Решение № 120 от 17.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. С. при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20222120107542 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „Югоизточно държавно предприятие“ ДП ЕИК 201617654, със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Орешак“ №15А, представлявано от инж. Димчо Динев Радев- директор, чрез адвокат О., против „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и здраве“ АД ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“ , бул.

„Г.М.Димитров“ №1, представлявано от най - малко от двама от изпълнителните директори Бисер Г. Иванов, Росен Васков Младено и Живко Стойков Колев, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 000 лева, представляваща дължима по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за имуществени вреди нанесени върху собствения на ищеца лек автомобил марка „Лада“ тип 2121, рег. № *** в резултат на настъпило на 09.03.2022 година ПТП, сумата 193, 33 лева, представляваща лихва върху главницата, начислена за периода от 05.04.2022 година до 22.11.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че от представеното свидетелство за регистрация на лек автомобил ТП „ДГС Ново Паничарево“ упражнява правото на собственост на държавното предприятие върху лек автомобил рег. № ***, марка „Лада“ тип 2121, с посочен 1 идентификационен номер. Посочено е, че видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП от 11.03.2023 година, на 09.03.2022 година на общински път BGS2216, км.1, в участъка между ПП 1-9 с. Индже войвода е настъпило ПТП, при което Н. С. **, като водач на лек автомобил с рег. № ***, марка „Волво“, собственост на К.М.К, поради движение с несъобразена скорост, при навлизане в дясна крива, е изгубил контрол над моторното превозно средство, навлязъл е в насрещното движение, при което управлявания от него лек автомобил се е ударил челно в правомерно движещия се лек автомобил „Лада“ 2121, рег. № ***, собственост на ищеца.

Заради получените в резултат на ПТП увреждания лек автомобил марка „Лада“ 2121 с рег. № *** към настоящия момент не е в движение и се съхранява от ищеца в състояние, в което е бил непосредствено след произшествието. Ищецът отправил писмена претенция срещу ответника, който е застраховател по договор за застраховка, сключен с полица № BG30/121000818453 от 18.03.2022 година. Претенцията за заплащане на обезщетение е регистрирана под № 0801 – 001432/2022 – 01 г. На 15.03.2022 година ищецът е предал на ответника изисканите му на основание чл.106, ал.3, изр. първо от КЗ доказателства, които посочва в исковата молба. На 05.04.2022 година ответникът е изпратил писмо от същата дата, в което е посочено, че отказва да уважи претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като от констативния протокол не става ясно какви са причините за настъпилото ПТП и наличието на евентуално противоправно поведение и вина на водача на лек автомобил „Волво“ Н. С. **. В констативния протокол е посочено, че причините за настъпване на произшествието са в процес на изясняване и че е образувано досъдебно производство по случая. В исковата молба е изложено подробно съдържанието на писмото, с което е мотивиран отказа за изплащане на застрахователна обезщетение. С писмо от 10.06.2022 година, получено от ищеца на 15.06.2022 година, ответникът е уведомил ищеца, че на основание чл.496, ал.2, т.2, б. „б“ вр. с ал.1 от КЗ и поради това, че поисканите с писмото 05.04.2022 година документи не са предадени няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение. В исковата молба ищецът излага подробни фактически твърдения, поради които счита, че не са налице основания за постановяване на отказ за изплащане на обезщетение. Посочва, че доколкото основателността на претенцията на ищеца се установява с представения от него протокол за ПТП другата част от изисканите документи не са били необходими за целители на определяне на застрахователно обезщетение.

Счита, че посоченото искане представлява злоупотреба с права и предвид обстоятелството, че на основание чл.107, ал.1 от КЗ застрахователят разполага със самостоятелна възможност да си набави документите, ако действително ги счита за необходими. На следващо място в исковата молба е посочено, че падежът на задължението за заплащане на обезщетение е настъпил на 05.04.2022 година, след която дата ответникът дължи на ищцовата страна заплащането на лихва за забава. Посочва, че до датата на 2 предявяване на иска изтеклите лихви са в размер от 193, 33 лева. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията са изпратени на ответника. В писмения отговор от името на ответната страна се излагат твърдения, че искът е неоснователен.

Твърди се, че в процесния случай е следвало да се представят доказателства за резултата от проведеното разследване на компетентните органи по досъдебното производство. В писмения отговор е посочено, че за да установи наличието или липсата на деликт, респективно конкретната причина за възникване на ПТП в случай на т.нар. обективна отговорност и съответно отговорността на застрахователя е необходимо да бъдат изяснени и доказани по категоричен начин претендираните като настъпили обстоятелства от страна на претендиращото обезщетение лице. Ответникът счита, че е нецелесъобразно да се изплаща обезщетение по дадена застрахователна претенция при положение, че застрахователят преди това не е формулирал ясна и пълна представа за дадено застрахователно събитие, а от там и за основателността и на самата претенция. В тази насока са изложени правни доводи. При заплащане на застрахователното обезщетение на претендиращото лице преди установяване на резултатите от разследването по досъдебното производство се създава реален риск при последващо отпадане на отговорността на застрахованото лице да отпадне и основанието на изплатеното обезщетение. Счита, че по този начин възникват предпоставки за завеждане на иск за неоснователно обогатяване от застрахователя срещу получилото обезщетение лице. За изясняване на причините за ПТП е било необходимо да бъдат представени документи и поради това ответникът счита, че не е налице нарушение на чл.106, ал.5 от КЗ. Посочено е, че в рамките на срока, предвиден в чл.496, ал.1 от КЗ увреденото лице е проявило пълно бездействие в отговор на полученото писмо, като не е възразил с твърдение за невъзможност да представи изисканите документи, както и не е представил същите. По тази причина ответникът се е произнесъл с отказ на основание чл.

496, ал.2, т.2, б. „б“ вр. с ал.1 от КЗ, като изрично е посочено, че при представяне на горепосочените документи претенцията ще бъде разгледана отново т.е. застрахователят по ясен и разбираем начин е изразил желанието си за доброволно уреждане на претенцията по пътя на взаимното сътрудничество с претендиращото обезвреда лице. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Предвид изложеното ответникът оспорва изцяло предявените искове неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, съответно недължими. При условията на евентуалност и в случай, че исковете са намерят за основателни е отправено искане за намаляване на размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размера на иска е прекомерно завишен, а от друга страна счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на Н. С. ** в качеството му на водач на застраховането при ответното дружество МПС. Ответникът оспорва механизма на твърдяното 3 събитие, както и твърдението за наличие на причинно – следствена връзка на твърдените увреждания с пътнотранспортно произшествие. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно – транспортно произшествие. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно – транспортно произшествие. В тази връзка ответникът оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на увредените детайли на лекия автомобил, както и твърдението, че са възникнали в резултат на процесното произшествие. Оспорва твърдението за наличие на виновно поведение на водача на моторно превозно средство, по отношение на което е сключен застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Посочва, че липсват данни наказателното производство да е приключило с влязъл в сила акт, с оглед на което не може да се говори за категорично установена вина на водача Н. С. ** за настъпване на ПТП.

Посочено е в писмения отговор, че доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач в конкретния случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на представлявано от ответника дружество за заплащане на претендираното от ищците обезщетение за ремонт на процесния автомобил. Ответникът оспорва предявения иск по размер. На следващо място е посочено, че видно от представеното свидетелство за регистрация лекия автомобил е с дата на първа регистрация 02.12.2010 година и посочва, че към датата на процесното събитие автомобилът е на повече от 21 години. Поради това ответникът счита, че при уважаване на исковите претенции за заплащане на застрахователно обезщетение следва при определяне на дължимата сума да се вземат предвид цените, предлагани от алтернативни доставчици за части втора употреба. Твърди, че действителната пазарна стойност на автомобила, отчитайки амортизацията, е значително по – ниска от твърдяната в исковата молба. Ищецът не се аргументира точно и ясно за причината въз основа на която е определил размера на претендираното обезщетение. По тези подробно изложените фактически и правни доводи ответникът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В писмения отговор са посочени доказателства.

В съдебно заседание на осн. чл.214 от ГПК е направено и прието увеличение на размера на иска, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 4690 лв. за главницата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено свидетелство за регистрация на лек автомобил „Лада“, модел „2121“ с рег. № ***, от което се установява, че същият е 4 собственост на ТП „Държавно горско стопанство“, с. Ново Паничарево.

Представено е и удостоверение за техническа изправност на лекия автомобил от 31.01.2022 г. със срок на валидност до 31.01.2023 г.

По делото е представен информационен бюлетин, издаван от ОД на МВР, гр. Бургас от 10.03.2022 г., в който е съобщено, че на 09.03.2022 г. около 15, 45 ч. на пътя Бургас – Малко Търново /в пътната отсечка между главния път и с. Индже войвода/, поради движение с несъобразена скорост в условията на десен завой, лек автомобил „Волво СХ90“, със софийска регистрация, управляван от 36 годишен водач, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал челно правомерно движещия се лек автомобил „Лада 2121“, с бургаска регистрация, собственост на Държавно горско стопанство – с. Ново Паничарево, управляван от 30 – годишен мъж от с.

Твърдица. От ПТП е пострадал пътуващия в лекия автомобил „Лада“ 49 годишен мъж, който бил с фрактура на лявата ръка, без опасност за живота.

Представен е пътен лист за лек автомобил „Лада нива“ с рег. №***, издаден за дата 09.03.2022 г. за водача Д. С.