Решение № 5538 от 19.06.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5538

Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. и с участието на прокурора И. Д. ДЖ. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180700195 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М. А. И., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.**, срещу ревизионен акт № Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г., издаден от П. К., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жил ревизията, и В. К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 2 от 08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК на жалбоподателя в качеството на управител на „М. – 79“ ЕООД, ЕИК ****, за задължения на дружеството в общ размер на 43 891,41 лева и лихви в общ размер на 17 076,37 лева.

Според жалбоподателя ревизионният акт е неправилен, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и необоснован, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските.

Представя се писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Пре­тенди­ра юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя се създават нови публични задължения, съответно неблагоприятно се засяга правната му сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до съда в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001138-020-001 от 29.02.2024 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001138-020-002 от 14.06.2024 г. и № Р-16001624001138-020-003 от 10.07.2024 г., и обхваща установяване на отговорността на жалбоподателя за задълженията на „М. – 79“ ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите 01.02.2021 г. – 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 – 31.03.2022 г., за данък върху добавената стойност за периодите 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., 01.03.2021 г. – 31.08.2021 г., 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г., за ДОО за осигурители за периодите 01.03.2021 г. – 28.02.2022 г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периодите 01.04.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.09.2021 г. – 31.03.2022 г., за УПФ за осигурители за периодите 01.03.2021 г. – 28.02.2022 г. Въз основа на установените факти и събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001624001138-092-001 от 29.08.2024 г., въз основа на който е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът за извършване на ревизията е съобразен с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад, ревизионният акт и решението на директора на ДОДОП Пловдив са били надлежно съобщени на жалбоподателя, с което е била осигурена възможност той да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията е установено, че жалбоподателят е управител на „М. – 79“ ЕООД от 23.11.2010 г. до 14.02.2022 г.

За целите на процесното ревизионно производство е приложена справка за общите задължения (данъчна-осигурителна сметка – ДОС) на дружеството към 22.10.2024 г. с декларирани и невнесени задължения по ЗДДС, по ЗКПО по декларации обр.6, за фондове на ДОО и ЗДДФЛ общо в размер на 80 520,24 лева.

Във връзка с поискана и предоставена информация от „Уникредит Булбанк“ АД за движението по банковата сметка на дружеството органите по приходите са установили, че за периода 01.2020 г. – 15.08.2022 г. по банковата сметка на дружеството са постъпили 458 451,38 лева като към 15.08.2022 г. салдото е 0,00 лева като след преглед и анализ на движението по банковата сметка, ревизиращият екип установява, че постъпилите в сметката суми са теглени същия ден от АТМ устройства. С малка част от постъпленията са плащани задължения към доставчици и частично задължения към бюджета.

Установено е от органите по приходите, на база от оборотни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.(до 31 юли), че отразената сума по дебитна сметка 426 – вземания по записани дялови вноски в размер на 56 000 лева е изплатена на управителите Д. И. и М. И. по банков път. През 2021 г. по дебита на сметка 426 – вземания по записани дялови вноски е осчетоводена сума в размер на 82 000 лева, които също са изплатени на Д. И. и М. И. по банков път. През 2022 г. няма движение по тази сметка.

В хода на ревизията са изисквани с надлежно връчени ИПДПОЗЛ за представянето на документи, писмени обяснения и справки относно участието на жалбоподателката в „М. – 79“ООД. Изискани са документи на дружеството, да се опише начинът, по който е организирана дейността и документооборота в дружеството, но такива не са представени.

Органите по приходите са констатирали, че за периода м.01.2020 г.-м.12.2021 г. жалбоподателката е изтеглила в брой от каса на банката 13 500 лева, от банкомати 353 870 лева, както и изплатени суми във вид на дивиденти в размер на 56 000 лева за 2020 г. и 82 000 лева за 2021 г.

Органите по приходите са направили анализ на задълженията на дружеството към доставчици и към персонала по публикувани данни в ОПР и са констатирали, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството значително надхвърлят декларираните от дружеството разходи и посочените в отчетните регистри по ДДС фактури (дневници за покупки), както и че изтеглените суми не са използвани за разплащане на задълженията, свързани с дейността на „М. – 79“ ЕООД, и на декларираните данъчни и осигурителни задължения, поради което е направен извод, че е налице скрито разпределение на печалба в полза на управителя на дружеството, че тези негови действия са недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задължения към бюджета (справка за общите задължения – извлечение от данъчно-осигурителната сметка на дружеството – л.13 гръб -14 от ревизионния доклад), съответно че са налице обстоятелства за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание чл.19, ал.2 ДОПК.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, въпреки че именно в тежест на жалбоподателя е да установи, че не е извършил скрито разпределение на печалба или дивидент, че изтеглените от него пари от банковата сметка на дружеството са били използвани за погасяване на задължения на дружеството към контрагенти, работници и служители или задължения за данъци и осигурителни вноски. Тези факти не е задължително да бъдат установявани чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза, каквато беше поискана за допускане, а след това процесуалният представител на жалбоподателя се отказа от нея. Тези факти можеше да бъдат доказани с писмени доказателства, каквито жалбоподателят не е представил, обаче, нито в ревизионното производство, нито представи в настоящото съдебно производство. Следователно изводът на органите по приходите, че чрез разпореждането с парите по банковата сметка на дружеството жалбоподателят е извършил скрито разпределение на печалба, е обоснован и правилен с оглед на факта, че за същия период 2020-2021 година дружеството има значителни непогасени публични задължения. Едновременно с това, каза се по-горе, жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството, е теглил големи суми от сметките на дружеството в брой, от АТМ или му са изплащани дивиденти.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Съгласно чл.19, ал.2 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Следователно фактическият състав, който поражда отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните (т.1 на чл.19, ал.2), или 3) извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице (т.2 на чл.19, ал.2), както и намаление на имуществото на задълженото лице (главния длъжник) и причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице.

В настоящия случай са налице всички кумулативни предпоставки по чл.19, ал.2 ДОПК, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството на управител на „М. – 79“ ЕООД през 2020 г. и 2021 г. – непогасени задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски за двете години и недобросъвестност от страна на жалбоподателя при разпореждането с изтеглените пари от банковата сметка на дружеството през двете ревизирани години, тъй като с тези пари не са погасени съществуващите публични задължения на дружеството.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.19, ал.10 ДОПК, съгласно който смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. В случая не може да бъде приложено това правило, изключващо недобросъвестността, защото най-ранният период, за който са определени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски с обжалвания ревизионен акт, е месец септември 2020 г. – задължения за ДДС, декларирани със справка-декларация, подадена през октомври 2020 г. В същото време пари от банковата сметка на дружеството са теглени непрекъснато и по обясненията на счетоводителката на дружеството още в деня, в който са били получавани, като едновременно с това са започнали да нарастват неплатените задължения, т.е., жалбоподателят в качеството на управител непрекъснато е намалявал имуществото на дружеството и не е погасявал съществуващите, вече декларирани публични задължения. Както в ревизията, така и в съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя не се събраха доказателства кога е бил изплатен дивидентът през 2020 г., поради което недоказано и напълно голословно се явява твърдението за липса на недобросъвестност у жалбоподателя при разпореждането с парите от банковата сметка на дружеството.