Решение № 219 от 18.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Сливен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230104685 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на евентуалност са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит номер 1076970, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от същия договор. Претендират се разноските по делото. В исковата молба са изложени съображения в подкрепа на доводите за цялостната недействителност на договора за кредит между страните, а при условията на евентуалност за недействителността на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит. Претендират се и разноските по делото. Правното основание на предявените искове е чл.22 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни, като се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че на 16.10.2021г. са сключили договор за представяне на потребителски кредит номер 1076970, като ищцата е получила в заем сумата 3000 лева, при уговорени ГПР 49,66% и при срок на кредита от 18 вноски. В чл.5 от договора уговорили, че кредитът се обезпечава с поръчителство на друго юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР.

Действителния годишен процент на разходите при включване в изчислението на размера на възнаграждението по договора за поръчителство ще надвишава уговорения в договора.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на писмените изявления на страните.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на на договор за потребителски кредит № 1076970/16.10.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Между страните не е спорно, че е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 3000 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

2

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 49,66 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност и не се дължи произнасяне по евентуалния иск.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото в размер на 2155 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит № 3

1250142/27.03.2023г, сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 и Й. С. С. с ЕГН-********** от ******************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. с ЕГН-********** от ****************************** сумата 2155 /две хиляди сто петдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4