Решение № 259 от 08.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100101954 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на С. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 71, етаж партер, офис 1, адвокат А. Ч. срещу Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Поморие, ул. Солна № 50, адвокат Д. Б..

Видно от изложеното, ищецът е баща на ответника а майка на ответника е В. Д. С.-понастоящем покойница. През 1997г. родителите на ответника с а м у д а р и л и следния недвижим имот-семейна имуществена общност: самостоятелен обект в сграда-АПАРТАМЕНТ, с площ от 78.470 кв. м., находящ се на адрес: ***, ведно с избено помещение и 4.39 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в имота. Сделката за дарение е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том II, дело № 682/1997 г. на Христо Ройдев-Районен съдия /и.д.нотариус/ при Поморийски районен съд.

Ищецът твърди, че последните години, той и неговата съпругапреди да почине са имали нужда от грижи и средства предвид 1 напредналата им възраст, влошеното здравословно състояние и на двамата и съответно ниските им доходи. По това време за тях е полагала основно грижа тяхната дъщеря, която е осигурила и жена-П.

Х., която да се грижи за тях. Ищецът твърди, че са прехвърлили на дъщеря си последните недвижими имоти, които са притежавали, което е довело до недоволството на ответника-техен син и до влошаване техните отношения, въпреки, че ищецът е неговата съпруга са дарили имоти и пари и на сина си. Един ден след смъртта на съпругата на ищеца и майка на ответника, на 25.06.2024г., ответникът е посетил ищеца в къщата, в която живее на адрес: ***, като му е завил, че повече няма да заплаща разходите за гледането му от П. Х..

Ответникът е поискал ищеца и негов баща да напусне къщата, в която живее. Ответникът е искал да изгони жената, която е полагала грижи за неговия баща. Тогава ищецът е заявил, че има нужда от тази жена, защото не може да се справя без нейната помощ, има нужда от издръжка и помощ. Заявил е, че няма къде да отиде да живее, ако синът му и ответник по делото го изгони от къщата, която обитава.

Ищецът счита, че именно тази среща между него и ответника следва да се счита, като датата на която е поискал от сина си, да му предоставя нужната му издръжка. Твърди се, че исковата молба също играе роля на покана до ответника да заплаща издръжка на ищеца.

Ищецът твърди, че ответникът не му е предоставил издръжката, от която се нуждае, поради което се иска отмяна на направеното дарение от страна на ищеца на ответника, или отмяна на подарената от ищеца на ответника ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, с площ от 78.470 кв. м., находящ се на адрес: ***, ведно с избено помещение и 4.39 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в имота. Ищецът твърди, че ответникът се е разпоредил с този имот по силата на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том I, нот. дело № 4/2014г. на нотариус, вписан в НК под № 556. Поради това разпореждане и невъзможността имота да се върне в патримониума на ищеца, се иска осъждането на ответника да заплати 2 на ищеца част от неговата парична равностойност или се търси сумата от 40 000 лева от общо дължимата такава от 120 000 лева.

Обезщетението се претендира със законна лихва.

Претендират се направените в съдебното производство разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни. Оспорва се изложената фактология, че дъщерята на ищеца е полагала изцяло грижи за него. Напротив твърди се, че предимно ответникът се е грижил за нуждите на ищеца, включително и за осигуряване на финанси за същия.Твърди се, че ищецът не посочва размер на необходимата му издръжка.Твърди се, че не са налице предпоставките по закон за отмяна на дарението, а именно не е налице нужда от издръжка за ищеца и възможност на ответника да я дава. В тази връзка, ответникът твърди, че е невярно изложеното от ищеца в исковата молба, че продажбата на дарения имот е станало за сума в размер на 80 000 лева. Ответникът твърди, че продажната цена за този имот е записаната в нотариалния акт цена от 20 774,70 лева, както и се твърди, че цената е получена от ищеца, който не я е предал или превел на ответника. Ответникът твърди също така, че липсва непризнателност и дарението не се отменя, когато надареният няма достатъчно средства и предоставянето на издръжка на дарителя, би поставил себе си и лицата, които издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Ответникът твърди също така, че дарението, като едностранна, безвъзмездна сделка не създава задължение на дарения да издържа, да помага и да се грижи за дарителя. Задължение за издръжка би възникнала при изпадане на дарителя в състояние на нужда от издръжка, като следва да поиска такава от надарения. Отказът от даване на издръжка следва да бъде доказан. Оспорва се такова искане да е отправяно от ищеца до ответника и да е налице отказ.

Ответникът иска отхвърляне на предявените искове като 3 неоснователни и недоказани и иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд приема за доказана следната фактология по делото:

Няма спор по делото, че ищецът е баща на ответника а негова майка е В. Д. С.-понастоящем покойница.

Видно от представения по делото нотариален акт за дарение № 113 от 1997г., но не е спорно и между страните, че на 09.05.1997г. родителите на ответника са му дарили следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, с площ от 78.470 кв. м., находящ се на адрес: ***, ведно с избено помещение и 4.39 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в имота. Видно от представената на лист 11гръб от делото схема на самостоятелен обект в сграда, актуалната индивидуализация на този апартамент е-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР за гр. Поморие.

Не е спорно също така, но и се установява от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том I, нот. дело № 4/2014г. на нотариус, вписан в НК под № 556, че дареният имот е продаден през 2014г. за сумата от 20 774,70 лева, като ответникът, като продавач е бил представляван от ищеца като негов пълномощник.

От разпита на свидетелите П. Х. и Р. Г. съдът приема за установено по делото, че между ищеца и ответника е имало влошени отношения по повод поведението на ответника към неговата майка, докато същата е била жива. Очевидно тези отношения /които принципно са извън предмета на делото/, са се влошавали, като след смъртта на майката на ответника и при посещението му на 25.06.2024г. при неговия баща и ищец по делото, конфликтът е ескалирал, при което ответникът е започнал да гони баща си от къщата, която обитава в гр. Ахелой и заявил е, че иска да изгони жената, която полага грижа за баща му-свидетелката Х.. Самият ищец 4 е признал в съдебно заседание, че все още обитава къщата в гр.

Ахелой. Ищецът признава и че към момента ползва помощта и грижата на свидетелката П. Х.. Видно от показанията на тази свидетелка до юни 2024г. заплащането за нейния труд е ставало и от двете деца на ищеца, а след този период за полаганата от нея грижа за ищеца и заплаща дъщерята на ищеца.

Неспорно по делото е също така, че ищецът е възрастен човекна 82 години. Представените на лист 30-гръб-35 от делото медицински документи и събраните гласни доказателства установяват, че ищецът е с тежко заболяване-болест на Паркинсон. Заради заболяването има тремор и не може да се обслужва сам, не може да си готви и да се храни са. Ищецът има и други придружаващи заболяванияхипертония и изкривяване на краката. Ищецът не може да се придвижва самостоятелно, без подкрепата на жената, която полага грижи за него.

От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, която не беше оспорена от страните и съдът приема за компетентно изготвена е видно, че доходите на ищеца от 01.07.2024г. възлизат на 756,74 лева, а от 01.07.2025г. на 819,65 лева. Вещото лице е изчислило средностатистическа месечна издръжка за пенсионер от 25.06.2024г. до датата на изготвяне на експертизата в размер на 1 000 лева.

Изчислена е и обективно необходимата издръжка на ищеца, като са съобразени конкретните нужди на ищеца, като размерът на тази месечна издръжка възлиза на 1 300 лева. Изчислен е минимално икономически обоснования размер на осигуряване на нормална издръжка за ищеца в размер на не по-малко от 900 лева месечно.

Вещото лице е посочило, че в тези месечни издръжки не е включена необходимата сума за възнаграждение за лице, което би полагало грижа за ищеца. Тази сума е изчислена средностатистически в размер на 1 200-1 500 лева.

При така установената по делото фактология, съдът извежда 5 следните правни изводи:

По делото са предявени кумулативно обективно съединени искове. Първият е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите за именно за разваляне на договор за дарение, сключен между страните по делото, поради недаване на издръжка от надарения при необходимост от такава за дарителя.

Вторият иск е с правно основание чл. 227, ал. 5 от Закона за задълженията и договорите, а именно за обезщетяване на ищеца със стойността на подарения имот, който е разпореден от надарения и не се намира в неговия патримониум.

Съдът намира за доказана и основателна първата предявена претенция, тъй като се установиха всички предпоставки на чл. 227, ал.

1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите. Установи се поделото, че ищецът е дарил на своя син и ответник по делото недвижим имот. Съдът намира, че с подаването на исковата молба, ищецът е заявил нуждата си от издръжка, като исковата молба може да служи за такава покана, в какъвто смисъл е постановеното от ВКС в решение по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.

Видно е, че ищецът е посочил, че получаваните от него доходи не му позволяват да покрива всички свои нужди за режийни битови разноски, за храна, за лекарства и за разноска за ползване на чужда помощ, която се установи, че е абсолютно необходима за ищеца.

Неоснователно е твърдението на ответника, че ищецът следва да посочи конкретен размер на издръжката, която търси. Достатъчно е ищецът да се заяви пред надарения, че не може да покрива нуждите си с получаваните от него доходи, за да е налице валидно търсене на издръжка от надарения. Трайната нужда от издръжка и конкретния й размер се установяват при съпоставка на доходите на надарения и дали същите са достатъчни да покрива своите нужди. В този смисъл настоящия съдебен състав се позовава на съдебна практика 6 обективирана в следните решения на ВКС, а именно: Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева; Решение № 50299 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Анелия Цанова;

Решение № 145 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев. По делото се доказа и трайната нужда за ищеца от такава издръжка, считано от подаване на настоящата искова молба-23.12.2024г. до приключване на съдебните прения. Посредством съдебно-икономическата експертиза е видно, че ищецът получава доход в размер на около 800 лева, а за задоволяване на личните му нужди е необходима такава от 1 300 лева. Към тази изчислена от експерта месечна издръжка, която е изцяло съобразена с конкретните нужди на ищеца следва да се прибави и разноската, която следва да се плаща за ползване на чужда помощ. Видно е, че средностатистически тази месечна разноска възлиза на 1 200-1 500 лева. Тъй като по делото е установено посредством събраните гласни доказателства, че реално плащания размер за ползвана чужда помощ от ищеца възлиза на 1 000 лева, то разноската в този размер следва да се прибави към нужната месечна издръжка за ищеца. С оглед на което и съдът приема за доказан размер на месечната издръжка на ищеца такава в размер на 2 300 лева. При съпоставка на доходите на ищеца и необходимата му издръжка е видно, че същият не може да покрива нуждите си със собствени средства или се нужда от месечна издръжка в размер на около 1 500 лева. Тук следва да се отбележи, че са неотносими към спора, наведените от ответника твърдения и опит да се установи, че в по-ранни периоди от време, ищецът е разполагал с високи доходи. От значение за основателността или не на предявената претенция е реалната трайна нужда от издръжка на дарителя към момента, в който същият я е потърсил от надарения. Изцяло неотносимо към делото е и твърдението на ответника, че същият не е получил от ищеца сумата от продажбата на дарения имот. Безспорно ищецът е действал като пълномощник на ответника по тази сделка, но 7 предаването на сумата от пълномощника на упълномощителя е предмет на други правоотношения между тях, които нямат връзка с настоящото дело. Безспорно към приключване на съдебните прения ищецът, считано от подаване на исковата молба, установява по делото трайна нужда от издръжка, която не му е предоставена от ответника.