Решение № 79 от 22.04.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Сандански, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101115 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. М. С., с ЕГН**********, с адрес-с.Т., ул.”Е.”, № **, против „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И. В.а Д. и Д.В.Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г., поради противоречие със закона-ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г., като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

Правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и и т.11 от ЗПК и във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, а на евентуалния иск- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП.

Сочи се в исковата молба, че на 19.03.2025г. страните по делото са сключили договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит, със следните параметри: сумата за получаване- 3000лв., лихва- 1050лв., ГПР-49,66%, ГЛП-23,33%, при срок на кредита от 18броя вноски. Сочи се още, че след като ищцата усвоила сумата от 3000лв. е установила, че й е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 3180лв. Твърди се, че съгласно чл.4.3. от Стандартния европейски формуляр, ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за 1 кредитополучателя ще бъдат в размер на 3180 лева, като посочените разходи не се включват в ГПР по кредита доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, ищцата следва да сключи договор за гаранция с дружеството „Multitude Bank“ c цел да бъде обезпечен сключения договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г., като дължи наред с главницата и лихвата и такса за обезпечение с поръчителство-услуга предоставяна от партньор на ответника в размер на 3180лв. Твърди се, че договор №****** за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г. е нищожен поради противоречие със закона, а именно със ЗПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му-липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа задължителната информация по ЗПК-за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди се, че доколкото в договора е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, но това не е сторено от кредитодателя, който се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума, което създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. Твърди се, че сумата, която се претендира чрез договор за гаранция в размер на 3180 лева не е включена в ГПР и ГЛП, а при включването й действителните такива ще нараснат двойно и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Твърди се, че събирането на сумата по договора за поръчителство е част от дейността по управление на кредита и следва заплащането на сумата по договора за поръчителство да се разгежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, поради което тези разходи следва да са включени в ГПР. Твърди се, че като не са включени тези разходи се заобикаля изискването в чл.19, ал.4 от ЗПК-ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във 2 валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че клаузата на чл.5 от процесния договор, която предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищцата е необходимо да сключи договор за поръчителство, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации, защото задължава ищцата да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. Твърди се, че клаузата на чл.5 от процесния договор е нищожна и като неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, а и не е уговорена индивидуално. Твърди се, че тази клауза не е формирана по ясен и недвусмислен начин и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства, а именно: договор № 1446252 за предоставяне на потребителски кредит и СЕФ.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че претенциите на ищцата не са подкрепени с убедителни доказателства. Изтъква, че исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, както и непредставяне на доказателства за плащания и за възникнали отношения.

Ответникът оспорва твърдяната нищожност на клаузата на чл.5 от договора. Твърди, че сключването на договора за гаранция с Мултитуюд Банк не е задължително, като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като в сайта „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Твърди, че ищцата сама е избрала Мултитуюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство; че е получила и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция и че след като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва и твърдението на ищцата, че в ГПР е следвало да се включи и разхода по договора за гаранция, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и не е задължителен.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители, като депозират писмени становища.

От представения към исковата молба договор № 1446252 за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г., сключен между „Фератум България“-ЕООД, като кредитор, и Й. М. С., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е видно, че страните са договорили размерът на отпуснатия кредит да е 3000лева; брой вноски-18; срок за плащанесъгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, първа падежна дата18.04.2025г.; лихва-1050лв. при лихвен процент-23,33%; обща сума за връщане-4050лв.;

ГПР-49,66%. В чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, както и че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

В представения по делото СЕФ е посочено, че се изисква обезпечение-договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя /т.8 от част2 на СЕФ/; че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита; че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора; че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, 3 предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 3180лв., които разходи не се включват в ГПР по кредита /т.4.3 от част 3 на СЕФ/.

Съдът е задължил ответника, на основание чл.190 от ГПК, да представи, в срок до съдебното заседание, договора за гаранция, служещ за обезпечаване на договор № 1446252 за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г., като ответникът е депозирал становище преди съдебното заседание, в което сочи, че не разполага с екземпляр от договора за гаранция, тъй като такъв не му е предоставян и не му е известно съществуването на такъв документ.

При така събраните по делото доказателства съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответникът са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит, по който ищцата е усвоила предоставената сума, който договор е нищожен поради противоречие със ЗПК и който договор съдържа неравноправна клауза, която клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

По основателността на предявените искове:

За да се уважат предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже сключването между нея и ответника на договор за потребителски кредит № 1446252 от 19.03.2025г. с твърдяното съдържание и твърдените от нея пороци на договора.

Договорът за потребителски кредит, сключен с небанкова финансова институция /каквато е ответникът по делото/, е договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Същият е реален договор и се счита за сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемателят получи паричната сума, която се е задължил да върне. Следователно, фактическият състав на договора за заем включва два елементапостигане на съгласие между страните за предаване и съответно връщане на парична сума и реално предаване на заемната сума.

Ответникът оспорва да са възникнали отношения между страните, включително да са извършвани плащания. С представения от ищцата договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от 19.03.2025г. се установява постигнато между страните съгласие за предоставяне в заем на сума в размер на 3000лв. и нейното връщане чрез 18бр. вноски по погасителен план, т.е. установява се първата предпоставка на фактическия състав по чл.240 от ЗЗД. По делото не се представиха доказателства от ищцата /чиято е доказателствената тежест/, че след постигнатото между страните съгласие заемната сума е предадена от ответника и получена от нея, съобразно уговореното. Твърдението на ищцата, че е усвоила сумата от 3000лв. остана недоказано. При липса на доказателства за реално предаване на сумата фактическият състав на сделката не е осъществен. Налице са само преддоговорни отношения между страните насочени към сключване на договор за заем /обещание за заем/.

Разпечатката съдържа 22 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3adb9124-40b7-46f4-a2c0-998b28aa4ba9