Решение № 7907 от 24.11.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12691 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищецът Ч.А.К. твърди, че на 21.12.2015 г. на път ІІ-16 управлявал л.а. „О. А.“, с рег. № *******, когато на км. 32+100 между с.

Оплетня и гара Лакатник е бил блъснат от навлезлия в насрещното платно т.а.

„Пежо Партнер“, с рег. № *******, управляван от И.Н.. Вината на последния била призната с присъда по НАХД № 197/2016 г. на РС-Своге. При инцидента ищецът получил голям хематом в лявата половина на шията, счупване на пети и шести шийни прешлени, придружени от разкъсване на задния лигаментарен комплекс и травматична дискова херния, счупване на трансверзалния израстък на седми шиен прешлен вляво, сътресение на мозъка, контузия на тялото, охлузни рани по колената и левия лакът, синини на мястото, където бил поставен коланът.

Неколкократно били проведени изследвания в болница, била поставена твърда яка за около 40 дни, оперативно били поставени кейдж и плака за стабилизация на шийния гръбнак. Ищецът следвало да спазва постелен режим, като за него се грижели съпругата и синът му. Той страдал от главоболие, световъртеж, изтръпнали крайници, дразнел се от светлината, отслабнал с 10 кг. поради загуба на апетит, и все още не се е възстановил. Претендира ответникът (при когото поддържа, че е застрахована гражданската отговорност на виновния водач) да му заплати обезщетение на неимуществените вреди в размер на 90 000 лв., ведно със законна лихва от 21.12.2015 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване поради непоставянето на предпазен колан, движение с превишена скорост и поради това, че ищецът не се е движел в най-дясната лента. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника -

Агенция „П.И.“, оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представено по делото е решение № 56 от 15.09.2016 г., по НАХД № 197 от 2016 г., РС-Своге, влязло в сила на 1.10.2016 г., с което И.Р.Н. е признат за виновен за това, че на 21.12.2015 г. на път ІІ-16, при управление на т.а.

„Пежо Партнер“, с рег. № *******, в зоната на десен завой нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 5, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 20 ал. 1 и 2, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ч.А.К., изразяваща се в счупване на три шийни прешлена, представляващо трайно затрудняване на движенията на врата за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От приетата СМЕ се установява, че при злополуката на

21.12.2015 г. ищецът Ч.А.К. на 67 г. е получил контузия на главата и тялото, мозъчно сътресение, контузия и голям хематом на лявата част на шията, счупване на 5-ти и 6-ти шийни прешлени с разкъсване на задния лигамент, травматична дискова херния, счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен. Констатираните травми са описани, като често срещащи се при водачи, претърпели ПТП с челен удар, като същите се дължат на внезапно абнормно движение на главата и шията в предна посока, което води до разкъсване на задния вертебрален лигамент, разместване на телата на шийните прешлени и образуване на травматична дискова херния. Посочено е, че тялото на водача К. е политнало внезапно напред при челния удар, но след като е било спряно от колана движението е продължило за шията и главата. Пострадалият е постъпил в лечебно заведение с категорични данни за временна загуба на съзнание, като по негово желание е транспортиран за лечебно заведение в столицата. Във връзка с травмите по оперативен път е било извършено отваряне на вертебралния канал, премахване на увредения диск и костните фрагменти, трайно е бил обездвижен прешлена с кейдж и метална плака и винтове. На 1.02.2016 г. пострадалият е изписан, като е носил шийна яка за 40 дни. В последващ контролен преглед е установена анестезия на дерматом на нивото на 7-ми и 8-ми шиен прешлен в ляво, дискретна смутена дълбока сетивност и хиперрефлексия на долните крайници, без патологични рефлекси, състояние след декомпресия на ниво на 5-ти и 6-ти шийни прешлени. Общо лечебния и възстановителен период е протекъл в рамките на 4 месеца, като през първите 30 дни и около 3-4 седмици след началото на рехабилитацията болките са били по-интензивни.

След това те са станали периодично явяващи се при преумора и промяна на времето, най-вече през есента и зимата. През първите два месеца ищецът не е можел да движи шията си и е имал затруднения в обслужването си. Посочено е, че счупените прешлени са стабилизирани след операцията, като имплантите поради постоянната им функция не подлежат на изваждане. Движенията на шията са трайно ограничени в двете посоки с 10 градуса, но флексията и екстензията са в норма.

Констатирано е, че лявата ръка е с намалена сетивност и с по-слаб захват, въпреки че ищецът е левичар. Посочено е още, че за в бъдеще трайно ще останат ограниченията на движенията на шията и появата на периодични болки.

Свидетелят О.Ч.К., син на ищеца, разказва, че видял баща си в болницата няколко часа след инцидента, като той бил контактен, с видими травми по лицето, охлузвания и подуване на шията, трудно се изправял и се движел. Ищецът се прибрал в къщи, където свидетеля го посещавал, като правело впечатление, че пострадалият изпитвал цялостен дискомфорт, спял много – дори по 23 часа в денонощие. След като минали новогодишните празници бил направен ядрено-магнитен резонанс и се установило, че има счупени прешлени.

След това ищецът започнал да носи яка, която облекчавала в известна степен болките и била назначена операция. След нея за ищеца било противопоказно да се изправя и трябвало да е на легло за да се ограничат максимално всички движения.

Тъй като обаче той можел да се изправя с чужда помощ, не трябвало да бъде обслужван в леглото. Когато се прибрал в къщи състоянието било с една идея по-добро, но трябвало да се раздвижи. Пострадалият изпитвал болка в зоната на операцията, имал изтръпване на лявата ръка и не се обслужвал пълноценна с нея, макар да бил левичар. Събитията около катастрофата не му се отразили добре емоционално. В момента не бил възстановен напълно и не можел да завърта хубаво главата си.

Приетата КСМАТЕ е установил, че автомобилът в който е пътувал пострадалия – О. А., рег. № ******* е оборудван на предните седалки с триточкови колани, като водачът К. е използвал правилно такъв колан.

Получените травми във врата са били закономерни и не е имало възможност да бъдат избегнати.

На свой ред САТЕ е дала становище, че процесното ПТП е настъпило върху път от републиканската пътна мрежа, при челен сблъсък между т.а. „Пежо Партнер“, с рег. № *******, и л.а. „О. А.“, с рег. № *******, тъй като първият автомобил, в зоната на десен за него завой навлезнал в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се там. Вещото лице е посочило, че пътната настилка е била с нов асфалт, без дупки и неравности, мокра и на места заледена, без пътни знаци в района. Изчислено е, че скоростта на л.а. Пежо преди удара е 66 км/ч, а на л.а.

О. – 48 км/ч. Освен това вещото лице е посочило, че при скорост от 42,5 км/ч може да се преодолее завоя при мокър и заледен път, а ако пътят не е бил в такова състояние тази скорост е 67 км/ч. Изтъкнато е, че тъй като сблъсъкът е настъпил изцяло в лентата на ищеца, той не би могъл посредством корекция на скоростта да предотврати ПТП, като е установено, че дори да е бил изместил движението си плътно в дясно л.а. О. не е имал възможност да се размине с другото превозно средство.

За безспорно е обявено наличието на валидно застрахователно правоотношение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Установява се от доказателствата по делото, че на 21.12.2015 г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът като водач на единият от автомобилите, участвали в инцидента. По случая е постановено решение на наказателен съд по реда на чл. 78а НК, което е влязло в сила и с което е призната вината на дееца И.Р.Н., който е нарушил правилата за движение като е причинил на ищеца средна телесна повреда в областта на шията, подробно описана в СМЕ. За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК деецът е наказан с административно наказание. В ТР № 6 от 2013 г., по т.д. № 6/12 г. на ВКС, т. 15 е прието, че съдебния акт постановен в производство по чл. 78а НК е също така задължителен, както и присъдата, за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността на деянието и виновността на дееца.

Соченият извод е напълно в унисон с нормата на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, според която влезлите в сила присъди и решения (вкл. тези по реда на чл. 78а НК) са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Предвид казаното, от влязлото в сила решение на наказателния съд се установява безспорно, че водачът Н. виновно и противоправно е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищцата. С цитираното решение е ангажирана отговорността на водача за извършено престъпление, в чийто фактически състав е включена и причинната връзка между нарушаването на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат – телесни увреди на друго лице. Уврежданията и неблагоприятните последици при ищеца (вкл. болките, страданията, преживените негативни емоции и дискомфорт) са установени в техния обем по категоричен начин както от приетото по делото заключение на СМЕ, което установява и причинната връзка с ПТП, така и от събраните гласни доказателства.

Не се доказаха в хода на процеса възраженията на ответника. От една страна вещото лице по СМЕ е дало категорично становище, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, което обаче не е способствало за предотвратяване на получените от него травми. Не се установява също ищецът да е пътувал с превишена скорост – видно от САТЕ тя е била 48 км/ч, което е в рамките на допустимата извън населено място (липсват данни за други ограничения). На последно място в САТЕ е установено, че дори и да се е движел плътно в дясната част на своята лента за движение, пострадалият водач е нямало да избегне удара, който е настъпил изцяло в неговото платно.

За да определи конкретния размер на дължимото обезщетение съдът съобрази вида и сложността на претърпените травми, загубата на съзнание, наложилата се оперативна интервенция с поставяне на трайни импланти в шията на пострадалия, времето, в което същият е имал затруднения в обслужването си и се е лекувал предимно при постелен режим, продължителността на възстановителния период, търпените болки и страдания, периодичната им появи и понастоящем, остатъчното ограничение при движение на шията, изтръпването на крайниците и по-конкретно смущенията в употребата на водещата лява ръка. От друга страна съдът съобрази данните, че непосредствено след инцидента състоянието на ищеца е било такова, че не е наложило специализирано оперативно лечение, както и че понастоящем той е стабилизиран, с отшумели болкови състояния, с периодично проявление на същите. Предвид казаното и с оглед обществено-икономическите условия към момента на настъпването на инцидента през 2015 г. и лимита на застрахователната отговорност, съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 50 000 лв. като предявеният иск се уважи до тази сума и се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв. Соченият размер (възлизащ на минималните работни заплати за над 160 месеца, респ. възнаграждението получавано за над 13 години) е формиран въз основа на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.