Решение № 737 от 06.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Казанлък, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100465 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен адрес: ****, против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: **** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: ****.

Ищецът е предявил срещу „Кредисимо” ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № **** от **** г. поради противоречие със закона и кумулативно предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на да заплати на ищеца сумата от 472,18 лева, след предприето изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № **** от **** г.и 852,30 лева, след предприето изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № № **** от **** г..

Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ” ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен към Договора за потребителски кредит № **** от **** г., поради противоречие със закона, евентуално накърняване на 1 добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № **** с първия ответник „Кредисимо” ЕАД. Сочи, че страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 3960 лева, видът на вноската - месечна, ГПР да бъде в размер на 21,77%, ГЛП - в размер на 19,86%. Описва, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следвало да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „КРЕДИСИМО” гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит или банкова гаранция. Сочи, че на датата на сключване на договора между “Кредисимо” ЕАД и ищеца, последният и втория ответник сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК: 203508899, поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо” ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди, че въз основа па сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2081,51 лв. Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо” ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Сочи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, възлагаща в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, била нищожна. Твърди, че самият Договор за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо” ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които оспорват предявените искове. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесиите Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., с оглед на това че същите към днешна дата не са действащи между страните. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените обективно съединени искове за нищожност е наличието на правен интерес на ищеца.

2

Трайната съдебна практика приема, че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърдят, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГПР. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона.

Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя. Не се оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесиите договори е заплатил по сметка на „Кредисимо” ЕАД сума в размер на 20,00 лв., разпределена за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лв., разпределена за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай Тръст” ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо” ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст” ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е и ненуждаещи се от доказване, че между страните по делото следните факти: че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от **** г. с поръчител “Ай Тръст” ЕООД и потребител ищецът.

Страните не спорят, че по силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 3960 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 10.04.2026 г., с посочена падежна дата за всяка вноска 10-то число на месеца. Видно е, че са били уговорени общо 4 погасителни вноски. Уговореният ГПР бил в размер на 21,77 %.

Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя. Видно от договора за предоставяне на поръчителство, същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит между „Кредисимо” ЕАД и ищеца. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство – „Ай Тръст” ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За 3 поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст” ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 414, 44 лв., платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно. Видно е от приетото заключение, че годишният процент на разходите по Кредита е 48.21 % / четиридесет и осем цяло и двадесет и един процент/. Съгласно § 19, раздел II „ДЕФИНИЦИИ” от приложимите към Договора за потребителски кредит Общи условия под ГПР „ще означава Годишен процент на разходите съгласно Закона за потребителския кредит”. В чл. 11, раздел VII „КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ” от Общите условия е посочено, че „Годишният процент на разходите по Кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен в съответствие е Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на следните допълнителни допускания:”, след което от буква „а” до буква „ж” са изброени допусканията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. “ В конкретния случай в ГПР по кредита са включени следните разходи: договорна възнаградителна лихва. Размер на ГПР (годишен процент на разходите): 48,21 %. Размер на ГЛП (годишен лихвен процент): 40,00 %.

Стойностите на ГПР и ГЛП са посочени в Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит. ГПР е изчислен по формулата, закрепена в Приложение № 1 към ЗПК. Процентът на ГПР , ако в него се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст”ЕООД, които са в размер на 3664,37 лева, е 219,21 %. Размерът на платените суми на главница - 3960,88 лева. Размерът на платената сума за възнаградителна лихва - 472,18 лева. Размерът на платената сума за възнаграждение по договор за поръчителство - 852,30 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените главни искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника “Кредисимо” ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст” ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че първият от тях противоречи на 4 закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ. накърнява добрите нрави.

Предявените главни искове са установителни и у ищеца е налице правен интерес от предявяването им (в този смисъл определение № 1968/19.06.2025 г. на ОС-Пловдив по в. ч. гр. д. № 1666/2025 г.). Действително ищецът разполага с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде прогласена нищожността на договора. Ищецът длъжник във всички положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между страните договор.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция.