Разпореждане № 38960 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38960 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110161834 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ООД с ЕИК . (заявител) срещу М. Р. П. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 950 лева главница; 98 лева и 21 стотинки възнаградителна лихва; 397 лева и 81 стотинки договорна компенсаторна неустойка; 119 лева и 79 стотинки законова лихва за забава за периода 01. 11. 2022 г. – 01. 09. 2023 г.; и 238 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01. 04. 2023 г.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски кредит № . от . г., погасителен план, условия по „лоялна програма „. Клуб“, стандартен европейски формуляр, искане за кредити, декларация и тарифа за таксите и разходите, събирани от „.“ ООД заявителят е сключил с длъжника договор за потребителски кредит, с който му е предоставил парична сума в размер на 950 лева. Длъжникът на свой ред е поел няколко парични задължения, а именно: да върне главницата на осем месечни погасителни вноски ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 05 %; и да заплати неустойка в размер на 538 лева и 79 стотинки в случай, че длъжникът не изпълни задължението си да предостави обезпечение (чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 5 от договора).

Заплащането на неустойката било разсрочено и съобразно погасителния план трябвало да става успоредно със заплащането на вноските по кредита. Самите страни по договора за кредит посочили в погасителния план, че размера на всяка една вноска по кредита ведно с дължимата част от неустойката възлизал на 69 лева на седмица, а общата дължима сума по кредита възлизала на 1 587 лева. При това положение съобразно съдържанието на договора за потребителски кредит страните посочили годишен процент на разходите в размер на 49, 81 %.

1

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 11 от договора за кредит следва да се приеме за сигурен разход по кредита. Достатъчно косвени доказателства за това се съдържат в самия текст на договора – от една страна, задължението за предоставяне на обезпечение е свързано с редица трудно изпълними условия и трябва да бъде осъществено в кратък тридневен срок; от друга страна, още с погасителния план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит и е бил съставен на датата на сключването на договора, страните са предвидили, че това задължение няма да бъде изпълнено, като са разсрочили плащането на свързаната с него неустойка. Ако този сигурен разход по кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, неговият размер щеше да е съществено по-голям от посочения от страните в договора.

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

За пълнота заповедният съд намира за нужно да отбележи и следното.

Претендираната неустойка за забава, начислена еднократно, би могла да произтича само от уговорката за заплащане на такси за „допълнителни услуги“ по чл. 10, ал. 1, т. 7 от договора за потребителски кредит във връзка с т. 6 от тарифата на таксите за допълнителните услуги, предоставяни от заявителя. Правилно заявителят е признал със заявлението, че така уговорената „такса за допълнителна услуга“ всъщност по правното си естество има характера на неустойка – понеже предвижда парично задължение за потребителя поради 2 забавено изпълнение на договорните му задължения. При това положение тя противоречи на императивната правна норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Прочее, дори цитираната императивна правна норма да не беше валидна, заявителят не може да претендира неустойка за забава, при положение че вече е претендирал заплащането и на обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Да се приеме противното би означавало длъжникът да понесе две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а заявителят би получил две обезщетения за едни и същи вреди (решение № 1823 от 27. 10. 1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г., ВС, V г. о.).

По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните лихви (възнаградителна и мораторна) и неустойки. Със заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ООД с ЕИК . в частта, в която се претендира от М.

Р. П. с ЕГН ********** заплащането на сумата 98 лева и 21 стотинки възнаградителна лихва, сумата 397 лева и 81 стотинки договорна компенсаторна неустойка, сумата 119 лева и 79 стотинки законова лихва за забава за периода 01. 11. 2022 г. – 01. 09. 2023 г., и сумата 238 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 01. 04. 2023 г., които суми се претендират във връзка с договор за потребителски кредит № . от . г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3