Определение № 343 от 19.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Варна, 19.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500236 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Рай - импекс“ ООД, чрез процесуален представител адв. М.Ч. от АК - Силистра срещу определение №224/25.04.2023г., постановено по гр.д. № 290/2021г. по описа на ОС – Силистра, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на предявения от него иск с правно основание чл.59 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същия се счита предявен в общ размер на 141 927лв., от които 26 676 лв. – получени без основание от „Агромар България“ЕООД, 10 080лв.-получени без основание от „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и 104 627лв. – получени без основание от М.К.П. и е прекратено производството по приетите за разглеждане с протоколно определение от 14.12.2021г., предявени от „Рай-импекс“ ООД срещу „Агромар България“ЕООД, „Агромар Трейдинг“ЕООД, двете представлявани от М.К.П. и М.К.П., искове за заплащане на сумата от 37 300лв., ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата /08.02.2021г./, до окончатиелното им изплащане, поради недопустимост на исковете.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че не е налице изменение в основанието на първоначално предявената претенция. Допълнителната сума в размер на 104 627лв., за която е поискано увеличение на иска е излязла от патримониума на ищеца и постъпила в имуществото на ответника М.К.П. без правно основание, като единствената разлика с предявената с първоначалната искова молба сума е, че е преведена по банков път. Излага, че дадената от ищеца на ответниците сума е различна от заплащаните между страните сумите във връзка с изпълнението на сключения с „Агромар България“ЕООД 1 договор за строителство и не е свързана с изпълнение на съществуващите между ищеца и това дружество договорни отношения. С оглед на това увеличението на иска, съобразно установеното от приетата по делото ССЕ не съставлява предявяване на нов иск, както е приел окръжния съд, а процесуално допустимо изменение на вече предявения. Счита за неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила определението и в частта относно прекратяване на производството по предявените срещу „Агромар България“ЕООД, „Агромар Трейдинг“ЕООД и М.К.П. искове.

Излага, че не е налице несъответствие между изложените в исковата молба, с която са предявени претенции срещу тези ответници основания и петитум, а ако такова несъответствие е било налице, то е следвало, съдът да даде указания на ищеца по реда на чл.129 ГПК за отстраняването му. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се допусне исканото изменение на иска и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия..

В срока по чл.263 ГПК насрещните страни не са депозирали отговори на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим, разгледана по същество същата е основателна последните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Райимпекс“ ООД срещу Д. К. К. иск за връщане на сумата от 37 300лв., получена без основание, при изложени в исковата молба твърдения, че през м.април 2019г. е изпълнявал договор за СМР с възложител „Агромар България“ЕООД, като по време на изпълнение на строителството, управителят на дружеството възложител- М.К.П. поискал ищеца да му предостави в заем, част от получените по договора суми. Била постигната уговорка, че сумите ще бъдат върнати до приключване на строителството. Част от предоставените в заем суми в размер на 37 300лв., ищецът предал периодично на ръка на ответника К., който представлявал управителя на дружеството – възложител. За получаването на сумите, ответникът К. подписал разписки. Сумата от 37 300лв. не била възстановена на ищеца и след отправената на 08.02.2021г. покана. Ищецът счита, че сумата е получена без основание от ответника, който се е обогатил със същата, поради което и е предявил иск за връщането й, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата.

В срока за отговор ответникът К. е оспорил иска като неоснователен, с твърдения, че не е налице обогатяване от негова страна, тъй като претендираната сума е получена от него в качеството му на пълномощник на „Агромар България“ЕООД и управителя на дружеството и същата е предадена на управителя на „Агромар България“ЕООД.

2

С молба от 16.12.2021г. ищецът е предявил претенции за същата сума срещу „Агромар България“ЕООД, „Агромар Трейдинг“ЕООД, и М.К.П., като евентуални ответници. Предявените искове срещу тези ответници, съдът е приел за разглеждане с определение от съдебно заседание от 16.12.2021г. В молбата, с която сумата се претендира от новоконституираните ответници, са изложени твърдения, идентични с тези в първоначалната искова молба.

Ответници не са оспорили твърденията, че между ищцовото дружество и „Агромар България“ЕООД е бил сключен договор за СМР на 02.12.2016г. Навеждат твърдения, че по този договор „Агромар България“ЕООД, като възложител е извършвало авансови плащания, поради това, че поради задължения към НАП, сметките на ищцовото дружество /изпълнител по договора за СМР/ са били запорирани и било невъзможно то да изпълняват поетите с договора задължения със свои средства. През м. март 2019г. ищецът започнал да превежда на ответника част от преведените авансово суми, за които липсват разходооправдателни документи. Върнатите суми били общо в размер на 37 300лв. и били предавани в брой на Д. К. К. срещу разписка. В последствие К. внесъл получените суми по сметка на „Агромар България“ЕООД.

С определение №98/28.02.2022г. съдът е приел, че предявените срещу всички ответници искове са за сумата от 37 300лв. и са с правно основание чл.59 ЗЗД. Приел е за разглеждане и релевираните от „Агромар България“ЕООД и М.П. възраженията за прихващане със суми, представляващи задължения на ищеца по авансови плащания към „Агромар България“ и погасени от М.П. задължения на ищеца към трети лица.

С молба вх.№ 474/13.02.2023г. ищецът „Рай-импекс“ООД е поискал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като същият да се счита предявен общо в размер на 141 927лв., от които 26 676лв.- получени без основание от Агромар България“ЕООД, 10 080лв., получени без основание от „Агромар глобал Трейдинг“ ЕООД и 104 627лв., получени без основание от М.П..

В уточнителната молба е посочил, че претендираните суми не са предадени по договора за строителство, нито по договор за заем, а по устна договорка с М.П., поради което счита, че са дадени без основание.

С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото изменение, като е приел, че същото е недопустимо, поради това, че се изменя не само размера на иска но и основанието на същия, предвид установеното от доказателствата по делото, наличие на договорно отношение между ищеца и „Агромар България“ЕООД, по повод изпълнението на което са възникнали задължения и неуредени въпроси между страните. Приел е 3 също, че въведените с първоначалната искова молба и с молбите, с които са предявени искове срещу останалите трима ответника, твърдения и основания съответстват единствено на предявената спрямо Д. К. претенцията по чл.59 ЗЗД; че не е налице неоснователно обогатяване по отношение на ответниците „Агромар България“ЕООД, Агромар Глобал Трейдинг“ЕООД и М.К.П., като въведените твърдения и основания за исковата претенция сочат на договорна отговорност / договор за строителство и/или договор за заем/. Поради несъответствието между изложените основания и петитума, е прието, че предявените „Агромар България“ЕООД, Агромар Глобал Трейдинг“ЕООД и М.К.П. са недопустими и производството по същите е прекратено.

Принципно правилни са изводите, че наличието на договорни отношения между страните изключва претендирането на суми, основани на тези отношения чрез иска по чл.59 ЗЗД, както и, че е недопустимо едновременно изменение на размера и основанието на предявения иск.

Страната по договора разполага с искова защита срещу договорното неизпълнение на насрещната страна по други правила. А съгласно разрешенията на ППВС № 1/79г. ако правоимащият разполага с точно предвиден от закона друг иск, недопустимо е да си служи със субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. Основанието на претенцията за връщане на дадена сума на едни и същи факти, не може да обоснове връщането й на две различни правни основания и от различни лица, вкл. и в условията на евентуалното им съединяване.

Изводът за недопустимост на приетите за разглеждане в производството евентуално съединени /съгласно посоченото от ищеца в молбата от 16.12.2022г./ искове срещу „Агромар България“ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ЕООД и М.К.П., според настоящи състав е направен преждевременно и при нередовни искови молби, включително и първоначалната, с която е предявен иска срещу ответника К.. Изложените в молбите фактически твърдения са изцяло неотносими към предявените искове. Т.е. налице е било несъответствие между обстоятелствената част на исковите молби и формулирания петитум. На страната не са били дадени каквито и да било указания да посочи на какво основава заявеното искане за връщане на процесната сума срещу всеки от ответниците, като такава, с която те са се обогатили за нейна сметка, при съобразяване на изложените в първоначалната и последващите искови молби обстоятелства, че ответникът К. е действал като представител на трети лица, с които ищецът е бил в договорни отношения и получените от него суми са предадени на тези трети лица, твърдения за постигане на договорка между ищеца и ответника П. за предоставяне на суми в заем, както не е съобразен и субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД. Едва след даването на такива указания и при неотстраняване на нередовностите и ненавеждане на конкретни фактически основания по предявените искови претенции срещу всеки от ответниците и при несъответствие на наведените фактически основания със заявения 4 петитум, би могло да се обоснове извод за недопустимост на предявените искове.

Нередовността на исковата молба относно вида и основанието на заявените претенции, препятства и извършването на преценката относно допустимостта на исканото изменение на предявения иск.

Ето защо, като е постановил прекратяване на производството по приетите за разглеждане претенции срещу ответниците „Агромар България“ЕООД, „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и М.К.П. и е отхвърлил искането на „Рай-импекс“ООД за изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на отстраняване нередовностите на първоначалната искова молба и молбите, с които са предявени искове срещу „Агромар България“ЕООД, Агромар Глобал Трейдинг“ЕООД и М.К.П. . Следва да бъдат дадени указания на ищеца да уточни кои са ответниците по исковете, както и спрямо кой от ответниците каква претенция предявява и в какво съотношение /главен, евентуален иск/, както и да наведе конкретни фактически основания по всяка претенция срещу всеки от ответниците и формулира съответен петитум.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №224/25.04.2023г., постановено по гр.д. № 290/2021г. по описа на ОС – Силистра, с което е оставено без уважение искането на „Рай-импекс“ООД за изменение на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, чрез неговото увеличение, като същия се счита предявен в общ размер на 141 927лв., от които 26 676 лв. – получени без основание от „Агромар България“ЕООД, 10 080лв.-получена без основание от „Агромар Глобал Трейдинг“ ЕООД и 104 627лв. – получени без основание от М.К.П. и е прекратено производството по приетите за разглеждане с протоколно определение от 14.12.2021г., предявени от „Рай-инпекс“ ООД срещу „Агромар България“ЕООД, „Агромар Трейдинг“ЕООД, двете представлявани от М.К.П. и М.К.П., искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 300лв., ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата /08.02.2021г./, до окончателното заплащане на задължението И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.