Решение № 287 от 29.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Перник, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20231700500198 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба 1658 от 26.01.2023г. от „Изи Асет Мениджмънт “ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Дж.Неру № 28 Силвър Център ет.2 офис 40-46 чрез юк.Д. Н. против Решение № 1338 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4073/2022 г. по описа на РС - Перник, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК – за признаване за нищожен договора за паричен заем № *** от *** сключен между И. Й. А. и ИЗИ АСЕТ Мениджмънт АД като неоснователен и е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.21 ал.1 вр. чл.19 ал.4 ЗПК договора за предоставяне на поръчителство № *** от *** сключен между И. Й. А. и ФАЙНЕНШЪЛ България ЕООД, поради противоречие със закона, както и осъжда на основание чл.55 ал.1 ЗЗД ИЗИ АСЕТ Мениджмънт АД да заплати на И. Й. А. , сума в размер на 231.66 лева / заплатено от същата възнаграждение за поръчителство / – като дадено без основание, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдебно-деловодни разноски 300лв. адвокатски разноски за оказана безплатна адвокатска помощ В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Дружеството жалбоподател иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на нов акт, с който да се отхвърли в обжалваната част.

Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, вкл. и 1

360лв.юк.възнаграждение във въззивното производство

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искат то да се намали до минимума съгласно Наредба № 1 / 2004г.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И. Й. А., чрез адв. Б.Б..

Оспорва твърдението, че Изи Асет Мениджмънт АД които са получили сумите, заплатени по договора за поръчителство, били предадени на дружеството-поръчител.

Твърдят, че е безспорно, че кредитор и поръчител са свързани дружество по смисъла на ЗКИ.

Твърдят, че сключването на договора за поръчителство цели заобикаляне на закона – чл.33 ЗПК, както и че тези суми представляват общ разход по кредита, както и че сумите са получени без основание и кредиторът дължи връщането им.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.

269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд.

Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.

Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – от И. Й. А., ЕГН ********** от *** против

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д..

2

В отговорите по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Излагат подробни съображения за съответствие на договора за потребителски кредит и за договора за поръчителство на закона и на добрите нрави. Исканията им към съда са да отхвърли всички предявени искове. Заявени са претенции за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Видно от решението на първоинстанционния съд - правилно е прието, че исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.

По фактическата обстановка, въззивният съд намира, че няма разлика във фактологията, която първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено, а именно:

Безспорно между страните е, и видно от договор за паричен заем № *** и погасителен план към него, че на *** между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем.

Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора ищецът е получил в заем от ответника сумата от 500.00 лв. и се е задължил да я върне на 13 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 42.18 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, с падежи на 30.01.2020 г., 13.02.2020 г., 27.02.2020 г., 12.03.2020 г., 26.03.2020 г., 09.04.2020 г., 23.04.2020 г., 07.05.2020 г., 21.05.2020 г ., 0.06.2020 г., 18.06.2020 г., 02.07.2020 г., 16.07.2020 г.

Годишният лихвен процент е фиксиран и е 35.00 %.

Годишният процент на разходите е 40.18%.

Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от датата на сключването му да представи на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история една година назад да не е полоша от „редовен“; банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Безспорно по делото е, и се установява от представения договор за предоставяне на поръчителство № *** от ***, че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство.

По силата на чл. 1 от него „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да сключи със заемодателя договор за поръчителство, по силата, на който да отговаря за всички задължения на заемателя.

В чл. 3 от договора е уредено, че заемателя дължи възнаграждение на поръчителя в общ размер на 231.66 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 17.82 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като за приемането им е овластен кредиторът по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Видно от представен от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД погасителен план и 3 плащания по договор за паричен заем и договор за поръчителство № *** от *** ищцата е изпълнила изцяло и в срок задълженията си по двата договора.

На уговорените падежи е изплатила всички вноски по двата договора. Заплатила е общо сумата от 780.00 лв., от които: 500 лв. – главница; 48.34 лв. – договорна лихва и 231.66 лв. – възнаграждение за поръчителство.

При така установените факти, от правна страна, спорни между страните са въпросите: отговарят ли процесните договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство на изискванията съответно на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК и на чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Правилно първоинстанционният съд е приел,че страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК – по сключен между тях договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.

Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143 от ЗЗП.

Правилно първоинстанционният съд е приел тези оплаквания за неоснователни.

В чл. 2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора – 548.34 лв., а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 40. 18 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 40. 90 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, още по-малко тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП.

В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва,които формират и общо дължимата сума по кредита.

Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума 4 ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, правилното посочване на ГПР е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.