Решение № 233 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пазарджик, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500050 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд , постановено по гр.д.№ 371 по описа за 2023 година е осъдено дружеството „Си Ди Ел“ ООД, с ЕИК112080514, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от управителите Н. К. У. и И. Л. Г., да заплатят на З. З. Д., с ЕГН- **********, от град П., ж.к. „О." №*, сумата от 25 001,00 лв.(двадесет и пет хиляди и един лев), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на претърпяната от Д. трудова злополука, установена с Разпореждане № 11/01.03.2023г. на НОИ, ТП Пазарджик, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на увреждането- 09.02.2023г. до окончателно изплащане на вземането.

Осъдено е дружеството „Си Ди Ел“ ООД, с ЕИК-112080514, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от управителите Н. К. У. и И. Л. Г., да заплати на З. З. Д., с ЕГН- **********, от град П., ж.к. „О." №*, сума в общ размер на 1351,60лв.

(хиляда триста петдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от Д. медицински консумативи в размер на 1 340,00лв.(хиляда триста и четиридесет лева)- за заключена плака дистален радиус, ведно със сумата от 11,60лв.

1

(единадесет лева и шестдест стотинки)- потребителска такса за престой в болничното заведение, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба- 02.05.2023г. до окончателно изплащане на вземането.

Осъдено е дружеството „Си Ди Ел“ООД, с ЕИК-112080514, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от управителите Н. К. У. и И. Л. Г., да заплати на адвокат В. Г. Л., с личен номер на адвокат 140004144, с адрес на адвокатската кантора: град П., ул. „П.

Т." №*, ет.*, адвокатско възнаграждение в размер на 2758,21лв.(две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет и една стотинки).

Осъдено е дружеството „Си Ди Ел“ ООД, с ЕИК-112080514, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от управителите Н. К. У. и И. Л. Г., да заплатят по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище сумата от 900,00лв.

(деветстотин лева)- за изготвянето на съдебно- медицинска и комплексна съдебно- техническа и физическа експертизи, както и сумата от 1108,13лв.

(хиляда сто и осем лева и тринадесет стотинки)- държавна такса по настоящото производство.

Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Си Ди Ел“ ООД.

Твърди се, че решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е и изцяло немотивирано и недопустимо. Крайните изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства, закона и константната съдебна практика на ВС и ВКС.

Съдът изброил подробно ,макар и хаотично и на места неточно събраните по делото доказателства.

Лаконично направил изводи за поведението на работодателя и неизпълнение на определени задължения от него.

Уважени били предявените искове в заявения от ищцата размер, без излагане на съображения в тази насока и мотивиране на размера с оглед принципа на справедливостта.

В нарушение на разпоредбата на чл.235 ГПК съдът изобщо не обсъдил изложените подробно доводи, съображения и възражения по предявените искове от жалбоподателя. Там където били изложени доводи ,то те били юридически и житейски несъстоятелни и непоследователни. Излага критиката си на мотивите на съда по повод възражението за съпричиняване.

Разсъжденията на съда изобщо не кореспондирали с цитираната от самия съд разпоредба на чл.201, ал.2 КТ, а изложеното тълкуване на понятието „груба небрежност“ не било в съответствие с цитираната съдебна 2 практика.

Относно възражението на жалбоподателя за наличие на други факти и обстоятелства, дали отражение върху претърпените от ищцата вследствие инцидента вреди, също нямало изложени мотиви. Съдът не съобразил и заключението на вещото лице ,изготвило съдебно-медицинската експертиза, че непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно, в хода на оздравителния процес, са затихнали до степен да станат епизодични. Не отчел и останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства , установяващи, че преди инцидента, а и след това, ищцата е страдала от коксартроза, остеопороза, увреждане на междупрешленните дискове и персистираща болка, изтръпване на крака и др.

В писмения си отговор ответникът приемайки ,че ищцата,чийто работодател е той е претърпяла трудова злополука, направил възражение за съпричиняване от нейна страна, тъй като до същата трудова злополука се е стигнало в преобладаваща степен поради проявената от ищцата липса на елементарно старание и внимание, определено като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и нарушение на установените в дружеството правила за безопасност, с които ищцата е била запозната, а и са житейски известни .Този довод произтичал от конкретния механизъм на трудовата злополука, като стечение на обективни и субективни фактори. Видно било от доказателствата по делото , че ищцата, изпълнявайки трудовите си задължения, не е взела необходимите мерки за застопоряване на входната врата с предвиденото за целта резе, а е избутала с рамо същата врата, носейки при това няколко обемисти празни кашони в двете си ръце. Тъй като вратата разполага с механизъм за автоматично затваряне, след упражнения натиск същата е започнала да се затваря. При прибирането й обаче вратата е притиснала лявата обувка на ищцата, в резултат на което последната е паднала на земята и си е счупила ръката. На кадрите от видеозаписа било видно още, че ищцата не е била с обути и пристегнати обувки (такива същата е получила ведно с работното си облекло-видно от приложените към писмен отговор писмени доказателства и събраните в хода на делото гласни такива), както би следвало да бъде, а обувките били подпетени, поради което лесно са били застъпени от вратата.

Ищцата нямала видимост , поради носените от нея празни кашони, което обстоятелство също е допринесло за настъпване на злополуката.

Жалбоподателят счита , че трудовата злополука се дължи именно на поведението на ищцата, характеризиращо се с отсъствие на житейски необходимото и обичайно внимание, и старание, при изпълнение на осъществяваните от нея ежедневно трудови дейности - в нарушение и на правилата, установени в чл.ЗЗ и чл.34 от Закона за безопасни условия на труд.

От доказателствата по делото било установено , че описаните от ищцата в исковата молба неимуществени вреди са причинени и от редица други 3 фактори, а не само от процесната трудова злополука. От представените присъствени форми, от представената от личния й доктор Д.А. справка, както и от заключението на назначената по делото СМЕ се установило, че ищцата от дълги години е страдала от редица заболявания, в резултат на които често е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. От няколко години страдала от остеопороза с патологична фрактура, което тежко заболяване според вещото лице е допринесло за по- лесното счупване на долния край на лявата лъчева кост, както и за по-трудното й зарастване. През 2021 г. ищцата е загубила дъщеря си поради прекарано от последната тежко заболяване, което обстоятелство обяснимо е било понесено тежко от нея, като се е наложило и провеждане на терапия-видно от изпратената от личния й доктор Д.А. етапна епикриза. Това са фактори, които житейски няма как да не са се отразили негативно на състоянието на ищцата. Обстоятелството, че скоро след трудовата злопулука ищцата е навършила възраст за пенсиониране и по собствена инициатива на това основание е прекратила трудовото си правоотношение със „ СИ ДИ ЕЛ"ООД, пък означавало, че ищцата не би следвало да е изпитвала ,каквито твърдения имало , силни притеснения, че ще остане без работа и бъдещи доходи, и поради тази причина ще бъде в тежест на близките си.

Опровергано било и твърдението в исковата молба, че ищцата е била левичар и поради това обстоятелство вследствие на счупването била с ограничен обем на движение. Към писмения отговор било приложено обяснение с дата 13.02.2023 г., т.е. 4 дни след злополуката, в което ищцата собственоръчно е дала пълно описание на случилото се и се е подписала, което е направила и то доста добре с дясната си ръка (нетипично за хора, служещи си основно с лявата ръка). По делото били събрани и гасни доказателства , опровергаващи това твърдение.

Като уважил изцяло предявените искове ,първоинстанционният съд постановил неправилно, незаконосъобразно и недопустимо решение.

Молят решението да бъде отменено изцяло или обезсилено и предявените искове отхвърлени.

Доводи относно справедливостта на размера на присъденото обезщетение не са изложени.

Претендират разноски.

В постъпилата в срок писмена защита от процесуалния представител на дружеството жалбоподател са размити доводите, изложените в жалбата .

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата З. Д..

Въпреки твърденията във въззивната жалба и искането за обезсилване , не били изложени каквито и да било доводи за недопустимост на решението.

От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства, се установило безспорно , че ищцата била в трудови отношение с ответника и работила като „чистач/хигиенист“ по силата на сключен трудов 4 договор № 22 от 14.09.2015г. На 09.02.2023г., претърпяла инцидент ,като с Разпореждане № 11 от 01.03.2023г. на НОИ -ТП Пазарджик, увреждането на здравето и било признато за трудова злополука.

При определяне размера на обезщетението първоинстанционния съд обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и изслушаната и неоспорена от страните СМЕ. Установено било ,че ответницата е претърпяла оперативната интервенция, описана в исковата молба, като близо 6 месеца след операцията не се е възстановила, а към дата на разглеждане на делото пред Районен съд Панагюрище и към настоящия момент поставената пластина още не била хирургично отстранена и предстояла операция.

От разпита на св. Р. П. било установено, че след трудовата злополука ищцата била депресирана, притеснена и разстроена , изпитвала силна болка в лявата ръка и дълъг период от време тази ръка била със силно намалена хватателна способност.

Свидетелите Н. Д. и И. П. установили,че в дълъг период от време ищцата не е могла да си служи с лявата ръка, изпитвала болки и била в тежест на близките си.Не можела продължителен период да се обслужва сама, да се къпе, храни, облича .Болките и пречели да спи, не можела да вдига потежки предмети.

От заключението на експерта било установено , че счупването на долния край на лявата лъчева кост е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник. Непосредствено след инцидента били изпитвани леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали, до степен същите да са епизодични, при промяна на времето или при физическо натоварване на лявата ръка. Обичайният възстановителен процес, при такъв вид травматични увреждания, съобразено с възрастта на пострадалата траел около 5-6 месеца, при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане.

От допълнителното заключение било установено , че заболяванията от които е страдала ищцата към дата на инцидента, не оказват влияние на механизма на увреждането, а оказват негативно влияние върху продължителността на възстановителния процес, като го забавят.