Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2031 от 12.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8/2019
Вид
Решение № 2031
Подписан
12.03.2020
В сила
26.11.2020
Състав
ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, БИЛЯНА ДИМИТРОВА КОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 7 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № .....

Гр. София, 12.03.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл.

Съдия : Биляна Коева при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 8/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

118/21.12.2018 г. на ВКС, І ГО, по гр. д. № 4415/2017 г. е отменено изцяло решение № 4025 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2/2017 г. на Софийски градски съд, ІІ Г с - в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания относно преценка приложението на чл. 9 а ЗН и на обема права, които могат да бъдат признати на ищците в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС.

С решение от 03.08.2016 г., по гр. д. № 54067/2013 г. на СРС, 32 с - в е признато за установено по отношение на А.Т.П., ЕГН ********** и А. Е.П., ЕГН **********, че Н.И.Н., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, А.Т.Т., ЕГН **********, И.П.В., ЕГН **********, М.Г.Г.,

ЕГН **********, Й.А.Г., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02-12-2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, р - н Витоша, м. Манастирски ливади - Запад, ул. Майстор ********с площ от 527 кв. м. при съседи имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, номер от предходен план 1147, кв. 77 парцел 5, представляващ дворно място от 520 кв. м. от бившия парцел VI, представляващ източната част от имот 1147, местността Манастирски ливади и ответниците са осъдени да предадат ищците владението върху посочения поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 68/02-12-2010 г. на ИД на АГКК и са осъдени за заплащане на разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответниците А.Т.П. и А. Е.П., чрез представителя им. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Тъй като ищците, като наследници на Т.И., са водили вече срещу същите ответници иск по чл. 7 ЗВСОНИ, който е отхвърлен, настоящият иск е недопустим, понеже цели пререшаване на съден спор, по който има влязло в сила решение. По същество се поддържа, че от събраните пред СРС доказателства е установено безспорно, че ответниците са закупили, по реда на НДИ на 15.08.1985 г., недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, м. „Манастирски ливади", представляващ къща на един етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя - имот пл. № 1147, квартал № 15, ж. к. „Манастирски ливади“, състояща се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 60. 80 кв. м и 100 % идеални части от мястото от 1118 кв. м., за което е издадена Заповед от председателя на ИК на К.РНС № ДИ-05-328 от 28.06.1985 г. и е заплатена цена от 13 993 лв. От момента на закупуването насетне и до момента на делото имотът е владян от тях. Според ответниците искът е неоснователен, тъй като не са представени доказателства за идентичност на претендирания от ищците имот, одържавен от наследодателя им, и собствения на ответниците. Такава идентичност не се установява от приетите пред СРС заключения на съдебно - техническите експертизи, които се оспорват от ответниците и незаконосъобразно са кредитирани от съда. Границите на закупения имот и квадратурата му са различни от границите на отчуждения такъв. Твърдят, че не се установява ищците да са възстановили собствеността върху имота след неговото одържавяване, понеже не се установява имотът да съществува във вида, в който е отчужден, като се оспорват заповедите за възстановяване на имота в полза на наследниците на Т.И.. Поддържат, че имотът се владее и ползва непрекъснато от 1948 г.

- 1949 г. от родителите на А.П., поради което се позовават и на изтекла придобивна давност в тяхна полза към момента. Ответниците твърдят, че владеят имота на правно основание и неправилно СРС е направил обратния извод.

Според тях, дори да се приеме, че не са придобили право на собственост върху имота, а само право на строеж върху него, както е приел СРС, това право на строеж обхваща целия имот от 1 118 кв. м., което обстоятелство не е съобразено от СРС при постановяване на решението. Поради наличието на право на строеж върху целия имот не е налице основанието по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на имота, понеже ищците се явяват „голи“ собственици на имот, върху който има учредено право на строеж, което не е погасено и до момента. Оспорват се изводите на съда за признаване на права върху имот в парцел VI за 520 кв. м., какъвто имот не съществува реално в момента. Молят да се отмени решението и искът да се отхвърли изцяло. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищците

Л.А.Д., Н.И.Н., А.Т.Т., И.П.В., М.Г.Г., Й.А.Г. и Г.А.Г., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че са собственици по наследство на Т.И. починал 1960 г. Наследодателят е притежавал по нот. акт № 19/1942 г. две дворни места - парцели V и VІ от кв. 279 г, м.

Градена, Боянско землище с площ от 1 140 кв. м. Върху имота е изградена вилна сграда в периода 1942 г. – 1948 г. Въз основа на Постановление на МС № 26 от 06.04.1949 г. имотът, включващ и вилната сграда, е одържавен по ЗОЕГПНС, без да е предоставен равностоен имот или да е изплатено обезщетение, за което е съставен АДС № 181/1949 г. на К.Районен съвет. Действително, по делото се установява, че през 1985 г. вилната сграда, заедно с право на строеж върху място с площ от 1 118 кв. м., към този момент представляващо имот пл. № 1147, кв. 5, м. Манастирски ливади, е продадено на ответниците въз основа на НДИ. Оспорват като неоснователно твърдението на ответниците, че са закупили дворното място заедно със сградата, е не само право на строеж върху мястото. Поддържат, че ответниците владеят имота и към настоящия момент. Възразяват срещу довода на ответниците за недопустимост на производството поради провеждане на иска по чл.

7 ЗВСОНИ между страните. Искът е специален, установителен и касае само вилната сграда, не и правото на собственост върху мястото, което е останало собствено на държавата. Според ищците, доколкото специалният иск по чл. 7 ЗВСОНИ предявен срещу ответниците е отхвърлен с влязло в сила решение от 17.10.2008 г. на три инстанции и ответниците са си запазили правото на собственост върху вилната сграда, спорът касае само 529 кв. м. от дворното място, което е незастроено и е обособено в самостоятелен поземлен имот, като е заснето и има идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. Поддържат още, че от приетите единични и тричленни СТЕ – зи в съвкупност с останалите писмени доказателства се установява, че претендирания от ищците имот е идентичен с част от имота, отчужден по ЗОЕГПНС от Т.И.. Неоснователни са възраженията на ответниците за липса на идентичност. Според тях са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС за спорната част от мястото, понеже ответниците владеят целият имот, който е бил собственост на наследодателя на ищците, както са налице и кумулативните предпоставки за реституция по право по чл. 1 ЗВСОНИ на незастроената част от имота - тя съществува във вида и размера, при който е одържавена. По делото е установено, че в резултат на регулацията имотът е трансформиран и него са получени два имота, като единият може да се обособи в самостоятелен парцел, съобразен с изискванията на чл. 19 от