Решение № 14 от 27.04.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Чепеларе, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20255450100381 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес гр.****, ул. „****“ №**** чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр.София, 1421, ул. „Сребърна“ №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 вр. с чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №784585 от 10.03.2025 год. сключен между С. А. М. и „Ай Ти Еф Груп“ АД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № 784585 от 10.03.2025 год., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 2000 лева, платими на 24 вноски, с годишна лихва за ползване на кредита 46,10%. В Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 784585 от 10.03.2025 г. обаче е посочена сумата на главницата от 2 529,90 лв. В т. 9 от Приложение № 1 е записано, че годишният процент на разходите по кредита е 64 %. В Приложение № 1 под т. 6 е описано, че сумата от 529,40 лв., прибавена към главницата, представлява застрахователна премия за застраховка „Живот", сключена със застрахователно дружество „Евроинс живот" ЕАД, с ЕИК 175436411, която е включена автоматично при подаване на заявлението за отпускане на кредита. Отделно от посоченото в Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № 784585 от 10.03.2025 г. в чл. 2 е посочено, че кредитополучателят заплаща на Кредитодателя такса в размер на 150 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представена от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспосоността и финансовите възможности на Клиента и проверка за вероятността за погасяване на кредита. Така след добавяне на застрахователната премия към действително получената от кредитополучателя главница на застрахователната премия крайната дължима сума съгласно погасителния план нараства до 4067.09 лв. Твърди се, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не са посочени съществени елементи от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР, нотариални и други такси, които 1 са свързани с договора за кредит, обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави ако има такива, изискуеми застраховки,н ако има такива), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърля законоустановения максимум.

Фактическото въвеждане за задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни такси и услуги са нищожни и противоречат на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Таксата за проверка на кредитоспособността на кредитополучателя е нищожна съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като разглеждането на кредита е функция на усвояването му, следователно единствената функция е да увеличава възнаграждението по кредита, освен това то не е включено в ГПР. Клаузата по кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като лихвата по кредита надвишава тройният размер на законната лихва. Възнаграждението по застрахователият договор следва да се включи в ГПР, тъй като е разход по кредита. Вместо това обаче, то е включено към главницата и по този начин кредитодателят допълнително се облагодетелства от получаването на олихвяването на сумата. Въз основа на изложените пороци, целият договор за потребителски кредит е нищожен. Договорът за потребителски кредит и застрахователния договор се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на застрахователния договор. На първо място се твърди, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11. ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при определянето му коректно, то той надвишава допустимия размер от 50%. Дори в самия договор за кредит е записано, че ГПР е 64%.

На второ място се твърди, че възнаграждението за застрахователната премия следва да бъде включено в ГПР, а не към главницата. При включване дори само на застрахователната премия с лихвата върху нея в ГПР, последните са над допустимия размер от 50 %. Видно от приложените документи към договора за кредит автоматично се предоставя и застрахователен договор с размер на застрахователната премия от 529.40 лв. с предварително избран застраховател, намиращ се на същия адрес като заемодателя. При процедурата по регистрация и попълването на заявлението за отпускане на потребителски кредит е фактически невъзможно да се продължи попълването на заявлението без да се съгласиш с подписването на застрахователен договор. Дори и в самото заявление никъде да не е отбелязано, че лицето иска да ползва обезпечение и поръчител тази отметка, както и дали лицето ще ползва застраховка, тези отметки са задължителни, за да се продължи напред при кандидатстването. На потребителя фактически не е предоставена възможността да кандидатства без да сключи застрахователен договор. В Договора за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по застрахователния договор към ГПР и ГЛП, то действителните такива посочва, че биха нараснали до над допустимите от ЗПК 50%, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗПК. В случая посоченият в договора ГПР от 64 % процента не е действителният, т.к. той не включва разходите за застрахователна премия, но дори и без нея надвишава нормативно определения размер по ЗПК. Не е установен и механизма, по който е изчислен ГПР и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидените суми за такса експресно разглеждане на документи, за застраховка представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Налице е заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща застрахователна премия се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

2

Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 9 3 /1 З/ЕО. От друга страна, националната правна норма - чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК - разпорежда, че при непосочване на реалния ГПР целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита. В решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС е предвидено, че когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички, изисквани от Директивата относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен да води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Не оспорва, че между страните е сключен договора за потребителски кредит №784585 от 10.03.2023 год., но изцяло възразява срещу твърденията за нищожност на същия и клаузата за неустойка. Ответникът сочи, че уговарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договора за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗЗД, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД. Преди кандидатстване за кредит С. А.

М. е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация на нейната самоличност при създаването на профила си, тя е получила от ответното дружество ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка С. А. М. е потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, С. А. М. е снимала личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на С. А. М., профилът е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, С. А. М. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното попълване С. А. М. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към кредитното отношение, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от С. А. М. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита ответника е генерирал в профила на С. А. М. Договор за кредит № 784585, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на всеки документ има два броя линка – „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договор за потребителски кредит № 784585 и като доказателство за съгласието на ищцата с него и Общите условия С. А. М. е активирала линка „Приеми договора”. В изпълнение на задължението по Договор за потребителски кредит № 784585, Кредитодателят е предоставил сумата в размер на 2 529.40 лева като една част от сумата, а именно – 529.40 лева, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице – Застрахователно дружество „EВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател). В настоящия случай кредитополучателят сам е избрал и се е съгласил да бъде застрахован при условията на Груповия застрахователен договор № ITF-002/2024 3 за рискова застраховка "Живот", сключен между ЗД “Евроинс Живот” ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Потребителят се е запознал с Общите условия за застраховка “Живот”, съгласил се е с тях и ги приел като неразделна част от застрахователния договор. С оглед на Застрахователен сертификат № 563637/10.03.2025 г. за застраховка "Живот" и на сключеното кредитно отношение с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, се установява, че застрахователят ЗД “ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД, ЕИК 175436411 срещу заплащане на застрахователната премия в размер на 529.40 лева се съгласява да застрахова условия С. А. М. като клиент на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Дружеството е заплатило от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице – Застрахователно дружество „EВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател) застрахователната премия и тази сума е част от главницата по предоставения на кредитополучателя кредит. Възразява срещу твърдението на ищеца, че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Видно от приложения към настоящия отговор на исковата молба процесен договор използваният шрифт отговаря напълно на предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е помалък от 12. Несъмнено се установява, че Договор за потребителски кредит № 784585 съдържа всички изискуеми съгласно чл.

Разпечатката съдържа 16 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3adc66d0-2e4b-4ea3-b514-51c9353f785c