Разпореждане № 19188 от 12.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19188 гр. Варна, 12.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110104068 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „П. К. Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., срещу Й. С. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ... - длъжник по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296 от 21.11.2014 г., за сумите, както следва:

- 740,46 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 263,43 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение (договорна лихва) по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296 за периода от 01.07.2015 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 675,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 1139,73 лева, представляваща законна лихва за забава върху задълженията по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, начислена за периода от 01.12.2016 г. до 27.03.2025 г., без периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., съобразно чл. 6 от ЗМДВИППП.

1

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 56,37 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3, и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, и чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. В конкретния случай съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на вземането за главница, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Освен проверка на формалната редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

Съобразявайки посочените разпоредби, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя поради недействителност на договора за кредит.

Извод за недействителност на договора за кредит съдът формира по следните съображения:

От твърденията на заявителя, изложени в т. 12 от заявлението и уточняваща молба, както и от съдържанието на договора следва, че длъжникът се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение за пакет допълнителни услуги в общ размер на 900 лева.

Въпросните услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на определен брой погасителни вноски, да намалява техния размер, да променя датата на уговорения падеж.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които е договорено претендираното възнаграждение, поради което обсъжданата договорна клауза е нищожна, на основание чл.

2

21, ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Този извод не се променя от факта, че за допълнителния пакет услуги между страните е сключено и отделно споразумение, тъй като договорът за потребителски кредит и въпросното споразумение са функционално обусловени и споразумението съществува в правния мир единствено като допълнение на сключения договор за кредит, поради което и за двете са приложими императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Така, с оглед на изложеното по-горе, нищожно се явява и самото споразумение.

Договорната клауза за пакета допълнителни услуги е нищожна и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като сключена във вреда на потребителя и неравноправна, доколкото възнаграждението е определено отнапред, при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Това се отнася включително за услугата за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, тъй като нито в самия договор, нито в общите условия, нито в споразумението е посочено какви са сроковете в случай че пакет от допълнителни услуги е избран и какви са, ако такъв пакет не бъде избран, за да може да бъде формиран извод за реално предимство на потребителя, избрал пакета. Освен това, дори да бъдат реално използвани останалите услуги в пакета в пълния възможен според ОУ обем, договореното възнаграждение за пакета, възлизащо на 100% от чистата стойност на отпуснатия кредит, е в пъти по-високо от законната лихва за забава, която потребителят би дължал по чл. 33, ал. 2 ЗПК при неплащане в срок или в договорения размер на определения в чл. 15.2 или съответно в чл. 15.3 на ОУ брой погасителни вноски.

Предвид изложеното, налага се извод, че крайната цел от включването на клаузата за пакета допълнителни услуги е единствено да бъде осигурен завишен размер на сумата, която кредиторът ще получи при погасяване на кредита, при заобикаляне изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК).

Съгласно даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22, касаещо именно практиката на заявителя, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато същите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съответно член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че 3 обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги, както е обосновано по-горе, представлява именно конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, и същото не е включено в ГПР - респективно ГПР не е посочен в договора в действителния размер, което в съдебната практика се приема за равносилно на непосочване на ГПР, водещо, по силата на чл. 22 от ЗПК, до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По изложените съображения заявлението в частта за претендираните договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги и лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 27.03.2025 г. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от претенциите, в размер на 27,95 лева, от които 14,81 лева - за заплатена държавна такса, и 13,14 лева - за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „П. К. Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. 7, срещу длъжника Й. С. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ..., за сумата 740,46 лева (Седемстотин и четиридесет лева и 46 ст.), представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 27,95 лева (Двадесет и седем лева и 95 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл.

4

414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, вр. чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, заявление с вх. № 28903/28.03.2025 г. на заявителя „П. К. Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. 7, срещу Й. С. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ..., в частта за сумите, както следва:

- 263,43 лева, претендирана като непогасено договорно възнаграждение (договорна лихва) по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296 за периода от 01.07.2015 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 675,00 лева, претендирана като неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 1139,73 лева, претендирана като законна лихва за забава върху задълженията по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 5010062296, начислена за периода от 01.12.2016 г. до 27.03.2025 г., без периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., съобразно чл. 6 от ЗМДВИППП.