Решение № 806 от 03.12.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 806/03.12.2019 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд,

Девети граждански състав на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър

Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2250 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Профи Кредит

България" ЕООД срещу С.У.И..

Ищецът твърди, че на 23.03.2017 г. като кредитор сключил с ответника като длъжник договор за потребителски кредит /ДПК/ № 3018161796, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 600 лв. по посочена от него банкова сметка ***, като заплаща месечна вноска по погасителен план в размер на 126,45 лв., включваща и дължимото на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, с падежна дата всяко 10-то число на месеца, за срок от 11 месеца. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, ответникът дължал възнаграждение в размер на 660,55 лв. за тях. Сочи се и че длъжникът не направил никакви погасителни вноски, а съгласно т. 12.3. от Общите условия към ДПК в случай, че се просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпвало автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да било необходимо да се изпраща уведомление, покана, предизвестие или други. Ето защо на 18.07.2017 г. договорът между страните бил прекратен автоматично и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 20.07.2018 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран за тези обстоятелства. Размерът на непогасените от С.У.И. задължения по ДПК № 3018161796 бил в общ размер на 1 390,95 лева, включващ главницата, договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в размер. Поради неизпълнението на тези договорни задължения „Профи Кредит България"

ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д.

№ 1480/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, както и законна лихва за забава върху тях от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. Твърди, че било налице несъответствие в сумите по исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Възразява се и че погасителният план към ДПК противоречал на чл. 11, т. 12 ЗПК; годишният процент на разходите /ГПР/, бил определен в несъответствие с изискванията на чл. 5, ал. 10, т. 6, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а и противоречал на чл. 19, ал. 1 ЗПК; лихвеният процент бил завишен и несъобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК; допълнителните услуги не били използвани; предсрочната изискуемост на кредита следвало да бъде упражнена от кредитора преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, което не било изпълнено, а и длъжникът не бил уведомен за нея; ДПК № ********** бил нищожен, на основание чл. 22 ЗПК и противоречал на добрите нрави, тъй като завишените лихвен процент и годишен процент на разходите водили до неоснователно обогатяване. Оспорва се твърдението, че длъжникът - кредитополучател получил сумата по кредита в размер на 600 лева, а и кредиторът не бил спазил чл. 16, ал. 1 ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2017 г. страните са сключили ДПК „Профи кредит Стандарт“ № 3018161796, който наред с Искането на ответника за сключването му, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към него, Погасителен план от 22.03.2017 г., Общите условия на ищеца към ДПК, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 22.03.2017 г., Платежно нареждане от 23.03.2017 г., Извлечение от 18.09.2018 г. по сметка към ДПК № 3018161796 и Уведомително писмо от 20.07.2017 г. на „Профи кредит България“ ЕООД до С.У.И. са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1480/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на изпратено по подсъдност заявление с вх. № 6269/09.05.2019 г. по описа на Районен съд - Асеновград в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 673/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми по ДПК № 3018161796 от 22.03.2017 г.: 1 390,95 лв. главница, 10,02 лв. лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. – до 18.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2018 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 28,02 лв. платена държавна такса, както и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 06.08.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това, но само по отношение на процесните главница, договорна лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, а не и за лихвата за забава.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочена друга дата на процесния договор - 23.03.2017 г., но това обстоятелство не води автоматично до извод за недопустимост или неоснователност на исковете. Още повече, че от съдържанието му е видно, че се касае за едно и също правоотношение, доколкото страните, предмета и всички останали негови параметри са идентични с тези по предявената искова молба. При това положение очевидно се касае за допусната техническа грешка при изписването на датата на ДПК „Профи кредит Стандарт“ № 3018161796. На следващо място, действително вземанията са посочени в общ размер, но в заявлението са описани подробно обстоятелствата, от които те произтичат, а и сборът им съответства на претендираните в настоящото производство. Ето защо съдът приема, че в случая предмет на настоящото дело са вземанията, за които е била издадена Заповед № 673/12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1480/2018 г. по описа на РС – Хасково.

Разгледани по същество, първите два иска са основателни, третият е неоснователен, като съображенията за това са следните:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието му е подробно регламентирано в представените ДПК

„Профи кредит Стандарт“ № 3018161796 от 22.03.2017 г. и Общите условия на ищеца към него. Те са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се приеме, че той е породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 600,00 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. Тук е уместно да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Изпълнението на основното задължение на ищеца се установява от приетото и неоспорено платежно нареждане от 23.03.2017 г., от което е видно, че на тази дата сумата от 600 лв. е била изцяло преведена по банкова сметка ***, като в нея ясно е посочено основанието за превода, а именно процесния договор за кредит. На следващо място, не се спори между страните, а и от приетото извлечение от 18.09.2018 г. по сметка към ДПК № 3018161796, чието съдържание не е опровергано от ответника, се установява, че и до момента той не е погасил нито една от дължимите вноски.

Следователно, в случая са били налице предпоставките на т. 12.3. от Общите условия към ДПК за настъпване на незабавна изискуемост на целия кредит. Следва да се има предвид обаче, че съгласно т. 18 на Тълкувателно решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В мотивите към т. 18 е прието и че извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са приложими и по отношение на договори за потребителски кредит с небанковите финансови институции - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При това положение и доколкото по делото няма доказателства както за изпращането, така и за получаването от ответника на представеното уведомително писмо, следва да се приеме, че твърдяното уведомяване не е извършено по надлежния ред, респ. че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочната изискуемост на целия непогасен остатък от кредита по процесния ДПК.