Определение № 537 от 09.09.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Сливен, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500323 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район *******, представлявано от Д.Ш.

Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и П.Н.Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез представител по пълномощие против Определение № 2548/02.07.2025г. по гр. дело № 1137/2025г на Районен съд Сливен, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 409 от 22.05.2025г. по гр.д. №1137/2025г. на СлРС направено от ответното дружество, в частта за осъждане на ответното дружество да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от НРАВ вр. чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 496 лв. , като неоснователно.

В жалбата се поддържа, че счита, че юридическа работа, извършена от процесуалния представител на ищеца, се изчерпва със съставянето и подаването на лаконична искова молба, съдържаща отрицателен установителен иск, който е признат от ответника, като е постановено решение по чл. 237 от ГПК. По делото не са събирани доказателства, не са представяни аргументи по същество и страните не са се явили в единственото проведено открито заседание. При това положение счита, че с оглед на ниския материален интерес на делото, който е 1960 лева, видът и количеството на 1 извършената работа, която е относително малка по обем, и най-вече предвид незначителната правна и фактическа сложност на делото, по което искът е признат още с отговора на исковата молба, са налице предпоставките за намаляването на разноските и под определения размер от 574,40 лева. С оглед на гореизложеното и взимайки предвид императивния характер на постановеното от СЕС Решение от от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, счита че Районен съд Сливен не е изпълнил служебните си задължения да прецени правната и фактическа сложност, както на самото производство, така и на извършените от страна на ищеца процесуални действия. В конкретния случай, правилната преценка на същите обстоятелства следвало да насочат първоинстанционния съд да преизчисли присъдените в полза на ответника разноски, поради наличието на определените в Решението на СЕС предпоставки. В обобщение иска да се отмени обжалваното Определение № 2548/02.07.2025г, по описа на PC Сливен, и да се измени Решение Per. № 409 от 22.05.2025 г. в частта му за разноските, като се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под присъдения размер съгласно правната и фактическа сложност на делото.

Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно, справедливо и съобразявайки се с правната и фактическа сложност е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска жалбата да се остави без уважение.

Районният съд е приел, че ответното дружество е станало причина за завеждането на делото, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 574.40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от НРАВ и държавна такса в размер на 78.40лв, Съдът е съобразил, че цената на предявения иск е 1960лв и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 496лв.

С Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС с цел развитие на правото състав на Гражданската колегия с председател В.Р. и членове Г. М. (докладчик) и А.Ц. допуска за разглеждане спор за разноски. ВКС разяснява, че фактическите 2 състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, 3 ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.

78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Такава преценка е направена от районния съд и правилно е било отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ******* против Определение № 2548/02.07.2025г. по гр. дело № 1137/2025г на Районен съд Сливен, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 409 от 22.05.2025г. по гр.д. №1137/2025г. на СлРС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Сливен, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500323 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район *******, представлявано от Д.Ш.

Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и П.Н.Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез представител по пълномощие против Определение № 2548/02.07.2025г. по гр. дело № 1137/2025г на Районен съд Сливен, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 409 от 22.05.2025г. по гр.д. №1137/2025г. на СлРС направено от ответното дружество, в частта за осъждане на ответното дружество да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от НРАВ вр. чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 496 лв. , като неоснователно.

В жалбата се поддържа, че счита, че юридическа работа, извършена от процесуалния представител на ищеца, се изчерпва със съставянето и подаването на лаконична искова молба, съдържаща отрицателен установителен иск, който е признат от ответника, като е постановено решение по чл. 237 от ГПК. По делото не са събирани доказателства, не са представяни аргументи по същество и страните не са се явили в единственото проведено открито заседание. При това положение счита, че с оглед на ниския материален интерес на делото, който е 1960 лева, видът и количеството на 1 извършената работа, която е относително малка по обем, и най-вече предвид незначителната правна и фактическа сложност на делото, по което искът е признат още с отговора на исковата молба, са налице предпоставките за намаляването на разноските и под определения размер от 574,40 лева. С оглед на гореизложеното и взимайки предвид императивния характер на постановеното от СЕС Решение от от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, счита че Районен съд Сливен не е изпълнил служебните си задължения да прецени правната и фактическа сложност, както на самото производство, така и на извършените от страна на ищеца процесуални действия. В конкретния случай, правилната преценка на същите обстоятелства следвало да насочат първоинстанционния съд да преизчисли присъдените в полза на ответника разноски, поради наличието на определените в Решението на СЕС предпоставки. В обобщение иска да се отмени обжалваното Определение № 2548/02.07.2025г, по описа на PC Сливен, и да се измени Решение Per. № 409 от 22.05.2025 г. в частта му за разноските, като се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под присъдения размер съгласно правната и фактическа сложност на делото.

Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно, справедливо и съобразявайки се с правната и фактическа сложност е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска жалбата да се остави без уважение.

Районният съд е приел, че ответното дружество е станало причина за завеждането на делото, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 574.40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от НРАВ и държавна такса в размер на 78.40лв, Съдът е съобразил, че цената на предявения иск е 1960лв и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 496лв.

С Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС с цел развитие на правото състав на Гражданската колегия с председател В.Р. и членове Г. М. (докладчик) и А.Ц. допуска за разглеждане спор за разноски. ВКС разяснява, че фактическите 2 състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, 3 ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.