Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2220 от 13.10.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4103/2022
Вид
Решение № 2220
Подписан
13.10.2022
В сила
10.11.2022
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2220 гр. Бургас, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120104103 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б. ***,СЪДЕБЕН АДРЕСАТ за ищеца- адвокат М. И., член на Адвокатска колегия- гр.Бургас, кантора - гр. Б. ***, чрез адвокат М. И., член на АКБургас ПРОТИВ ДИРЕКЦИЯ ПРЕНОС НА ЕЛ.ЕНЕРГИЯ - МЕР „БУРГАС“ с ЕИК *** 0099 гр. Б. ***, представлявана от ръководителя В. К..

Ищецът моли съда да осъди ответника да отмени наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед № ЧР8/16.05.2022г. на Ръководителя на Мрежови експлоатационен район - гр.

Бургас;претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи в ответното предприятие на длъжност „***“ в Мрежови експлоатационен район /МЕР/-Бургас. Работи в това предприятие от ***г.

На 16.05.2022г. на ищеца С. е връчена Заповед № ЧР-8/16.05.2022г. на Ръководителя на Мрежови експлоатационен район - гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Работодателят е приел ищецът да е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т.10 и т.7 КТ (т. 10. -неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение и т.7 -. неизпълнение на законните нареждания на работодателя), и на чл. 42, V.9 и т.б от 1

Раздел VI „Трудова дисциплина“ от Правилника за вътрешния трудов ред на „ЕСО“ ЕАД („неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в законови, подзаконови актове и вътрешни актове на Дружеството или в заповед на Работодателя“ и неизпълнение на законните нареждания на работодателя и на непосредствения ръководител на работника или служителя“).

От фактическа страна в заповедта е посочено, че на 26.03.2022т. С. е получил обаждане от Опорен пункт Стара Загора за задействана противопожарна система на ел.подстанция „Айтос“, като отишъл до базата на предприятието в Бургас и потеглил със служебния автомобил с рег.№ *** за Айтос, но за запалването на автомобила не ползвал персоналния си чип за поименна идентификация, а чужд такъв, оставен на таблото. При връщането си към Бургас постъпил по същия начин. Заключил е, че за периода от 07.54ч. до 08:25:59 и от 09:05:59 до 09:38:06 часа е използва чужд чип за поименна идентификация на водача.

След пристигането си пред ел.подстанция „Айтос“ той не използвал персоналния си чип за поименна идентификация за деактивиране на системата за контрола на достъпа, а използвал служебен чип, който бил зачислен на ел.подстанция „Айтос“, така постъпил и при напускането на ел.подстанция „Айтос“ при активиране на системата за контрол на достъп.

Така описаните фактически действия на С. работодателят е квалифицирал като нарушение на т.10.1 от раздел III „Основни функции и задължения на *** от Правилата за управление на подстанции от опорен ПУНКТ (отчитането на отработеното време, докато служителят е на разположение, се извършва по данни от системата за проследяване позицията на автомобила (GPS) и извадка от системата за контрол на достъп до обекта). Също така е приел, че ищецът не е съобразил т.2 „Организация на работа, свързана с прилагане на GPS контрол в „ЕСО“ ЕАД от „Вътрешни правила за „организация на работата свързана с прилагане на системата за проследяване на автопарка на ЕСО ЕАД- GPS КОНТРОЛ на МПС, собственост на ЕСО ЕАД“ (Ползването на служебни МПС се осъществява от лица, притежаващи идентификационна карта (чип) за поименна идентификация на водача. Не се допуска предоставянето и ползването на лично притежавана идентификационна карта (чип) на друго лице.)

Така описаните от фактическа страна деяния работодателят е квалифицирал като такива по смисъла на чл. 187, ал.1, т.10 и т.7 КТ и на чл. 42, т.9 и т.6 от Раздел VI „Трудова дисциплина“ от Правилника за вътрешния трудов ред на „ЕСО“ ЕАД.

Оспорва се компетентността на Ръководителя на Дирекция пренос на ел.енергия МЕР „Бургас“ да налага дисциплинарно наказание от вида, който в случая е приложен, такова по чл. 188, т.2 КТ.Оспорват се и фактите, както и, че при поискването на обяснения от ищеца са посочени факти, които времево не съответстват на записаното в 2 заповедта за наказание (в периода от 07.54ч. до 08:25:59 и от 09:05:59 до 09:38:06 часа използва чужд чип за поименна идентификация на водача).

Твърди се, че тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя), която не е извършена в съблюдаване на закона, наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е крайно тежко, несъответно и непропорционално.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че Заповед №ЧР-8/16.05.2022г. на ръководител ECO ЕАД МЕР Бургас е наложена от компетентен орган, и е издадена в рамките на неговите правомощия в установената от закона писмена форма, съдържаща всички атрибути за законосъобразност, и е мотивирана. В нея е посочено датата на извършване на нарушението, индивидуализирано е лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, както и законовите разпоредби.

Отправят се възражения, че неоснователно е наведено оплакване за нарушена процедура по чл. 193, вр. чл. 194, ал.1 от КТ; неоснователност на наведено оплакване за липса на компетентност на Ръководител МЕР- Бургас. Правоспособността на инж. В.

К., издал Заповед №ЧР-8/16.05.2022г.ЕСОЕАД МЕР Бургас, произтича от Пълномощно на изпълн. директор на ECO ЕАД А. Ц.; Неоснователност на наведено оплакване за разминаване в часовия диапазон за използване на л. автомобил в периода от 07:54:44 до 08:25:59 часа и от 09:05:59 до 09:38:06 и, че времето не съответства на записаното. Конкретизира се, че разликата от един час идва от разликата в сверяване на часовника и проследяване от GPS.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като в нея са конкретно посочени кои точно разпореждания на работодателя, ищецът Г. П. С., на длъжност „***“ в МЕР-Бургас е нарушил.

Твърди се, че ищецът с действията си използвайки чужд чип, при изпълнение на възложената му работа е допуснал съществени пропуски в работния процес и от собственото си виновно поведение иска да черпи права.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че от *** година с трудов договор ищецът 3 е назначен на работа в „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, Мрежови експлоатационен център – Бургас, като от 01.08.2019г. с допълнително споразумение е на длъжност „***“.

Установено е, че с доклад на ръководител сектор „Човешки ресурси“, ръководителят на МЕР Бургас е бил уведомен за несъответствия в документите за изплащане на извънреден труд, а именно 2 часа извънреден труд, положен на 26.03.2022г., който не е бил начислен на ищеца, въпреки че в този ден същият е бил дежурен. Въз основа на негово разпореждане е назначена проверка, която да установи причините за тези несъответствия. Резултатите от проверката са обективирани в Доклади №№ МЕР-БС-Д-456/05.04.2022 г., на инж. Ж. Г. - Ръководител сектор „Ел. п/с“, и МЕР-БС-Д-496/08.04.2022 г. на С. Д. - Инженер ЗБРООС, видно от които е констатирана гореописаната фактическа обстановка.

Безспорно се установи, че с получено на 29.04.2022г. писмо Г. С. е бил поканен да даде писмени обяснения. На 05.05.2022г., в предоставения му десетдневен срок, ищецът е депозирал своите писмени обяснения, в които излага, че инстиктивно е използвал чипа, намерен в служебния автомобил, както и че е използвал чипа, прикачен към връзката с ключове за ел. подстанция „Айтос“, тъй като не е знаел, че не трябва да се използва.

Със заповед № ЧР-8/16.05.2022г. на ръководител МЕР Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От фактическа страна е установено, че на 26.03.2022г. ищецът е бил дежурен и при получаване на обаждане от дежурен от Опорен пункт Стара Загора за задействана противопожарна система на ел. подстанция „Айтос“ и разпореждане да се отиде на място, Г. П. С. отива в базата „Поддържане и ремонт на ел. подстанции“ на МЕР Бургас и потегля към ел. подстанция „Айтос“ с МПС с per. № ***, като не използва персоналния си чип за поименна идентификация на водача след като запалва автомобила, а използва чужд чип, оставен на таблото. По обратната дестинация от ел. подстанция „Айтос“ към базата „Поддържане и ремонт на ел. подстанции“ на МЕР Бургас повторно използва чуждия чип за поименна идентификация на водача в периода от 07:54:44 ч. до 08:25:59 ч. и от 09:05:59 ч. до 09:38:06 ч.

След пристигане на място в ел. подстанция „Айтос“, Г. П. С., не използва предоставения му от МЕР Бургас персонален чип за деактивиране на системата за контрол на достъп, а използвал служебния чип, зачислен на ел. подстанция „Айтос“.

Същите действия се повторили и преди напускане на гореупоменатата подстанция за активиране на системата за контрол на достъп. Работодателят е приел, че с тези си действия Г. С. е нарушил разпоредбите на т. 10.1 от раздел III Основни функции и задължения на *** от Правилата за управление на подстанции от опорен пункт, а именно: „отчитането на отработеното време, докато служителят е на разположение се извършва по данни от системата за проследяване позицията на автомобила (GPS) и извадка от системата за контрол на достъп до обекта “; разпоредбите на чл. 126, т. 10 от КТ, предложение първо от КТ, а именно: „да спазва вътрешните правила, приети в предприятието“; разпоредбите на т. 2 от Организация на работа, свързана с прилагане на GPS контрол в ECO ЕАД от „Вътрешни правила за организация на работа, свързана с прилагане на системата за проследяване на автопарка на ECO ЕАД - GPS контрол на МПС, собственост на ECO ЕАД“, а именно:

„Ползването на служебни МПС се осъществява от лица, притежаващи идентификационна карта (чип) за поименна идентификация на водача. Не се допуска 4 предоставянето и ползването на лично притежавана идентификационна карта (чип) на друго лице“.

Заповедта, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание е връчена на същия на 16.05.2025 г.

Исковата молба против тази заповед е входирана в РС – Бургас на 27.06.2022 г., т. е в законоустановения двумесечен срок.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 357, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ за отмяна на Заповед № ЧР-8/16.05.2022 г. на ръководител МЕР Бургас, с която на ищеца Г. С. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като незаконосъобразна.

Съдът преценя предявеният иск за процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и в срока, указан в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Заповедта е издадена от компетентен орган – ръководителят на МЕР Бургас и е издадена в рамките на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма и е мотивирана.

Преди налагане на дисциплинарното наказание е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, задължаваща субекта на дисциплинарна власт да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. От доказателствата по делото се установява, че за посоченото в заповедта нарушение от ищеца са искани обяснения и такива са дадени.

Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която съдържа императивно определени реквизити. В същата следва да се посочи нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.