Определение № 4347 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4347 гр. Варна, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502824 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 300535/20.10.2021г, подадена от СТ. Й. П. против протоколното определение на ВРС-ХІХс-в от с.з. на 13.10.2021 по гр.д.№ 29921/2021, с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Постановеното от съда спиране е до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по образуваното от настоящия съпруг на ответницата П. Ж. Ч., пред ВОС гр.д.

№ 2406/2021г за установяване бащинството на детето Йордан Стойчев П..

Счита определението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като излага подробни доводи:

1.Страни по настоящото производство са С.П. и Г.Ч. - бивши съпрузи. По време на брака им се раждат децата Йордан Ст.П., род.30.11.2011, и Младен Ст. П., род.9.05.2017, за което ответницата в бракоразводния процес настоява, че е дете на ищеца.

2.На 26.02.2021г е подадена ИМ по настоящото дело за разширяване на режима на личен контакт /споделено родителство/ по отношение на детето Йордан Стойчев П.

3.За 14.07.2021г било насрочено провеждане на първо по ред заседание, но поради подадена молба от отв.страна за служебна ангажираност, производството било отложено за 13.10.2021г.

4.На 04.10.2021г, след проведено между Ст.П., детето Йордан П. и социалният работник събеседване във връзка с изготвяне на социален доклад по делото, настоящият съпруг на отв. Г.Ч. - П. Ч. се свързал със Ст.П. и поискал да се срещне с него. На 1 състоялата се среща П. Ч. му заявил, че е подал искова молба пред ВОС за оспорването на бащинството на детето Йордан П. с единствената цел да спре производството по настоящото дело, а също и че щял да сподели това с детето.

5. В следващите дни, и по–точно на 8.10.02021г детето Йордан споделило с баща си, че П. Ч. му казал, че е подал иск срещу баща му С.П., че не му бил баща, за да се спре делото за разширяване на режима на личен контакт и докато С.П. не оттеглел подадена от него въззивна жалба по друго гр.дело № 3624/2020г на ВОС по повод спор за произход по отношение на детето Младен П., образувано по иск на П. Ч. срещу майката Г.Ч., детето и Ст.П..

Случилото се силно разстроило и стресирало детето Йордан, което е на възраст, за да разбира това; започнало да задава въпроси дали в действителност Ст.П. е негов баща и се е разплакало. Това мотивирало бащата да подаде Сигнал до отдел „Закрила на детето"гр.Варна.

6.В проведеното на 13.10.2021г с.з. жалбоподателят оспорил основателността на искането за спиране поради наличието на друго висящо дело пред ОС-Варна със становище, че новообразуваното съдебно дело е симулативно поради обстоятелствата, изложени по-горе в абзаци 4 и 5, и за тяхното установяване поискал събиране на доказателства, които съдът не разгледал, но въпреки това не уважил възражението, което счита за нарушаване на процесуалните правила.

7.Счита образуваното дело за оспорването на произход за привиден съдебен процес, като доколкото у ищеца е било налице ясно съзнание, че изнесените от него твърдения не отговарят на обективната истина, но, целейки да постигне определен резултат – използване на образуваното дело като основание за спиране на настоящото производство. Затова счита, че е налице злоупотреба с процесуални права, упражнени в противоречие с принциа, визиран в чл.3 ГПК

8.При изработването на разпоредбите, обхванати от промяната на СК през 2020г, се преплитат интереси на много лица, но разпоредбата, даваща право на трето лице да оспорва бащинство е въведена от една страна, с оглед добруването на детето (чл.62 ал.5 СК in fine), а от друга - да се предостави възможност на всеки мъж да защити правото си на личен и семеен живот (чл.8 от КЗПЧ), когато не е знаел определени факти свързани с произхода на дете, а НЕ с цел да се спират съдебни дела във връзка с осъществяване на режим на личен контакт, поради което обусловеността между делата трябва да се преценява във всеки конкретен случай, защото се засяга правното положение на детето в един продължителен период от време и се внася несигурност не само от правен, но и от социален характер.

9.Твърди се, че и към настоящия момент ищецът по делото за установяване на бащинство по никакъв начин не е възпрепятстван да контактува с детето Младен П., неговото право на личен и семеен живот по никакъв начин не е накърнено. Той е този, които живее съвместно с ответницата по двете дела - Г.Ч., на която е предоставено упражняването на родителските права върху детето.

2

10.Счита, че именно ВРС е компетентен да направи преценка за евентуалната симулативност на производството по оспорването на произхода на детето от бащата, в която връзка са направени и доказателствените искания.

11.Няма съмнение колко дълбоко и същностно се засягат отношенията в семейството след измененията и допълненията, извършени със ЗИДСК 2020г., които преуреждат по същество целия институт на произхода. Но ако се създаде съдебна практика по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, свързана с новата ал.5 на чл.62 от СК, с която винаги се уважава направеното искане за спиране на производствата за изменение на постановен режим между баща и дете, без оглед на фактите в конкретния случай (заявено възражение за симулативен съдебен процес досежно обуславящото дело), то се оказва, че неограничен кръг лица от мъжки пол са легитимирани да оспорват произход на което и да е дете, поради което е налице сериозна вероятност да злоупотребяват с това си право, преследвайки други цели, а не за да защитят правото си, закрепено в чл.8 КЗПЧ, на личен и семеен живот, за който не са подозирали .

Трудно е да се намери баланс, от една страна, между интересите, които се преплитат в новата ал.5 на чл.62 СК - на третото лице, което твърди, че е биологичният баща (при незнание на тези факти), на обществото, на детето, на системата от семейноправни и родствени връзки, а от друга страна - между два от принципите - на стабилност и на истинност, върху които се изгражда правният институт на произхода в българското семейно право.

Ето защо, с цел съблюдаване на принципа, установен в чл.3 ГПК съдът, упражнявайки правомощията си по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, би следвало да се ръководи от чл.5 и чл.7 от ГПК и да зачете спецификите на всеки конкретен случай, като е необходимо всякога да извърши преценка и анализ на въпроса дали е налице връзка на преюдициалност, да допусне и събере доказателства за симулативен процес на обуславящото съдебно производство по повод твърденията на страните, преди да се произнесе с определение за спиране на дело от такъв характер. Подобно процедиране е съответно на установената в чл.8 ЕКЗПЧОС защита на правото на личен и семеен живот както на юридически признатия баща, така и на мъжа, които твърди, че е биологичен баща. Извършването на тази предварителна преценка е необходимо, за да бъде постигнат справедлив баланс между интересите на страните в двете производства и най-вече, за да се защитят интересите на участващото в спора дете.

Спирането на производството на настоящия етап от делото, в който следваше да съберат допуснати доказателства установяващи нуждата да се разшири значително режима на личен контакт между довереното ми лице и детето Йордан П., не би могло да се приеме за хипотеза, в която е постигнат справедлив баланс между тези конкуриращи се интереси на страните и най-вече този на детето.

При това положение, в конкретния случай задължението на съда да следи за наличие на процесуални пречки за движение на производството трябва да бъде съобразено с очертаните релевантни факти, а не единствено въз основа на издадено съдебно удостоверение за висящността на друго дело, при наличие на въведено възражение за 3 симулативност на новообразувано съдебно производство, като това развитие на настоящото съдебно производство не е съобразено както с оглед най-добрия интерес на детето, така и с оглед защитата правото на личен и семеен живот, провъзгласено в КЗПЧ.

12. Детето Йордан П. в продължение на целия си живот е познавал жалбоподателя като свой баща. В тази връзка недопустимо е детето да се поставя в една „измислена" ситуация поради щението на трето лице само защото по отношение на неговия брат Младен е висящо дело за това кой е неговият биологичен баща. С оглед развитието и формирането на личността на детето Йордан - в посочената възраст, то е много чувствително, не само заради собственото му чувство за самоопределеност и семейни връзки, а така и с оглед самочувствието му в социалната среда, в която ежедневно попада. В негов интерес е да може да разчита на стабилността, сигурността, честотата и непрекъснатостта на отношенията си със своя родител - баща му С.П..

В контекста на последния абзац е недопустимо (предвид въведено възражение за симулативност) да се защити интереса на едно трето лице на настоящия съдебен процес само въз основа неговите твърдения, били те и неоснователни, да се накърнява настоящия живот на детето, който то води, независимо от раздялата на родителите му, а напротив да се разглежда в аспекта на съществуването му сред познатите му роднини. Що се касае до принципа на истинност - той ще бъде защитен, но докато спорът за конкуриращите се права на двамата бащи се реши, в интерес на детето е решенията на компетентните органи да се преценяват в полза на този, който, независимо от биологията, е създал и поддържа бащинска връзка с детето.

13. Най-после, след приключване на съдебното заседание на 13.10.2021г и извън сградата на PC-Варна, третото лице П. Ч., в присъствието на други лица, отново заявил на Ст.П., че Г.Ч. щяла да се съгласи на какъвто режим искал да му бъде разширен с детето Йордан П., както и че щяла да оттегли исковата молба пред ВОС относно оспорване произхода на детето Йордан П., само ако С.П. оттегли въззивната си жалба срещу решението по гр.д. № Зб24/2020г на ВОС.

Поради всичко изложено моли за отмяната на постановеното протоколно определение от 13.10.2021г за спиране на производството, на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия С жалбата са направени и доказателствени искания за: допуснете на двама души свидетели, чрез които да се установи наведените още пред ВРС възражения, както следва:

1/ единият свидетел ще установява, че на 4.10.2021г, след проведеното между Ст.П., детето Йордан П. и социалният работник събеседване във връзка с изготвяне на социален доклад по делото, настоящият съпруг на отв.Г.Ч. - П. Ч. се свързал с жалбоподателя и поискал да се срещнат. На проведената среща П.Ч. заявил на Ст.П., че е подал ИМ за оспорването на бащинството на детето Йордан П. с единствената цел да бъде спряно производството по настоящото дело, както и че щял да сподели това с детето.

4

2/ Вторият свидетел ще установява, че на 8.10.2021г детето Йордан споделило с баща си, че П. Ч. му казал, че бил подал иска срещу С.П., който не му бил баща, за да се спряло делото за разширяване на режима на личен контакт и че докато Ст.П. не оттеглел подадената от него въззивна жалба по друго гр.д.№ 3624/2020г на ВОС по спора за произход за детето Младен П., образувано по иска на П. Ч. срещу майката Г.Ч., детето и доверителя ми.

Ще установява и факта, че след приключване на с.з. на 13.10.2021г и извън сградата на ВРС, П. Ч. в присъствието на други лица отново заявил на Ст.П., че Г.Ч. щяла да се съгласи на какъвто режим искал да му бъде разширен с детето Йордан, и че ще оттегли ИМ за оспорване произхода на детето Йордан, само ако Ст.П. оттеглел въззивната си жалба срещу решението по гр.д.№3624/2020г на ВОС

В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба Г. МЛ. Ч. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.

Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна.