Определение № 788 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501718 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1664/19.01.2026г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, с която се иска изменение на Решение № 1302/04.12.2025 г., постановено по в.гр.дело № 1718/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта за разноските.

В молбата е изложено, че присъденото в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е значително завишено на база на извършените процесуални действия. Сочи се, че с въззивната жалба е релевирано възражение за прекомерност, което не е съобразено от съда. Поддържа се още, че съгласно установената от СЕС съдебна практика съдът не е длъжен да съобразява предвидените минимални възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004г В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Г. К. Д., ЕГН ********** изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че възражението за прекомерност не е поддържано от въззивника в откритото съдебно заседание. Излага, че самият въззивник претендира присъждане на 1 адвокатско възнаграждение в същия размер. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на положените от процесуалния представител усилия и на фактическата и правна сложност на делото.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е процесуално допустима.

Проведеното въззивно производство е образувано по повод на въззивна жалба вх.№ 47718/29.05.2025г., подадена от Р. К. Д., ЕГН ********** срещу решение № 1387/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 14745/2023 г. по описа на РС – Варна, 12 Състав, с което е признато за установено, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на ответника Р. К. Д., ЕГН **********, че ищецът Г. К. Д., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. идеална част от поземлен имот с пл. № 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. при граници: ПИ пл. № 696; ПИ пл. № 1520; ПИ пл. № 703; ПИ пл. № 1461; ПИ пл. № 1463 и път, находящ се в гр. Варна, с.о. Планова, след изменение на действащ КП за с.о. „Планова“ чрез попълването му, съгласно заповед РМ45/12.10.2023 г. на кмета на район „Младост“ – Община Варна, представляващ поземлени имоти с идентификатори ПИ с пл. №2070 с площ от 600 кв.м. при граници: ПИ пл. № 696, ПИ с пл. № 1520, ПИ с пл. № 2071 и път и ПИ с пл. № 2071 с площ от 403 кв.м. при граници: ПИ с пл. № 2070, ПИ с пл. № 703, ПИ с пл. № 1461, ПИ с пл. № 1463 и път, на основание наследствено правоприемство от баща й К.Д.С, ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на съдебна делба, приключила с одобряване на спогодба обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на ВРС - VII състав, вписан в СВ Варна в том II, № 67, дело № 1197/20.05.1980г. и е осъден ответника Р. К. Д., ЕГН **********, да предаде владението над посочения имот на ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, както и е отменен, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт № 32, том II, per. № 1334, дело № 200/19.05.2023г. на Нотариус В.П, peг. № 205 НК, р-н на действие ВРС, в частта с която ответникът е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от имот пл. № 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници: ПИ пл. № 696; ПИ пл.

2

№ 1520; ПИ пл. № 703; ПИ пл. № 1461; ПИ пл. № 1463 и път, находящ се в гр.

Варна, местност „Планова“.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба с вх.№ 47813/30.05.2025 г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез другия му процесуален представител, адв. Т. И., насочена срещу същото съдебно решение.

Съставът на Окръжен съд - Варна се е произнесъл с Решение № 1302/04.12.2025г., с което е потвърдил в цялост обжалвания съдебен акт на Районен съд - Варна, съответно на основание чл.78, ал.3 от ГПК е присъдил в полза на въззиваемата страна, Г. Д., направените по делото разноски за платено адвокатско възнаградение в размер на 1500 лева.

Констатира се, че с втората въззивната жалба подадена чрез процесуалния представител на въззивника адв. Т. И. е релевирано възражение за прекомерност в случай, че въззиваемата страна претендира възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер повисок от минимално установения. Действително в открито съдебно заседания не е заявено, че възражението се поддържа, но същото не е било и оттеглено, с оглед на което съдът намира, че следва да бъде разгледано.

На първо място, следва да се отчете конкретната формулировка на направеното възражение за прекомерност. От същата явно следва, че възражението се прави само в случай на превишаване на минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа (доколкото в други нормативни актове не са посочени минимални размери).

Промяната в становището на въззивника след даване ход на делото по същество (а даже и след постановяване на въззивното решение) в насока определяне на възнаграждение съобразно практиката, формирана след решение по дело с-438/22 на СЕС, не следва да бъде съобразявана.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби насочени против осъдително решение по иск с цена 11 414.65 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба

№1/09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата от 1427.32 лева. С оглед на изложеното и при съобразяване на конкретната фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение, съпоставено с минималното такова, не се явява прекомерно.

На следващо място, не без значение се явява обстоятелството, че самият 3 въззивник също е заплатил на процесуалния си представител адв. М. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Съществува дългогодишна практика на съдилищата, която настоящият съдебен състав споделя, че възражението за прекомерност следва да се съобразява при отчитане на заплатения и от възразяващата страна адвокатски хонорар. Посочената практика понастоящем е и законодателно закрепена с изменение в чл.78, ал.5 от ГПК, предвидени с ПЗР на изменения Закон за адвокатурата, обнародван с ДВ, бр.17 от 13.02.2026г., които изменения предстои да влязат в сила.

По изложените съображения съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1664/19.01.2026г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, с която се иска изменение на Решение № 1302/04.12.2025 г., постановено по в.гр.дело № 1718/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4