Решение № 291 от 04.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 399/2024
- Вид
- Решение № 291
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.442 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 291 гр. Плевен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500399 по описа за 2024 година Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа жалбата на И. А. Р., понастоящем в Затвора Ловеч, който е длъжник по изпълнително дело № 227/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – Плевен, срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество – налагане на запор върху парични суми, постъпващи по личната партида на длъжника в затвора. В жалбата се съдържат оплаквания, че по запорираната партида на длъжника постъпват суми от негови близки за задоволяване на личните му нужди. Наведените са твърдения, че жалбоподателят работи на доброволни начала в затвора и получава незначително заплащане за това, както и че в случая е приложимо ТР № 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което несеквестируемият минимум е определен абсолютно и това са средствата до размера на минималната работна заплата. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени предприетите от ДСИ изпълнителни действия, които счита, че нарушават несеквестируемостта, както и да му бъде възстановена несеквестируемата част от преведената от неговата лична партида сума.
Ответникът по жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ 1 гр.София - взискател по изпълнителното дело не ангажира становище.
Представени са писмени мотиви от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Плевен Таня Георгиева.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид данните по изпълнителното дело, оплакванията в жалбата и писмените мотиви на ДСИ, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирано лице с оглед основанието, визирано в чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, въз основа на представен изпълнителен лист № 286/01.02.2024 г., издаден от Районен съд – Варна срещу длъжника И. А. Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр. Ловеч. В молбата е посочен изпълнителен способ – да бъде наложен запор върху паричните суми, постъпващи в личната партида на длъжника в Затвора гр.Ловеч.
На 08.05.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На същата дата е връчено и изпратеното от ДСИ запорно съобщение до началника на Затвора гр.Ловеч, с което е наложен запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида в затвора на длъжника И. А.
Р..
По делото липсват данни за изпълнение на наложения запор, а в писмените мотиви на ДСИ изрично е посочено, че няма постъпления на суми в резултат на наложения запор за погасяване на задължението към ГДИН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:
С разпоредбите на чл.444 ГПК и чл.446 ГПК са предвидени изключения от общото правило на чл.442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземането на взискателя. Цитираните разпоредби регламентират имуществените права, по отношение на които законът забранява насочване на принудително изпълнение.
2
В конкретния случай паричните средства по личната партида на длъжника в затвора, предоставени му от негови близки, както самият той твърди в депозираната жалба, не попадат в нито една от законовите хипотези за несеквестируемост, визирани в чл.444 от ГПК и чл.446 от ГПК.
Следва да бъде посочено също така, че доколкото длъжникът изтърпява наказание лишаване от свобода, дори и да полага труд в затвора, той не се намира в трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. Този извод следва от нормите на ЗИНЗС, с които е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. С чл.78, ал.3 от ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Към момента на налагане на запора съдебният изпълнител не би могъл да знае дали длъжникът получава възнаграждение за положен труд и в какъв размер. В изпратеното до началника на затвора запорно съобщение обаче изрично е указано, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят при спазване на правилата по чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.
В контекста на гореизложеното се налага извод, че с процесуалното действие по налагане на запор върху личната партида на длъжника И. А. Р. в Затвора гр.Ловеч в случая съдебният изпълнител не е насочил изпълнението върху негово несеквестируемо имущество.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че подадената по реда на чл. 435 от ГПК жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. А. Р., понастоящем в Затвора гр.Ловеч, срещу действие на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело
№ 227/2024г. по описа на СИС при Районен съд – Плевен по насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо – налагане на запор върху личната му партида в Затвора гр.Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4