Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260353 от 08.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1227/2020
Вид
Решение № 260353
Подписан
08.12.2021
В сила
09.08.2022
Състав
ДИМИТЪР МИКОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 08.12.2021 година гр. С.З.

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

08.11. 2021 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР:

Даниела Калчева

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ т.д.

№ 1227 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

С исковата молба ищецът посочва, че „В. Р.“ ЕООД и С.Р.Ж. са солидарно отговорни длъжници по отношение на „С.Х.А.“ ЕООД, като вземането на ищцовото дружество произтича от сключен между тях договор за заем от 28.09.2010 г., с размер на заемната сума - 45 000 лева и краен срок на погасяване (падеж) - датата 28.09.2015 г. По силата на този договор „С.Х.А.“ ЕООД е предоставило в заем на „В. Р.“ ЕООД горепосочената сума, а „В. Р.“ ЕООД, чрез своя управител, се е задължило да я върне на горепосочения падеж (28.09.2015г). Договорът бил подписан и от С.Р.Ж., в качеството му на физическо лице, като солидарен длъжник.

Твърди се, че заемната сума е реално предадена на дружеството-заемател в деня на сключване на договора за заем, като това обстоятелство било отразено в чл. 3 от договора, където е посочено освен всичко друго и, че: „С подписването на настоящия договор ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е получил днес, в деня на сключване на настоящия договор цялата заемна сума в брой от ЗАЕМОДАТЕЛЯ“

Тъй като на горепосочения падеж, а и до момента на завеждане на исковата молба, нито ответното дружество, нито солидарният длъжник са върнали дължимата сума, за „С.Х.А.“ ЕООД възникнал правен интерес да търси правата си по съдебен ред.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарните длъжници „В. Р.“ ЕООД - в ликвидация, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. *****. вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *****, представлявано от Управителя С.Р.Ж. ЕГН ********** и С.Р.Ж. ЕГН **********,***, в качеството му на физическо лице, да върнат, при условията на солидарност, на ищцовото дружество сумата от 45 000 лева, представляваща невърната на падежа главница по договор за заем от 28.09.2010 г., както и законната лихва върху главницата, за периода от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Р.Ж., с който оспорва изцяло предявения иск, като моли да му бъдат присъдени извършените в производството разноски.

Посочва, че в исковата молба се твърдяло, че на 28.09.2010 г. фирмата -ищец е предоставила на „В. Р.“ ЕООД заем в размер на 45 000 лева в брой. Твърди, че „В. Р.“ ЕООД и той като физическо лице, никога не са имали търговски отношения с ищцовата фирма, както и че нито той, нито „В. Р.“ ЕООД са получавали заем, особено в брой.

Сочи, че като приложение към исковата молба е представен договор за заем от 2010 г., върху който липсва негов подпис. Предвид това моли да бъде задължен ищецът да представи оригинал на посочения договор. Твърди, че екземпляр от такъв договор не притежава, не е подписвал такъв договор, както и касов ордер, удостоверяващ излизане от касата на дружеството на такава сума и получаването й от него в брой.

Твърди, че действително познава управителката на „С.Х.А." ЕООД. Отношения с нея и други притежавани от нея фирми е имал, но въпреки че били изминали повече от 10 години от твърдяната от нея дата на процесния договор за заем, ответникът не бил получавал такъв от нея. Твърди, че двамата с Б.Т. са осъдени за участие в престъпна група, извършвала престъпления по чл. 252, 253 НК за периода 2004 - 2011 г., включително Б. като представител на „С.Х.А." ЕООД.

Твърди, че ако все пак е налице такъв договор за заем, то той е с невярно съдържание. Изявлението в него, че ответникът е получил сумата от 45 000 лева като представител на „В. Р." ЕООД и се е задължил да отговаря солидарно, наред с фирмата твърди, че не е вярно.

Предполага, че такива договори в този период са били съставяни с цел избягване на концентрация на парични средства у един от участвалите в престъпната група и за пред финансово-контролните органи, както и с оглед на доказване на приходи, разходи, произход на средства, както и с оглед задължението за деклариране на средства в годишните данъчни декларации. Още повече, че ако заемното правоотношение било действително, то данъчните власти биха третирали сделката като търговска и за тях тя не би могла да бъде безвъзмездна.

Излага доводи, че безвъзмездният характер на тази сделка между търговци, всъщност доказвала, че изявленията в нея на представителите на фирмите всъщност не са верни. Като друго доказателство за твърденията си посочва, че вече повече от десет години, Б.Т. като управител на фирмата никога не му е пращала известия, че дължи връщане на получен заем, нито пък съобщение за предсрочна изискуемост на такъв. Друг аргумент е твърдяното предаване на пари в брой, което е неприето да се извършва между търговци, както и доказаното извършване от тази фирма през този период на „кредитна“ дейност по занятие.

Посочва, че въпреки че е минал изключително дълъг период от време от 2010 г. до сега, твърди, че не е полагал подпис под такъв документ, като не изключва възможността подписът му да е пренесен от друго място или да е налице „кражба на подпис". Твърди и че съдържанието на документа е невярно. Счита, че изявленията на лицата, поставили подпис не съответства на обективната действителност.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът посочва, че исканията му до съда по основание и размер си остават същите, каквито са изразени в петитума на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Посочва, че исковата молба е заведена срещу „В. Р.“ ЕООД - в ликвидация и срещу С.Р.Ж., в качеството на солидарен длъжник, като за правното състояние на ответното дружество били приложили съответни доказателства към самата искова молба.

Имайки предвид горното, както и изказаните в отговора твърдения, посочва, че от депозирания отговор не ставало ясно в какво качество е отговарял на иска С.Ж., дали като солидарен длъжник или и от името на „В. Р.“ ЕООД - в ликвидация. Счита, че последното е недопустимо, тъй като дружеството би следвало да се представлява от назначения ликвидатор, съгласно уредбата, дадена в глава седемнадесета от ТЗ и вписванията, налични по партидата на търговското дружество в Търговския регистър.

Във връзка с направеното в отговора оспорване на автентичността на представения с исковата молба Договор за заем от 28.09.2010 г., ищецът заявява, че желае да се ползва от доказателствената сила на представения с исковата молба договор.

На следващо място, в отговора били изказани предположения за причините, поради които процесния договор бил съставен, които предположения ищецът твърди, че не се базират на никакви доказателства и нямат отношение към настоящото производство, поради което и не счита, че следва да бъдат коментирани.

По-нататък в отговора се твърдяло, че: „Безвъзмездният характер на тази сделка между търговци, всъщност доказва, че изявленията в нея на представителите на фирмите всъщност не са верни. Друго доказателство за твърденията ми е, че вече повече от десет години, Б.Т. като управител на фирмата никога не ми е пращала известия, че дължа връщане на получен заем, нито пък съобщение за предсрочна изискуемост на такъв. Друг аргумент е твърдяното предаване на пари в брой, което е неприето да се извършва между търговци, както и доказаното извършване оттази фирма през този период на „кредитна" дейност по занятие.“

В тази връзка ищецът пояснява, че не се касае за безвъзмездна сделка, а за договор за заем, по силата на който едната страна е предоставила определена сума пари в собственост на другата, а последната се е задължила да върне тази сума пари на определения в договора падеж. В конкретния случай падежът бил настъпил на 28.09.2015 г. и не е било нужно кредиторовото дружество да изпраща специална покана на длъжника да върне получената в заем сума. Счита, че в случая е в сила правилото, че срокът кани вместо човека (dies interpellat pro homine). След като не е престирал на падежа счита, че длъжникът е изпаднал в забава (чл.84, ал.1 ЗЗД).

Следователно твърденията на ответника за „безвъзмезден характер“ на процесния договор за заем и за липса на покана за изпълнение, ищецът счита за безпочвени, необосновани и недоказани.

Във връзка с изказаните в писмения отговор твърдения, в смисъл че заемната сума не била получена и че ответникът С.Ж. не се бил задължил да отговаря солидарно със заемополучателя „В.

Р.“ ЕООД за връщането на същата сума, ищецът поддържа становището си, че желае да се ползва от доказателствената сила на процесния договор за заем, както и че същият договор носи подписа на С.Р.Ж., положен в качеството му на законен представител на дружеството-заемополучател и отделно в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник. Същият договор съдържал в себе си недвусмислени и категорични изявления, както за предаването и получаването на процесната заемна сума, така и за поемането на задължение за връщане на получената сума на определения падеж и за поемането на дълга при условията на солидарност от С.Р.Ж., който към момента на съставянето на договора е бил управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.“ ЕООД.

Ищецът счита, че доказателствената тежест да докаже горните правоизключващи възражения, лежи върху ответника.

Постъпил е допълнителен отговор от С.Р.Ж. в качеството му на физическо лице и на едноличен собственик на капитала на „В. Р.“ ЕООД, с който заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Счита, че освен твърденията за недължимост, посочени в отговора, вземането на „С.Х.А.“ ЕООД е погасено по давност.

По отношение на заявеното в допълнителната искова молба, че е недопустимо да подава отговор от името на „В.

Р.“ ЕООД взема становище, че е подал първоначалния отговор на исковата молба в качеството му на едноличен собственик на капитала, а изясняване на обстоятелствата дали „В. Р.“ ЕООД е в ликвидация и има ли назначен ликвидатор било задължение на ищеца. Твърди, че срокът на ликвидация на фирмата е изтекъл, а назначен ликвидатор, който да има право да представлява дружеството няма.

С определение №

260465/19.04.2021г., постановено по т.д. № 1227/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2021г., съдът е приел, че на ответника С.Р.Ж. следва да бъде назначен особен представител, тъй като за същият е изискана справка за постоянен и настоящ адрес и месторабота и съобразно тази справка до този ответник е изпратена призовка и след като не е открит от връчителя е залепено уведомление, като от залепването на уведомлението е изтекъл законоустановения срок.

По отношение на ответника „В.

Р.“ ЕООД /в ликвидация/ съдът е счел, че също следва да бъде назначен особен представител, тъй като това дружество е прекратено с решение на Старозагорския окръжен съд, което е приложено по делото. Дружеството е прекратено и по отношение на него следва да бъде извършена ликвидация, която се извършва от Агенция по вписванията, Търговски регистър. На назначените от Търговския регистър ликвидатори е изпращана призовка, като всеки един от тях е отказвал да я получи, тъй като заявява на съда, че не е встъпил в длъжност и не е подал декларация, за да осъществи правомощията си като ликвидатор и като представител на това дружество.

Досега на това дружество са назначавани няколко ликвидатора, от които има подавани молби по делото и които не желаят да встъпят в длъжността на ликвидатор.

Въз основа на това съдът прие, че дружеството, като юридическо лице няма как да бъде представлявано, тъй като дружества прекратени и обявени в ликвидация следва да се представляват от ликвидатора. За един продължителен период от време никой от назначените от Търговския регистър ликвидатори не желаят да встъпят и да изпълняват тази длъжност, и да представляват дружеството. С оглед на това съдът прие, че това дружество не може да бъде представлявано от установения от Търговския закон представител и ред и поради тази причина счете, че и на този ответник – юридическо лице следва да се назначи особен представител.