Решение № 32 от 03.12.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Елена, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20254130200031 по описа за 2025 година С НП № 24-0260-000199/27.08.2024 г. на началника на РУ – Елена за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на Ц. А. Б. от с. Г., общ. К..

Постъпила е жалба от Ц. А. Б. против НП. В същата твърди, че последното е незаконосъобразно. Заявява, че не бил уведомен, че управляваното от него МПС било със служебно прекратена регистрация, нито собственикът на последното. МПС било с поставени на съответното място регистрационни табели, когато била извършена проверката.

Жалбоподателят Ц. А. Б. моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. А. Б., не се явява. Същият се представлява от адв. П. С., който поддържа депозираната жалба. Моли съда да отмени НП. Депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началника на РУ - Елена се явява. Същият оспорва подадената жалба срещу издаденото 1

НП.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 26.01.2024 г. свидетелите С. Д. Н. и К. М. М., двамата служители на РУ – Елена, били на работа и изпълнявали задълженията си на територията на Община З.. Около 09.20 часа на ул. „Димитър Палев“ в гр. З. същите спрели за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **** ВА, собственост на М.Ц. Б., управляван от жалбоподателя Ц. А. Б.. МПС било с поставени регистрационни табели на съответните места. От извършената проверка в масивите на МВР обаче се установило, че МПС е с прекратена регистрация от 08.12.2023 г. Жалбоподателят, който го управлявал, им обяснил, че поради липса на финансови средства не е прехвърлено МПС и им показал договора за покупко-продажба на МПС от 06.10.2023 г.

Свидетелят К. М. Мановол в присъствието на свидетеля С. Д. Н. съставил на жалбоподателя Ц. А. Б. АУАН № 636607/26.01.2024 г., в който било посочено, че на 26.01.2024 г. около 09.20 часа в гр. З. по ул. „Димитър Палев“ до дом № 18 в посока гр. Елена последният управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ВТ **** ВА, собственост на М.Ц. Б., закупено с Договор за покупко-продажба на 06.10.2023 г., като при извършената проверка се установило, че МПС е с прекратена регистрация от 08.12.2023 г. по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр.

1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

На последния бил връчен препис от АУАН на 26.01.2024 г.

С мотивирана резолюция № 24-0260-М000005/30.01.2024 г. на Началника на РУ – Елена административнонаказателното производство било прекратено и материалите били изпратени в Районна прокуратура – Велико Търново с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.

С Постановление от 13.03.2024 г. на Районна прокуратура – Велико Търново било отказано да се образува досъдебно производство и била прекратена преписка с вх. № 1475/13.03.2024 г. по описа на Районна 2 прокуратура – Велико Търново. Препис от постановлението било изпратено на началника на РУ – Елена за извършване на преценка относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц. А. Б..

С оглед на това било съставено НП № 24-0260-000199/27.08.2024 г. от Началника на РУ – Елена срещу жалбоподателя Ц. А. Б.. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано извършеното нарушение. В НП изрично е посочено, че същото се издава на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление от 13.03.2024 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, с което било отказано да се образува досъдебно производство и била прекратена преписка с вх. № 1475/13.03.2024 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. НП било връчено на жалбоподателя на 05.03.2025 г.

От удостоверение № 260000-1331/12.03.2025 г., удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващият орган да изготвя НП.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят Ц. А. Б. е правоспособен водач на МПС категории В и М, както и че същият многократно е санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с фишове и НП.

От приложените справка за ППС с рег. № ВТ **** ВА - изготвена на 12.03.2025 г. и данни за прекратяване на регистрацията е видно, че лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **** ВА е собственост на Ц. А. Б. и е с прекратена регистрация от 08.12.2023 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

По делото е приложена преписка № 260р-1259/2024 г. по описа на РУ – Елена.

По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. М. М. и свидетелят по АУАН С. Д. Н..

От показанията на свидетелите К. М. М. и С. Д. Н. се установява описаната по-горе фактическа обстановка.

3

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства е видно по несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят Ц. А.

Б. е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **** ВА, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с прекратена регистрация, считано от 08.12.2023 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест до дванадесет месеца и с глоба от 200.00 до 500.00 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължава собственикът на МПС в едномесечен срок от придобиването му да го регистрира в съответния Сектор ПП при ОД на МВР промяната на собственика, като всеки правоспособен водач е длъжен да знае задълженията си, визирани в ЗДвП и ППЗДвП. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП посочва, че при неизпълнение на горното задължение от новия собственик на МПС, в двумесечен срок, административният орган служебно прекратява регистрацията му, като това става с отразяване в действащата автоматизирана информационна система, без да е необходимо издаването на нарочен индивидуален административен акт, с който собственикът на МПС да бъде уведомен за настъпилите негативни 4 правни последици. Същите настъпват автоматично, след изтичане на горепосочения двумесечен срок, eх lege без да е необходимо волеизявление на административния орган. Следва да се посочи още, че нормата на чл. 143, ал.

15 от ЗДвП не изисква уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията по служебен път. Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП при което законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на такава регистрация. С оглед на което правилно е квалифицирано извършеното нарушение като такова по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и посочена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В този смисъл незнанието на вменени със закон задължения не може бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението. Съдът намира, че не е налице умисъл за извършване на деянието, но е налице непредпазливост, а именно - деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Макар жалбоподателят да не се явява собственик на МПС, същият го е закупил на името на сина си и не е извършил регистрацията му в съответната служба за регистрация на ППС, поради липса на финансови средства. Това се установява от показанията на свидетелите К. М. М. и С. Д.

Н., които са извършили проверката и пред които жалбоподателят е заявил тези обстоятелства, както и от собственоръчно написаните му обяснения, намиращи се на лист 4 от приложената по делото преписка № 260р-1259/2024 г. по описа на РУ – Елена. Следователно, по силата на ЗДвП е съществувало задължение за регистрацията на МПС в определен срок, което същият не е изпълнил, и доколкото е наясно кога е прехвърлено МПС, то следва изводът, че при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици от това, т. е. знае, че ако управлява МПС, ще осъществи именно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на така изложеното следва да се приеме, че административното нарушение се явява доказано с вярна правна квалификация, при правилно посочена санкционна норма, като определеното наказание съответства на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН и при неговата 5 индивидуализация са спазени изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Правилно са наложени предвидените в нормата две кумулативни наказания в съответния размер.

Съдът намира, че в настоящия случай не е нарушен принципът „nе bis in idem“. Принципът „nе bis in idem“ е характерен за наказателно процесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или съответно административнонаказателна отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия принцип „nе bis in idem“, като последният е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилага единствено на национално ниво, като се приема, че правилото „nе bis in idem“ забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт.

Посоченият принцип се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно производство е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Следователно, правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер. В случая обаче е отказано да се образува наказателното производство и по какъвто и да било начин не е била ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното деяние с влязъл в сила акт. Санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на жалбоподателя два пъти за едно и също деяние, предвид което не е нарушен принципът „nе bis in idem“.