Решение № 6178 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6178 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510356 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20018700 от 05.03.2022 г., постановено по гр.д. № 62591/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от А. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „******* осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД срещу „УМБАЛ „А.“ ЕАД ”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. ******* *******, с искане да се осъди последния да заплати в полза ищеца сума в размер на по 7 000 лева, като УВАЖАВА за част от пълния размер на, а именно за сумата от 1 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нараняване на дясното ходило – счупване на крайната фаланга на втория пръст, причинено на 15.02.2016 год. от падане на шкаф в лекарски кабинет, находящ се на партерния етаж на I-ви хирургичен блок в Клиника по урология при УМБАЛ „А.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 15.02.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева. Осъжда УМБАЛ „А.“ ЕАД да заплати на … сумата от 32,14 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 335 лева, адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител – адв. Т.

Б.. Осъжда УМБАЛ „А.“ ЕАД да заплати по сметка на СГС сумата от 60 лева, представляваща дължима държавна такса съобразно уважения размер от иска и сумата от 42,86 лева – разноски за вещо лице. Осъжда … да заплати на УМБАЛ „А.“ ЕАД сумата от 78,57 лева, представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение.

1

Недоволен от съдебното решение е останал ответника, който е подал въззивна жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като се моли съда да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли претенцията на ищеца. Въззивникът твърди, че искът е изцяло неоснователен, като неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля – доктор К.Я. но е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Г.Р.Т.. Въззивникът смята, че първата инстанция се е произнесла при непълна и неточна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа възраженията относно настъпване на описвания инцидент на територията на болницата и въобще настъпването му да се е осъществило.

Претендира и разноски.

В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК, такъв не е постъпил от страна на ищеца - въззиваем в производството пред настоящата инстанция. Ищецът А. И.

Я. се е възползвал от правото си по чл. 263,ал.2 ГПК е подал насрещна въззивна жалба, с която оспорва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над 1500 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като вместо него постанови ново, с което изцяло да уважи претенцията на ищеца.

Оспорва решението и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на УМБАЛ „А.“ ЕАД разноски по делото. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД от А. И. Я. срещу УМБАЛ „А.“ ЕАД за сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на нараняване на дясното ходило, причинено на 15.02.2016 год. от падане на шкаф върху десния крак на ищеца в лекарски кабинет, находящ се на партерния етаж на I-ви хирургичен блок в Клиника по урология при УМБАЛ „А.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 15.02.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, уточнена с молби с от 30.01.2020 г., 31.01.2020 г., 24.02.2020 г., 10.06.2020 г. и 16.06.2020 г. се твърди, че ищецът е постъпил в Клиника по урология при 2

УМБАЛ „А.“ ЕАД за извършване на екстракорпорална литотрепсия на 15.02.2016 год.

Около 10:00 часа на посочената дата в лекарския кабинет, след извършена манипулация, ищецът отишъл до закачалката, на която била поставена дрехата му, в който момент, намиращия се от ляво на входната врата шкаф, се е наклонил и паднал. Ищецът отстъпил назад, но въпреки това шкафът паднал и се стропулил върху десния му крак, вследствие на което счупил стъпалото на дясното му ходило, без счупване на глезена и счупил втория пръст на крака му. Твърди се, че ищецът не е имал съприкосновение с шкафа, който е с височина 1.60-1.70 м и широчина около 1.50 м, а по време на инцидента в стаята, присъствали лекуващия ищеца лекар – д-р К.Я., главна сестра и друг лекар. Сочи, че шкафът бил с „три крака“, поради което незабавно бил изнесен от кабинета по нареждане на лекаря.

Ищецът постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където биле извършени необходимите прегледи, изследвания и интервенции. Твърди, че търпял болки и страдания, тъй като продължителен период било затруднено придвижването му, налагало се да приема болкоуспокояващи медикаменти и седативни средства. Въпреки разменената кореспонденция с ответника, до настоящия момент не му биле възстановени вредите от инцидента. Твърди, че поради виновното противоправно поведение и / или неизпълнение на служебни задължения от страна на служителите на ответника е претърпял посочените вреди.

Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 000 лева , ведно със законната лихва от деня на увреждането – 15.02.2016 год. до окончателното й заплащане. Претендира и разноски.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищеца е постъпил на лечение на посочената дата, както и че му е извършена посочената в исковата молба манипулация. Поддържа, че в медицинската документация и предоставените от ищеца епикризи липсват данни за настъпил инцидент по време на престоя му в Клиниката по урология. На 05.10.2016 год. в лечебното заведение е постъпила молба от пълномощник на ищеца, с която е съобщено за настъпилото събитие и във връзка с която била извършена проверка в лечебното заведение, която не установила да е регистриран подобен инцидент.

За резултата от проверката бил уведомен пълномощника на ищеца. Оспорва настъпването на твърдяното събитие на територията на клиниката, в резултат на което да са настъпили описаните в исковата молба вреди. Оспорва, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, настъпването на вредите, както и наличието на причинноследствена връзка между вредите и инцидента. Оспорва претенцията по размер като завишена. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С молба от 09.03.2021 год. е постъпил отговор на уточнението на исковата молба, с който ответника оспорва посоченото лице – д-р Я. да е служител на лечебното заведение.

Поддържа, че претенцията е недоказана и неоснователна.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че на 15.02.2016 год. по отношение на ищеца е извършена екстракорпорална литотрепсия в Клиника по урология при УМБАЛ „А.“ ЕАД.

3

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От разменените по делото книжа, събраните писмени и гласни доказателства и от проведените съдебни заседания се установява, че механизмът на настъпване на увреждащото събитие – падането на шкафа, не включва действия нито от страна на ищеца, нито от страна на лекуващия лекар, сестрата или другия лекар, присъствали в кабинета. С още по-голяма важимост се отнася това при твърдението на свидетеля доктор К.Я. че същия не е присъствал в кабинета в момента на настъпване на инцидента. Следователно, няма как да се приеме, че вредата е настъпила при осъществяване на една работа от лице, на което същата е възложена от друго лице. В случая, не може да се говори за отговорност на юридическото лице в качеството му на работодател за виновни и противоправни действия или бездействия на техни служители при или по повод изпълнение на възложена им работа.

Дори да се приеме, че лекарят е присъствал в кабинета при настъпване на инцидента, респ. на увреждането, описано в исковата молба, то не може да се приеме, че същото е резултат от виновни и противоправни действия на лекаря или на друг присъстващ медицински персонал при или по повод изпълнение на възложена им работа. Факт е, че двамата лекари и медицинската сестра са изпълнявали професионалните си задължения, осъществявайки манипулацията, преглеждайки впоследствие пациента и изписвайки го от лечебното заведение. Но не може да се приеме, че във връзка именно с тези си служебни задължения по осигуряване и обгрижване на здравословното състояние на пациента – ищец по делото, са включвани и каквито и да е задължения по отношение на процесния шкаф.

Въззивният съд приема, че от събраните по делото данни, посредством представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства от разпитаните свидетели, следва извода, че същия е сезиран с иск с правно основание чл.50 ЗЗД вр. чл45 ЗЗД, а не както първоинстанционния съд е приел – по чл.49 ЗЗД.

За отговорността по чл. 50 ЗЗД се приема, че тя е обективна и възниква, когато увреждането е настъпило от свойствата на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация. Приема се, че обективната отговорност на собственика на вещта за произлезли от нея вреди настъпва, когато при използването й не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Приема се, че обезщетение по чл. 50 ЗЗД се дължи, когато вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения, инструменти и други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди.

Същевременно се приема, че е възможно отговорността да се ангажира и на двете основания – чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.

В зависимост от конкретните данни по делото съдът трябва да определи на какво основание се носи имуществената отговорност. Ако вредите са настъпили поради неизпълнение на задължението на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира 4 пързалката, да я обезопасят, когато това е било възможно, или да въведат ясни правила за ползването й, спазването на които да контролират, отговорността ще бъде по чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД. Когато вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ, независимо от нейното пълно обезопасяване, както и поради непредвидени обстоятелства, свързани с естеството на вещта, които са извън действията на пострадалия, на трето лице или на непреодолима сила, настъпваща при извънредни обстоятелства, отговорността е по чл. 50 ЗЗД и се носи от собственика на вещта и/или от лицето, под чийто надзор тя се намира.

В същия смисъл са и разсъжденията, дадени в т. 3 от ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл.