Акт № 2709 от 09.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 77

Номер

77

Година

5.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново На

10.05

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от Христо Томов дело номер

20104100600601 по описа за

2010 година

Производството е по реда на чл. 341-345 от НПК.

С определение № 572/21.07.2010г. по НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС, подсъдимият А. О. И. е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ – гр. София сумата от 450 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по същото дело.

Подадена е частна жалба от А. О. И. против определението. Същият прави оплакване, че съдебният акт е неоснователен и процесуално недопустим.Посочва текстове от Закона за правната помощ според които не следвало да се заплащат сумите за адвокатско възнаграждение от подсъдимия,а те трябвало да са в тежест на държавата. Жалбоподателят моли съда да отмени постановеното определение, тъй като не е законосъобразно да заплаща присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в частната жалба и материалите по делото ВТОС , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна. Образувано е НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС. Подсъдимият А. О. И. е обвинен за извършено престъпление по чл.196 ал.1,т.2,във вр.с чл.195 ал.1 т.4,във вр.с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и б.Б и по чл.131 ал.2,т.4 във вр. с чл.130 ал.2 от НК. По негово искане и съгласие е определен и назначен служебен защитник,адв.С. Т. от САК,за явяване пред ВКС по наказателно дело № 170/2009 г. ,съгласно чл.94 ал.1 т.7 НПК. Производството по делото е приключено с решение. Подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност, като ВКС намалява наложеното му наказание от 5 г. и 2 м.лишаване от свобода на 3 г. и 6 м.лишаване от свобода.

След приключване на делото е определен хонорар от Националното бюро за правна помощ на служебния защитник. С определение по чл.306 ал.1 т.4 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на НБПП – гр. София сумата от 450 лв. Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 3 от НПК разноски по наказателното производство се дължат от подсъдимия, когато бъде признат за виновен. В настоящия казус жалбоподателят е подсъдим по делото. По негово искане и с неговото съгласие,както и с оглед реализиране правото му на защита и понеже производството е било пред ВКС,му е определен и назначен служебен защитник. Подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност макар и да е намален размера на наложеното му наказание. Същият следва да заплати направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение за служебно назначен защитник, след като е осъден за извършеното престъпление /чл.189 ал.3 НПК/. Съгласно ТР № 4 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК ,подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.Това решение е задължително за съдилищата в страната. С оглед изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 572/21.07.2010г. по НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

F85665F35DF5906FC22577B3001ED452