Решение № 48 от 07.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Желева при участието на секретаря Силвия С. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно наказателно дело № 20213110201030 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Одесос Ригинг“ ЕООД с ЕИК 204701036, представлявано от управителя К. Г. И. против НП № 558949-F581152/03.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.08.2020г. до 31.08.2020г., в срок до 14.09.2020г..

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че ДДС е за възстановяване, а не за внасяне и не са настъпили вреди за фиска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и 1 законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.09.2020г., св. Н.Д., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАПВарна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по партидата на „Одесос Ригинг“ ЕООД. При проверката било установено, че „Одесос Ригинг“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2020г. до 31.08.2020г.,в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 14.09.2020г. Поради това срещу „Одесос Ригинг“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F581152/27.11.2020 г., в който било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На основание чл.40, ал.2 от ЗАНН актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител, тъй като въпреки връчването на покана по седалището на дружеството на неговия управител, представител не се явил в ТД на НАП в указания 7-дневен срок. Впоследствие на 14.12.2020г.. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписал без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било посочено, че справката декларация е подадена със закъснение поради усложнената епидемиологична обстановка в страната..

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 03.02.2021г. издал обжалваното наказателно постановление срещу

„Одесос Ригинг“

ЕООД, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ. НП било връчено на 19.02.2021г., срещу обратна разписка, на лицето Росен Георгиев.

Ведно от приложените по АНП и приобщени в с.з. материали справката декларация за отчетния период е подадена от възз. дружество по електронен път на 05.10.2020г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справки от ТР, и др.които съдът кредитира изцяло като 2 достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Н.Д..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 26.02.2021г./, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – представител на ЮЛ „Одесос Ригинг“ ЕООД, спрямо което е издадено атакуваното НП. Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписан Калин Георгиев Иванов.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при 3 които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Одесос Ригинг“ ЕООД.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушенние по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Тъй като видно от календара за 2020г., четиринадесетото число на месец септември е било в понеделникработен ден, то правилно актосъставителят и АНО са счели, че срокът е изтекъл именно на тази дата, доколкото се касае за работен ден. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС.Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справкадекларация за данъчен период месец август 2020год. Последната е била дължима по силата на закона.

Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по 4 делото писмени доказателства и показанията на св.Н.Д.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се установява от извлечението от ел.регистри на подадените декларации по ЗДДС от 27.11.2020г, видно от които за периода от 01.08.2019г.-31.08.2020г. справки – декларация по ЗДДС е подадена едва на 05.10.2020г.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец август 2020г., като не е подало справка декларация в законоустановния срок. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата административна отговорност. Наложената санкция е в минимален размер предвиден в чл.179 от ЗДДС, така че съдът я намира за справедливо определена. Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.

Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби. Следва да се отбележи, че към датите описани в АУАН и НП целият свят се е намирал в състояние на пандемия, причинена от заболяването Ковид 19, така че възз. дружество не е било поставено в по-неблагоприятно състояние от другите данъчни субекти.

Нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такива е подадена много след изтичане на срока- почти един месец по-късно, т.е. информацията за извършените и 5 получените доставки, както и за резултата за периода, е предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива, респективно данъкът за възстановяване, което безспорно е свързано и с планиране на фискалната политика на държавата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.