя, но навън валеше, нямаше къде да го заведем.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Н. му каза, че другата седмица дори да не е ден за свиждане, ще му го даде, защото ще е по-топло и ще го види. Тя не даде детето, защото валеше. Не знам дали той се съгласи, аз не съм говорила с него.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Не си спомням дали е имало други такива случаи на отказ майката да даде детето. Времетраенето на срещите никой не го определя, И. казва: „Хайде, тате, студено е.“ Дъщеря ми никога не му се обажда да му казва до кога. Аз присъствам на срещите с детето, защото то не е свикнало с него, не се знае дали няма да се разплаче, дали няма да стане проблем, никой не е имал претенции да не присъствам. На мен не ми е казвал да има проблем с моето присъствие. Не знам да е имало условие аз да присъствам на срещи, за да се вижда И. с детето. На последната среща не съм видял агресия от И. към детето.

СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Последно аз люлях детето на люлката, но помощ не се е налагала. И. е проявявал агресия към дъщеря ми, когато тя е излизала, вероятно защото не е искал да остане с детето. Когато се върнах 08.2019 г., бях в отпуск, той се прибра две седмици след мен. Той прояви тогава агресия към мен. Тогава Н. отиде на рожден ден в деня, в който той се прибра и видя детето си. Доста време преди това не го беше виждал. Тя излезе, останахме тримата с детето, той реши, че трябва да отиде при сестра си, излезе и го нямаше с часове, а можеше да бъде с детето. Докато аз бях тогава в отпуск, аз или Н. хранихме и преобличахме детето. Когато на майката се е налагало да излиза, детето е оставало при И. и като мине час, почва да звъни и излиза, че не може да се справи с него, за да я притеснява.