Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21884 от 02.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9500/2023
Вид
Решение № 21884
Подписан
02.12.2024
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.126 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18д, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21884 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.ТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К. като разгледа докладваното от В.ТА СТ. Г. Гражданско дело № 20231110109500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.126 и сл. АПК, вр. §19 ЗИДАПК (ДВ, бр.39/20.05.2011 г.)

Образувано е по жалба вх.№ ./22.02.2023 г. по описа на СРС, подадена от С. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ***, ет. 4, ап. 11, И. Г. Д., ЕГН **********, с. Л., ***, Т. М. С., ЕГН **********, с. Л., ***, Д. С. С., ЕГН **********, с. Л., ***, М. С. Д., ЕГН **********, с. Л., ***, М. С. А., ЕГН **********, с. Л., ***, Г. Л. А.,

ЕГН **********, с. Л., ***, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. КБ І № 99, ет. 3, чрез адвокат С. М., срещу Решение № 59-3 от 24.1.2023 г. на О.С.З. – И., с правно основание на жалбата чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Като заинтересовани страни са конституирани лицата В. Б. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д.бад, бл. 43, вх. В, ет. 5, ап. 41, Й. Б. А., ЕГН **********, с. Л., ***, И. Б. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

Захарна фабрика, бл. 44, ет. 4, ап. 19; С. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 1А, бл. 512, вх. 3, ет. 4, ап. 64, Д. В. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

В – 1, бл. 522, ет. 12, ап. 55, М. В. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д., бл.

412, вх. Б, ет. 9, ап. 50, Е. Г. С., ЕГН **********, гр. Нови Искър, ***А, Г. Т. К., ЕГН **********, с. Л., ***, Ц. Г. Б., ЕГН **********, гр. София, ***, Г. Г. Г., ЕГН **********, с. Л., ***, Л. Н. С., ЕГН **********, с. Герман, ***; А. А. А., ЕГН **********, с. Л., ***; В. А. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д., бл. 262, вх. Б, ет. 4, ап. 36; М. Т. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 1, бл.

45, вх. 13, ет. 2, ап. 211; С. Т. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Л., бл. 544, 1 вх. Б, ет. 6, ап. 40; С. А. Х., ЕГН **********, гр. Софи, кв. С.ово, ул. Б. (13-та) № 18; А. С. Х., ЕГН **********, гр. София, ***; М. С. Х., ЕГН **********, гр. София, кв. С.ово, ***; Н. М. Р.,

ЕГН **********, с. Л., ***; Ю. М. Т., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Н. 2 част, бл. 237, вх. А, ет. 6, ап. 24; П. К. П., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Обеля 21, бл. 221, вх. Б, ет. 8, ап. 45; С. Б. Я., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Д., бл. 306, вх. Д, ет. 4, ап. 119; Д. Б. Я., ЕГН **********, гр.

София, ж.к.М 4, бл. 421, вх. 2, ет. 2, ап. 23; М. К. С., ЕГН **********, с. Л., ул.

Б. (47-ма) № 8; Л. И. В., ЕГН **********, гр. София, ***, ет. 2; С. И.

В., ЕГН **********, с. Л., ***; Н. И. П., ЕГН **********, с. Л., ***; З. И. Н., ЕГН **********, с. Л., ***; Г. А. Г.,

ЕГН **********, с. Бусманци, ***; И. А. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Левски Зона В, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 15.

В жалбата се сочи , че жалбоподателите обжалват Решение № 59-3 на ОСЗ-И. от 24.01.2023 г., гр.София, ЕКАТТЕ 68134, изцяло като необосновано, неоснователно и незаконосъобразно. Твърдят, че с Решение № 59/23.07.2007 г. на ОСЗГ „П.“ им била възстановена, в качеството им на наследници на ЦБ А., в съществуващи (възстановими) стари реални граници Л. от 1.736 дка /един дка и седемстотин тридесет и шест кв.м/, девета катег.ия, местност „В.ото”, имот № 403073, по картата на землището, при граници (съседи): № 403074 Л. на ОБЩИНА П. - кметство с.Л. № . Л. на наел. на К. Т. В. № 000483 Полски път на ОБЩИНА П. - кметство с. Л.. Към Решението била издадена и заверена скица на имот № 403073, която представлява неразделна част от това решение.

Сочат, че това решение се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 59 от 12.05.1993 г. Твърдят, че процедурата по възстановяване на правото на собственост, в стари реални граници за г.еописаната л. била изцяло завършена и жалбоподателите са придобили правото на собственост върху същата, считано от 06.08.2007г., денят когато това решение е влязло в законна сила.

Твърдят, че 16 години по-късно, с Решение № 59-3 на ОСЗ- И. от 24.01,2023 г., гр.София, ЕКАТТЕ 68134, в качеството им на наследници на ЦБ А., им се отказвало възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на НИВА с площ от 1 200 кв.м., девета катег.ия, находяща се в землището на с.Г.ни Л., местността „Бърдо”, без посочени граници, заявен под № 11 от заявлението и установено с емлячен регистър, парт. № 337,стр.364.

Като мотив за отказа за възстановяване на право на собственост било посочено съдебно Решение от 02.08.1994 г. на СРС, гр.д. № 66/1993 г., З7-ми състав и съдебно Решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-ти Д състав, постановено по гр.д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на 25.04.2017 г.

Сп.ед ответника и двата административни акта касаели един и същ имот, което сп.ед жалбоподателите не е вярно. Считат, че процесният имот представлява л., а в отменителното процесно решение за правото на собственост е посочен като нива. Сочи, че е налице и разлика в квадратурата, като л.та е с площ от 1.736 кв.м., а нивата, която им се отнемала е с площ от 2

1200 кв.м., при условие че имотите са възстановени в стари реални граници.

Счита също така, че е налице и разминаване в местностите. Л.та се намирала в местността „В.ото”, а нивата е в друга местност, без да посочват името на последната, като твърди, че двете местности се намират на разстояние около три километра една от друга.

Твърдят, че собствената им л. била индивидуализирана със съседи и скица, която е неразделна част от решението, докато описаната в процесното решение нива е без посочени съседи.

Твърдят, че процесното решение не се отнася до възстановената им с решение № 59/23.07.2007 г. на ОСЗГ „П.”, в качеството им на наследници на ЦБ А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници НИВА с площ от 1 200 кв.м., не се отнасяло и до имоти възстановени на техния наследодател, липсвала идентичност. Твърди, че възстановеното на жалбоподателите право на собственост на Л.та в местността „В.ото” не е предмет на разглеждане и в посочените в процесното решение на административния .ган съдебни актове.

Молят съда да отмени изцяло Решение № 59-3 на ОСЗ-И. от 24.01.2023 г., гр.София, ЕКАТТЕ 68134 изцяло, като недействително, необосновано, неоснователно и незаконосъобразно. Молят да им бъдат присъдени разноските по делото.

Ответната страна О.С.З. – И. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че сп.ът за собственост е решен в полза на други лица, п.ади което ответникът правилно е възобновил административното производство и е издал ново решение за отказ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.

Заинтересованите страни С. Х., А. Х. и М. С. Х., чрез процесуалния си представител осп.ват жалбата като неоснователна, необоснована и неподкрепена с годни доказателства. Молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото релевантни за правния сп. доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за установеното следното от фактическа страна:

По делото е приложена цялата административна преписка с вх. № 59/27.09.1991 г. на наследниците на ЦБ А., землище Г.ни Л., по която е постановено процесното Решение № 59-3 от 24.01.2023 г. на ОСЗ – „И.“, с което ОСЗ „И." отказва да възстанови Нива с площ 1,100 дка, находяща се в землището на с. Г.ни Л., м. „Бърдо", без посочени граници, заявен под № 11 от Заявлението и установен с емлячен регистър, партида № 337, стр. 364, на наследниците на ЦБ А. със следните мотиви: Правото на собственост не се възстановява, п.ади Съдебно решение от 02.08.1994 г. на СРС, 37 състав по гр. д. № 66/1993 г. и Съдебно решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-Д състав по гр. д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на 25.04.2017 г.

От Удостоверение изх. № 59/13.02.2007 г. (лист 29 от делото), издадено 3 от СО, район „П.“ е видно, че в емлячния регистър на с. Л. от 1949 г., стр. 364, партида 337 на името на ЦБ А. са записани няколко имота, в това число и процесната нива в м. „Бърдо“ от 1.100 дка, като общата площ на имотите възлиза на 48 дка. Тези имотите са вписани в Заявление за възстановяване на собствеността вх. № 59/27.09.1991 г. върху 48,0 дка земеделски земи на ЦБ А., подадено от сина му СЦ А. (лист 193-195).

По преписката на ЦБ А. освен процесното решение са приложени следните решения за възстановяване на собствеността: Протокол № 59/12.05.1993 г. (лист 184-185), издадено от ПК А., с което на наследниците на ЦБ А. се признава за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне на 11 броя поземлени имоти с обща площ от 32 дка; Решение № 59/12.05.1993 г. (лист 184-185), издадено от ПК Л., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на 5 броя поземлени имоти, сред които и такъв в м. „Бърдо“ с площ от 1.100 дка; Решение № 59/18.01.1996 г. (лист 165-166), издадено от ПК Л., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на три броя имоти с обща площ от 4.942 дка; Решение № 59/26.04.1999 г. (лист 160-161), издадено от ПК Л., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на един поземлен имот в м. „Сукарица“;

Решение № 59/07.04.2000 г. (лист 155-156), издадено от ПК Л., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост по план за земеразделяне на 4 броя имоти с обща площ от 31.902 дка; Решение № 59/04.11.2005 г. (л. 151-152 от делото), издадено от ОСЗГ П., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници 2 броя имоти с обща площ от 11.803 дка.

С последното се допълва и изменя Решение № 59/12.05.1993 г., което не е представено по делото. Представен е Протокол № 59/12.05.1993 г. (т. 1), отнасящ се за имотите, които се възстановяват с План за земеразделяне;

Решение № 59/23.07.2007 г. (лист 8-9, 144}, издадено от ОСЗГ П., с което на наследниците на ЦБ А. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници имот в м. „В.ото“ с площ от 1.736 дка.

Постановени са и четири решения, с които се отказва правото на възстановяване на собствеността, п.ади Решение от 02.08.1994 г. на СРС, 37 състав по гр. д. № 66/1993 г. и Решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС, IV-Д състав по гр. д. № 12220/2013 г„ влезли в законна сила на 25.04.2017 г„ между които е и процесният имот, а именно: Решение № 59-1/24.10.2022 г. (лист 8182}, издадено от ОСЗ „И.“, с което отказва да възстанови в стари реални граници две ниви в м. „Сукарица“ с площи и две ниви в м. „И.кова л.“ с площи 0,9 дка и 2,0 дка; Решение № 59-2/24.10.2022 г. (лист 84), издадено от ОСЗ „И.“, с което отказва да възстанови с план за земеразделяне следните пет ниви: м. „Пешуница" - 1,8 дка, м. „Разливището“ - 2,0 дка, м. „Чунговица“ 1,7 дка, м. „Мандрански рид“ - 1,6 дка и м. „И.кова л.“ - 4,2 дка; Решение № 59-3/24.01.2023 г. (лист 76-77), издадено от ОСЗ „И.", с което отказва да 4 възстанови в стари реални граници следния имот: нива от 1.100 дка в м.

„Бърдо“; Решение № 59-4/24.01.2023 г. (лист 79), издадено от ОСЗ „И.“, с което отказва да възстанови с план за земеразделяне две ниви в м. „И.кова л.“ с площи 4,4 дка 2,0 дка.

По делото са представени и съдебни актове, а именно: Решение от 02.08.1994 г. по гр. д. № 66/ 1993 г. на СРС, 37 състав (лист 87-90), от което се установява, че наследодателят на всички страни Б. С А. към датата на включване в ТКЗС през 1949 г. е бил единствен собственик на 58 броя земеделски имоти в землището на с. Л. (Приложение 1); С Решение от 14.11.2011 г. по възз. гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, Ill-Б състав (лист 10-20, 124-134) г.ното Решение на СРС е частично обезсилено за част от имотите, заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ от наследниците на синовете му (Приложение 2 и Приложение 3); С Решение № 101/26.07.2013 г. (лист 94-96) ВКС отменя Решението на СГС, II- Б състав в частта, с която е обезсилено решението на СРС, 37 състав по гр. д. № 66/ 1993 г. и връща делото за ново разглеждане в друг състав.