Решение № 212 от 10.05.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Дупница, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20211510101132 по описа за 2021 година

„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Московска 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова - изпълнителен директор, е предявило срещу Б. ХР. Б., ЕГН **********, адрес: *** и Л. ХР. Б., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството им на наследници, приели наследството от кредитополучателя Т. ХР. Ч., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искането е за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условия на разделност, всеки от ответниците поотделно по ½ от следните суми, дължими по договор за кредит от 01.09.2006 г., сключен с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч.:

- дължима обща главница - 25 602.57 лв.; дължима общо договорна (възнаградителна) лихва - 13 345.84 лв. за периода от 15.03.2015 г. до 12.12.2019 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т.20.1. от Общи условия към договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г. - 373, 18 лв. за периода от 14.05.2015 г. до 12.12.2019 г.;

- дължими заемни такси: общо 873, 16 лв., от тях - такса подновяване договорна ипотека:

208, 16 лв., такса управление – 665 лв. Претендират се и разноски по производството.

Ищецът твърди, че на 01.09.2006 г. сключил договор за ипотечен кредит с Х. Б. Ч., ЕГН ********** и Т. ХР. Ч., ЕГН **********, по който им предоставил кредит в размер на 32 000 лева.

Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е усвоен на 01.09.2006 г. Възнаградителната лихва, заплащана от кредитополучателите, се формира от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3, 69 %, а стандартната надбавка е в размер на 5, 30 %, т.е. лихвеният процент е 8, 99 %. Съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят се е съгласил да заплаща и такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която е в сила към деня на съответното плащане.

1

Кредитът е погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план подписан от кредитополучателите, неразделна част от договора за кредит, като съгласно т. 5 от договора за кредит задължението се погасява чрез разплащателна сметка № 02/12110566 с титуляр Х. Б. Ч., като за падежна дата е определено всяко 7-мо число на месеца.

Към датата на подаване на исковата молба е допусната забава в плащанията по главницата и/или лихви повече от 90 дни поради факта, че не са погасени 57 броя месечни погасителни вноски.

Допуснатата забава е условие за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор съгласно т.20.2 от Общите условия, които кредитополучателите изрично са декларирали, че са получили и приемат с подписването на договора /чл.11 от договора/. В исковата молба ищецът заявява, че счита целия непогасен остатък от вземането си по договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г. за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, поради допусната забава в плащанията повече от 90 дни, съгласно чл. 20.2 от Общите условия.

Съгласно чл.20.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската по погасителен план, представляваща главницата, се олихвява с договорна лихва, увеличена с 3 процентни пункта.

Х. Б. Ч. починал на 05.06.2015 г., а Т. ХР. Ч. - на 14.09.2010 г. Техни наследници по закон са: Б. ХР. Б., Л. ХР. Б., Р. И. Х..

Съгласно решение от 05.11.2015 г. по гр. дело № 1214/2015 г. по описа на PC Дупница, Б.

ХР. Б., ЕГН ********** и Л. ХР. Б., ЕГН ********** са приели наследството от наследодателя и кредитополучател Т. ХР. Ч., ЕГН **********, а Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството от Х. и Т. Ч.и.

Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са вписали отказ от наследството, оставено от наследодателя Х. Б. Ч., ЕГН **********. Поради това ответниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно равните си наследствени дялове, които получават.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Б. ХР. Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и частично недопустими. От откриването на наследството на Т. ХР. Ч. - на 14.09.2010 г., до смъртта на Х. Б. Ч. на 05.06.2015 г. банката не е предявявала претенции към другите наследници, а е приела Х. Б. Ч. като единствено задължено лице, за което е подписан анекс към договора. Ответникът е приел наследството с вписването на съдебното решение в производството по чл.51 ЗН, т.е. не по-рано от 03.11.2015 г.

Предвид изминалите дотогава повече от пет години от откриване на наследството прави възражение за изтекла погасителна давност по иска за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и за дължими такси. Ответникът е следвало изрично да бъде поканен да изпълни задължението, тъй като не е страна по договора.

На следващо място, дори да отговаря за дълга на Т. ХР. Ч., не следва да отговаря за размера на задължението на Х. Б. Ч., от чието наследство се е отказал. Частта на Т. ХР. Ч. е ½ ид. ч. и се разделя между преживелия съпруг и трите й деца – по 1/8 ид. ч.; след като Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството от Х. и Т. Ч.и, делът на всеки от ответниците възлиза на 3/16 ид. части от задължението.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Л. ХР. Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като 10 години след смъртта на Т. ХР. Ч. банката не е извършвала спрямо нея никакви действия. Отказала се е от наследството от Х. Ч. и не следва да отговаря за неговата част от задължението. Оспорва исковете и по размер, като счита, че наследственият й дял от процесните задължения е по-малък от ½.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно сключването на 01.09.2006 г. на договор за ипотечен кредит от ищеца с Х. Б. Ч., ЕГН ********** и Т. ХР. Ч., ЕГН **********, както и получаването на сумата по кредита от кредитополучателите.

2

Срокът на договора е 240 месеца, т.е. 20 години – до 01.09.2026 г. Съгласно чл.7 от договора лихвеният процент е 8, 99%, като съгласно чл.12 неразделна част от договора са общите условия, които кредитополучателите изрично са декларирали, че са получили и приемат с подписването на договора; в чл.8.1, изр.2 от Общите условия е посочено, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.

Съгласно чл.13 от договора кредитополучателите заплащат и такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. Съгласно чл.20.2 от Общите условия, при забава в плащанията повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като при забава се дължи и наказателна надбавка над договорната лихва - чл. 20.1 и чл. 20.2, изр.2 от ОУ.

В чл.23 от Общите условия се сочи, че вземането на кредитора е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите или от наследниците им.

От представените удостоверения за наследници се установява, че Т. ХР. Ч. е починала на 14.09.2010 г., Х. Б. Ч. - на 05.06.2015 г., като техни наследници по закон са Б. ХР. Б., Л. ХР. Б., Р.

И. Х..

Не е спорно и се установява от представеното решение по гр. дело № 1214/2015 г. по описа на ДнРС, че ответниците са приели наследството от Т. ХР. Ч. на 05.11.2015 г. и са се отказали от наследството от Х. Б. Ч. на 16.06.2015 г.; Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството от Т.

ХР. Ч. и от Х. Б. Ч..

С нотариални покани с № 4643/12.08.2019 г. и № 4644/12.08.2019 г. ищецът е поканил съответно Л. ХР. Б. /поканата е получена на 01.10.2019 г./ и Б. ХР. Б. /поканата е получена на 01.10.2019 г./ в качеството на наследници на Т. ХР. Ч. да изпълнят задължението по процесния договор за кредит. От приложената кореспонденция между страните от периода м.10 – м.11.2019 г.

/л.49-52/ е видно, че ответниците са обсъждали с ищеца размера на дължимите суми по процесния договор.

От заключението на вещото лице по назначените първоначална и допълнителна съдебносчетоводна експертиза се установява, че при първоначално договорения лихвен процент - 8, 99 %, и съгласно подписания от кредитополучателите погасителен план, месечните анюитетни вноски са 239 бр. по 287, 71 лв. и една изравнителна в размер на 285, 16 лв. При първоначално договорените условия със заплатените общо 33 065, 89 лв. са погасени 115 вноски. При първоначално договорения лихвен процент падежиралите непогасени вноски до датата на подаване на исковата молба са 125, 07. Погасяването на кредита е прекратено на 14.05.2015 г.

При първоначално договорения лихвен процент размерът на непогасената падежирала главница към датата на подаване на исковата молба възлиза на 6 311, 68 лв., а на непадежиралата, за която с подаването на исковата молба е настъпила предсрочна изискуемост – 18 946, 91 лв., т.е. общо дължимата главница възлиза на 25 258, 59 лв. При първоначално договорения лихвен процент размерът на неплатената договорна лихва до датата на подаване на исковата молба възлиза на 5 504, 20 лв., на обезщетението за забава – 319, 35 лв.; на неплатените такси – общо 493, 16 лв., от тях - такса подновяване договорна ипотека: 208, 16 лв., такса управление – 285 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД е да докаже сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от кредитополучателите да върнат посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията по договора за кредит за главница, лихва и такси; качеството на ответниците на наследници на кредитополучателя Т. ХР. Ч..

Между страните е безспорно сключването на 01.09.2006 г. на договор за ипотечен кредит от ищеца с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч., както и получаването на сумата по кредита от кредитополучателите.

Не е спорно, че след смъртта на кредитополучателите техни наследници по закон са били Б. ХР. Б., Л. ХР. Б., Р. И. Х., а след проведените производства по реда на глава ІV от Закона за наследството понастоящем само Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са наследници единствено на Т. ХР. Ч..

3

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД.

Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; срокът на договора изтича на 01.09.2026 г. От изложените от ищеца обстоятелства се установява, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е обявена с исковата молба.

Следователно погасителната давност не е започнала да тече – чл.115, б. „ж” ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответниците, че не следва да отговарят за размера на задължението на Х. Б. Ч.. Съгласно сключения договор - чл.23 от Общите условия, вземането на кредитора е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите или от наследниците им. Понастоящем Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са единствени наследници на Т. ХР. Ч. и в това качество отговарят за целия размер на непогасените задължения по процесния договор, съобразно наследствения си дял, определен по реда на чл.5, ал.1 вр. чл.53 от Закона за наследството – всеки за ½ от дължимите суми.