Решение № 2 от 09.01.2020, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2

Ботевград, 09.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БОТЕВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.А ЦВЕТКОВА при секретаря-Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТКОВА гражданско дело № 914 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Определение № 359 от 18.04.2019г. по гр.д.№ 180/2019г. по описа на РС-М. е прекратено съдебното производство по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„С. Ф. А.”АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. ****, бул.Б. ш. № *, с ЕИК: *********, чрез пълномощник юрисконсулт П.И.П. моли да бъде признато за установено по отношение на ответника К.Д.К. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 443 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.07.2011г. по ч.гр.д.№ */20**г. по описа на

РС-М. , както следва: за сумата-главница от 2555.05 евро, представляваща неплатената част от сумата по издаден от И.А. Ц. запис на заповед на 31.10.2006г. в гр.С., авалиран от Н. В. И. и К.Д.К., предявен за плащане на И.А.

Ц. на 30.06.2011г. с нотариална покана с рег. № *, том *, акт: * от *.*.2011г. на нотариус № *-Х. А. , с район на действие РС-М. , ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 08.07.2011г. до окончателното заплащане, както и да им се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.76/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.П.И.П./л.12 от гр.д.№ 180/2019г. по описа на РС-М. / и чрез пълномощник юрк.Й. Б. А./пълномощно на л.71/ поддържат така предявения иск и молят да се уважи изцяло. Представя подробно писмено становище и писмени бележки с вх.№ 9014 от 27.12.2019г.

Ответникът-К.Д.К.

***, чрез пълномощник адв. В.В. от САК/пълномощно от

27.02.2019г./ е направил възражение по горния иск и е представил писмен отговор с вх.№ 839 от 05.03.2019г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете, заявява, че процесният запис на заповед не му е предявен за плащане. Освен това твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на възникнало между страните каузално правоотношение със сключен между тях договор за лизинг като задълженията са погасени. Освен това не става ясно кога, как и кой е погасил разликата над сумата от 2555.05 евро до пълния размер от 12604евро. Прави възражение, че задълженията са погасени по давност. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените разноски по делото съгласно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.В.В., оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.77/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-ч.гр.дело № 732/2011г. по описа на РС-М. , се установява, че на основание чл.417 от ГПК на 08.07.2011г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 443 от 08.07.2011г. по ч.гр.д.№732/2011г. по описа на РС-М. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както следва: за заплащане солидарно от ответника К.Д.К. задно с длъжниците И.А. Ц. от с.Ребърково и Н. В. И. от с.Зверино на сумата-главница от 2555.05 евро, представляваща неизплатената част от сума по издаден от длъжника Ц. запис на заповед, издаден на 31.10.2006г. в гр.С., валиран от останалите двама длъжници в полза на „С. Ф. А.”АД, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 08.07.2011г./деня на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане.

Ответникът лично и чрез пълномощник адв. В.В. от САК-л.13 от ч.гр.д.№ */20**г. по описа на МРС/ е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 10.12.2018г./л.12/, след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ */20**г. по описа на МРС на 29.11.2018г. съгласно приложените за това писмени доказателства-покана за доброволно изпълнение с изх.№ 5716 от 21.11.2018. по описа на ЧСИ с рег. №723-Момчил Нелов, с район на действие ОС-Враца /л.9/ и известие за доставяне /л.9/.

Ищецът е бил уведомен на 11.01.2019г. за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Определение №1197 от 14.12.2018г./л.16/, с което е спряно срещу възразилия солидарен длъжник К.Д.К. изпълнението по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ с рег. №723-Момчил Нелов, с район на действие ОС-Враца.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 914/2019г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 12.02.2019г. в РС-М. по куриер с дата 11.02.2019г., по която е образувано гр.дело № 180/2019г. по описа на РС-М. , което е прекратено на 18.04.2019г. и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград и на 22.05.2019г. е образувано гр.д.№ 914/2019г. по описа на РС-Ботевград, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното определение, съобщено на ищеца на 11.01.2019г./л.25/.

От приложеното ч.гр.д.№ */20**г. по описа на МРС, се установява, че от тримата солидарни длъжници по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, възражение е подал само ответника.

Ищецът е приложил като писмено доказателство по делото копие от запис на заповед от 31.10.2006г., издадена в гр.С./ приложена на л.6 от гр.д.№ 180/2019г. по описа на РС-М. /, на която се основава вземането му срещу ответника. Издател на заповедта е И. А. Ц., а авалисти са Н. В. И. и ответника К.Д.К.. Записът на заповед е за сумата от 12604 евро в полза на ищеца като записът на заповед е без протест, без разноски и следва да се предяви за плащане в срок до 5 години от издаването му на 31.10.2006г. На записа на заповед се е подписал ответникът като поръчител под №2 на 31.10.2006г. Последният не оспорва автентичността на подписа си.

Ответникът К.К. твърди, че не му е предявен процесния запис на заповед и затова не дължи изпълнение по него.

Не е спорно по делото, че процесният запис на заповед не е предявен за плащане на ответника, който е авалист. Съгласно твърденията на ищеца и приложените писмени доказателства-копие от нотариална покана с рег. № *, том *, акт: * от *.*.2011г. на нотариус № *-Х. А. , с район на действие РС-М. /л.5 и 7/, се установява, че на 30.06.2011г. нотариусът е удостоверила, че е връчила нотариалната покана на И.А.

Ц. чрез майка му Венета И. Ц.а, а със същата ищецът е предявил на издателя записа на заповед от 31.10.2006г., т.е. процесният запис на заповед е предявен за плащане с нотариална покана само на издателя Ц. на 30.06.2011г., т.е. в петгодишния срок от издаване на записа на заповед на 31.10.2006г.

След предявяване на процесния запис на заповед на 30.06.2011г. на издателя му Ц., ищецът на 08.07.2011г. е подал заявление до РС-М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на основание записа на заповед, за което е образувано ч.гр.д.№ */20**г. по описа на РС-М. .

Страните не спорят и за това, че процесната запис на заповед е издаден като гаранционна ценна книга във връзка с каузалното правоотношение, а именно сключен лизингов договор № 32866/31.10.2006г., по който договор ищецът е лизингодател, а издателят на записа на заповед от 31.10.2006г. И. Ц. е лизингополучател.

Видно от приложеното копие от описания по-горе лизингов договор, се установява, че на И. Ц. е предоставено от ищеца ползването на автомобил марка „Пежо“, модел *-*-*-* *.*/*, *, * с ДК№ ** **** ** срещу поети задължения от лизингополучателя за заплащане на месечни лизингови вноски съгласно погасителен план.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 8194 от 27.11.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б., което страните не са оспорили и съдът приема като компетентна и обоснована, се установява, че при направена от нея справка със счетоводните документи и други такива, находящи се при ищеца, се установява, че лизингополучателят Ц. е плащал до месец юли на 2009г. по сключения между него и ищеца лизингов договор№32866/31.10.2006г. и е върнал на ищеца автомобила на 26.11.2009г. Размерът на неплатените лизингови вноски за периода от 05.07.2009г. до 26.11.2009г. е в размер на 845.83 евро /1654.30лв./; законна лихва за забава върху горната главница за периода от 27.11.2009г. до 29.06.2011г. е 270.97лв.; натрупаните неустойки по договора за периода от 06.07.2009г. до 26.11.2009г. е в размер на 692.01 евро/1353.45лв./; размерът на законната лихва върху тази главница за периода от 27.11.2009г. до 29.06.2011г. е в размер на 230.98лв.; размерът на застраховка „Автокаско“ за 2009г. е в размер на

504.63евро /986.97лв./; размерът на застраховка „ГО“ за 2009г. е в размер на 203.15лв. и размерът на данък МПС за 2009г. е в размер на 297.33лв.

Общият сбор на горните суми е сумата от

4997.15лв. или 2555.04 евро.

Видно от приложения оригинал на удостоверение с изх.№ 4502 от 19.09.2019г. по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ № 723-Момчил Нелов, с район на действие ОС-Враца, се установява, че на 17.05.2019г. и на 28.06.2019г. са постъпили доброволни вноски от И. Ц., след което към 19.09.2019г. задължението е както следва: главница от 4997.24лв., лихва от 595.55лв. и такси в полза на ЧСИ в размер на 556.41лв.

От горното се установява, че вземането на ищеца не е погасено чрез плащане от страна на другите солидарни длъжници по образуваното изпълнително дело на основание издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№732/2011г. по описа на РС-М. , по което взискатели са „С. Ф. А.”АД и НАП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 2555.05 евро, представляваща неплатената част от сумата по издаден от И.А. Ц. запис на заповед на 31.10.2006г. в гр.С., авалиран от Н. В. И. и ответника К.Д.К., предявен за плащане само на издателя И.А. Ц. на 30.06.2011г. с нотариална покана, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Предмет на настоящия иск по чл.422, ал.1 от ГПК е установяване на парично вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ, в случая запис на заповед по чл.417, т.9 от ГПК.

По своята правна същност записът на заповед като менителничен ефект, представлява едностранна абстрактна правна сделка, т.е. като такава задължението по нея възниква за автора на волеизявлението само по силата и на основа на издадения ефект, като задължението му е независимо от причините, поради които е било поето. От казаното следва да бъде прието, че атакуването на един такъв менителничен ефект, следва да бъде направено въз основата на наличие на пороци във волеизявлението на автора, но не и на порок в основанието, за което е било поето.

В случая процесният запис на заповед има падеж на предявяване, той трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимо условие за настъпване изискуемостта на вземането. От данните по делото е видно, че издаденият на 31.10.2006г. запис на заповед е платим на предявяване-чл.486, ал.1 ,т.1 от ТЗ/Търговски закон/, като е определен срок на предявяване за плащане „до 5 /пет/ години от издаването“.

Налице е валиден и редовен от външна страна запис на заповед, чийто падеж е на предявяване, платим без протест, поради което предявяването за плащане на издателя е не само предпоставка за поставяне на длъжника в забава, но и условие за настъпване изискуемостта на вземането.

Разпечатката съдържа 49 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3adff57f-6a2e-4202-8df5-c22d7706a105