Решение № 7096 от 14.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 14.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 15337 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от И.Р.И. против П.НА Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.07.2017г. до изплащането.

Ищецът излага, че спрямо него било образувано ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по описа на 08 РУ-СДВР, по което бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, вр. чл.18 НК, впоследствие внесен от СРП обвинителен акт в съда. По образуваното НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС, 121 състав, била постановена присъда № 71031/20.03.2016г., с която признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена с решение от 27.07.2017г. по ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС. Наказателното производство продължило повече от две години, в които се явявал пред органа по разследването и на проведените 7 съдебни заседания, включително му била направена криминалистична регистрация по ЗМВР. Твърди поради воденото спрямо него наказателно производство да е претърпял неимуществени вреди-затворил се в себе си и силно ограничил социалните си контакти, престанал да излиза с приятели, близките и приятелите му се отдръпнали от него и го избягвали, тъй като го считали за „измамник“ и „мошеник“; станал депресиран, неспокоен и подтиснат; значително отслабнал, окапала му косата, изпадали му зъбите, развил чувство на страх, че ще бъде осъден на лишаване от свобода. Работил като преподавател в Академията на МВР, където се ползвал с безупречна репутация, която била силно накърнена след като колегите и курсантите узнали за воденото против него наказателно производство и започнали да го избягват, провокирало чувство на срам и разстройство на съня. Стресираното му състояние повлияло и на отношенията със съпругата, с която възникнали множество скандали и напрежение довели до прекратяване на 14.10.2016г. на дългогодишния му брак с развод.

Твърди, че не е бил осъждан и има чисто съдебно минало, никога преди това не бил регистриран за престъпление и не бил обект на наказателно преследване, поради което и с оглед посочените негативни изживявания претендира заплащането на обезщетение в размер на 50 000лв. Твърди още, че във връзка със защитата по наказателното производство направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., съставляващи имуществена вреда и подлежаща на обезщетяване от ответника.

Претендира присъждането на законната лихва, считано от деня на влизане в сила окончателния съдебен акт, с който е оправдан по обвинението 27.07.2017г. до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете по съображения за липса на доказателства относно твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, те да се намират в причинна връзка с воденото наказателно производство, както и прекомерност на претендираното обезщетение. Навежда на недоказаност трудовата заетост на ищеца в Академията на МВР с твърдение да е бил пенсионер с кредити и зависимост от хазарт, във връзка с което имал остра нужда от пари, както и че наказателното производство продължило в рамките на разумния срок. Навежда още на приложение на чл.5, ал.1, при условията на евентуалност ал.2 ЗОДОВ с твърдение ищецът с действията си сам да се поставил в ситуация да бъде арестуван и впоследствие разследван. Развива подробни доводи за завишеност на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение имуществените оспорва защитата по наказателното производство да е осъществена от упълномощения адвокат, на който платил възнаграждение, както и релевира възражение за прекомерност на тези разходи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

На 16.11.2015г. било образувано

ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по описа на 08 РУП-СДВР срещу ищеца за престъпление от общ характер по чл.209 НК-измама и на същата дата задържан за 24ч. по ЗМВР.

След проведени действия по разследването с постановление от 17.11.2015г. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.11.2015г. около 14.30ч. в с.Панчарево, в съучастие с неустановено лице-извършител /което на същата дата възбудило заблуждение у В.С.Н., че е доктор Д. от Окръжна болница и сестра му е болна и за лечението й следва да предаде на лице от Здравната каса сумата 8500лв., необходима за поставяне на 5бр. инжекции/ с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага поддържал възбуденото заблуждение у В.Н., че е лицето от Здравната каса, като с това направил опит да му причини имотна вреда в размер на 8500лв. и деянието останало недовършено по независещи от него причини-задържан от органите на МВР. Разследването приключило на 19.05.2016г. с мнение за предаване на съд.

На 15.06.2016г. СРП внесла в

Софийски районен съд обвинителен акт, с който против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.18, ал.1 НК-като съучастник с неустановено лице в опит за измама на В.С.Н. при посочените по-горе обстоятелства. Въз основа на него било образувано НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС, 121 състав, видно от данните от което били проведени 6 съдебни заседания, на които ищецът се явявал лично и с упълномощен адвокат С.Д.. В рамките на съдебното производство пред първата инстанция били проведени процесуални действия по събиране на доказателства, като само на едно съдебно заседание не е даден ход, но не по причина лежаща у подсъдимия. С присъда № 71031/20.03.2017г. по делото ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК. В мотивите съдът приел, че действително ищецът посетил на посочените дата и място В.Н., но не с цел да поддържа у него създаденото заблуждение от друго лице и да му причини имотна вреда, тъй като не съзнавал факта, че участва в част от изпълнението на схема тип „телефонна измама“, както и не съзнавал своята роля и участие поради увереността си, че посещението му касае предаване на документи.

По протест на прокурора било образувано ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС, НК, 2-ри въззивен състав, по което проведено едно съдебно заседание на 20.07.2017г. с лично присъствие на ищеца. С решение № 902/27.07.2017г. СГС потвърдил изцяло присъдата по мотиви идентични с тези на първата инстанция-извършеното от ищеца деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Като доказателство по делото е прието решение № 16024/14.10.2016г. постановено по гр.д.№ 22190/2016г. по описа на СРС, 84 състав, с което гражданският брак между ищеца И.И. и съпругата му П.Г.И., сключен на 07.03.1982г., бил прекратен с развод по взаимно съгласие с одобрено писмено споразумение по чл.51, ал.1 СК.

От писмо изх.№ 11-00-298/29.01.2018г. на НАП, ТД-гр.София се установява, че в периода м.03.2012г.-м.10.2017г. ищецът имал три сключени трудови договора-за периода 19.03.2012г.-01.05.2012г. с Централно ведомство 1; за периода 19.04.2012г.-08.10.2017г. с Унифарм и от 09.10.2017г. с Агенция за охрана и сигурност СГ-5 без данни за прекратяване. Видно от представената справка /стр.54/ ищецът е хоноруван преподавател във Факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“, Катедра „Управление на безопасността и превенция“ в Академията към МВР от 22.11.2013г. до настоящия момент въз основа сключен граждански договор. В тази връзка към материалите по НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС, 121 състав, е приложен договор от 28.01.2015г. между Академия на МВР и ищеца, по силата на който последният, избран от Академичния съвет, приел да проведе лекции, семинари, упражнения по „Организация и управление на ГЗ“ пред курсове от 01.09.2015г.-31.08.2016г. през учебната 2015г./2016г., както и да проведе семестриални изпити по други дисциплини.

По делото е разпитана св.М.Г., която познава ищеца от ученическите години и е близка до семейството му приятелка. В показанията си сочи, че го познава като добър, много общителен и контактен човек, с широк кръг от приятели, преподавател в Академията на МВР с талант в областта на рисуването.

Образуваното против него наказателно производство значително го променило-станал затворен, неконтактен и сприхав, отслабнал с около 10г. Част от приятелите му, с които се събирали по различни поводи започнали да странят от него. В тази връзка разказва случай при който, негов състудент и близък приятел отказал да дойде на сватбата на големия му син, защото се страхувал да контактува с измамници. Свидетелката знае от ищеца и съпруга си, които работели заедно в охранителна фирма, за коментари на техни колеги, че държавата няма да се оправи, когато назначават престъпници като охранители. Сочи, че още в началото на наказателното производство ищецът бил силно притеснен от развоя му и от съсипване на репутацията му, но и изпитвал страх, че може да влезе в затвора.

Сочи още, че това се отразило и на семейния му живот с разрив с отношенията със съпругата, която й споделяла за скандали помежду им и че поради случващото се с него станал непоносим, което довело като последица и до техния развод. От нея знае, че имали финансови затруднения във връзка с наказателното дело, поради което се наложило да вземат заем. Свидетелката говори за разрив и в отношенията с децата му, които се изнесли да живеят на друго място, но не знае дали причината за това е свързана с повдигнатото му обвинение и емоционалното му състояние по този повод.

Като доказателства по делото са приети договор за правна защита и съдействие от 10.03.2016г. сключен между ищеца и адв.С.Д.-САК, по силата на който последният приел да осъществи правна защита и съдействие по ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по описа на 08 РУП-СДВР срещу възнаграждение от 1000лв., удостоверяващ неговото плащане в брой в деня на сключване на договора, както и договор от 20.07.2017г. между същите за правна защита и съдействия по ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС срещу възнаграждение от 1000лв., удостоверяващ плащане в брой в деня на сключването. Първият договор е приложен към материалите по досъдебното производство и видно от същите упълномощения адвокат е осъществи процесуално представителство-взел е участие в разпита на ищеца, в качеството на обвиняем на 19.05.2016г. и при предявяване на разследването. Същият е представлявал ищеца и в наказателното производство в неговата съдебна фаза като защитник в първата инстанция по НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС, 121 състав, както пред въззивната инстанция с приложен към материалите по ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС втория договор за правна защита и съдействие.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.

По делото е установено, че спрямо ищеца било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение за съучастие в престъпление от общ характер, по което признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда поради несъставомерност на извършеното деяние от обективна и субективна страна. Предвид това е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предпоставящо ангажиране отговорността на държавата в лицето на П.НА Р.Б.за обезвреда на причинените вреди.